Синът ми се роди година след като се омъжих. После нищо. Нямахме повече деца.

Хората започнаха да забелязват. „Защо не забременяваш?“, попита един познат. „Може би трябва да потърсиш помощ от лекар“, каза друг. Някои дори предложиха да отида при шамана.

Двамата със съпруга ми искахме да имаме още деца. Той преподаваше в средното училище „Русангу“ – адвентен пансион в Монзе, Замбия. Аз учех за начална учителка.

Какво можех да кажа на проявяващите загриженост за големината на нашето семейство?

„Така стоят нещата – повтарях отново и отново. – Бог ще се погрижи.“

Не се натъжавах или притеснявах от съжалението на хората. С течение на времето разбрах, че някои от по-суеверните ми приятели смятаха, че съм наказана поради някаква неизвестна причина.

Тогава сестрата на съпруга ми почина и ние осиновихме нейната тригодишна дъщеря. Така имахме две деца в дома си. Суеверните ми приятели се зарадваха и заявиха, че присъствието на момичето в дома ни ще събуди моите хормони и ще ми помогне да имаме още едно дете.

Нищо не се случваше.

Библейската историята за Анна и Самуил ми даваше надежда. Анна бе жена на молитвата, която никога не се отказваше. Тя бе твърда, докато накрая Бог отговори на нейната молитва и тя роди Самуил.

Двамата със съпруга ми продължихме да се молим. Молихме се 13 дълги години. Един ден забелязах, че нещо се е променило. Бях бременна! Съпругът ми веднага коленичи, за да благодари в молитва.

Нарекохме второто си дете Чийлела, което на езика Тонга означава „струва си“. Не след дълго родих и трети син, Чакондела, което означава „така да бъде“.

Двете по-големи деца сега са на 17 и 14 години и обичат Исус. Бог благослови семейството ми изобилно. Просто трябваше да проявим търпение. Когато с искрена вяра молите Бог да ви даде нещо, той ще ви даде повече, отколкото сте желали.