"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Защо напуснах работата си
Разказано от Бо и записано от Андрю Макчесни

Едно забележително преживяване ме подтикна да напусна работата си във фабрика за платове, където работех от 17 години, и да се посветя на евангелското дело в Китай.

Когато бях на 39 години, синът ми искаше да се запише в професионално училище, за да стане стругар. Таксата за тригодишния курс възлизаше на 10 000 юана – пари, с които не разполагахме.

Майка ми, която е адвентистка, предложи да се молим за този проблем. Молехме се, но аз не очаквах чудо.

Когато чу за проблема, сестра ми се свърза с приятелка, която работеше в същото училище и я попита дали синът ми би могъл да кандидатства за стипендия. Приятелката й, която беше счетоводител, обясни, че стипендии се дават само на семейства с много нисък доход. Ние обаче не отговаряхме на условието. По нейно предложение синът ми се записа в училището.

Междувременно, майка ми заедно с мене и четирите ми сестри изтеглихме парите си. Когато отидохме в училището да платим, бяхме посрещнати от служителка. Тя каза на сина ми да напише на място молба за стипендия, след което я занесе в кабинета на директора.

Когато погледнал молбата, директорът попитал: „С колко да помогна на този ученик?“

„Имате пълномощията да направите каквото желаете“, отговорила служителката.

Директорът написал „500“ на молбата.

Когато служителката се върна, бях силно развълнувана. Не знаех какво означава 500, но дори намалението с 500 юана би било от голяма полза.

Занесохме молбата до касиера.

„Как ще платите – за една година или за всичките три?“, попита касиерът.

„За три години“, отговорих аз.

Касиерът направи сметката и заяви: „Общата сума е 2700 юана.“

Бяхме в шок. Не знаехме какво се е случило или как се е стигнало до тази сума. Дори и днес не знаем какво се случи.

До този момент вярата ми в Бога беше съвсем повърхностна. След тази случка осъзнах, че Бог се грижи за нас и реших да Му служа от цяло сърце. Имам няколко таланта, но реших, че мога да помагам, като почиствам църквата или посещавам хора.

Сега съм на 54 години и се грижа за пет църкви. Чувствам се недостоен да бъда наричан евангелски работник. Вярвам, че Бог ръководи и Той ще ми помогне да върша евангелската работа.

Свързан урок >>