"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Утрото на радостта
От Горота Обонетсе

Веднъж адвентен литературен евангелизатор дойде до дома ни в Ботсуана.

Майка ми прояви интерес и си купи три книги от Елън Уайт: „Вести към младите“, „Животът на Исус“ и Библията с „Великата борба“. Започна да посещава адвентна църква и бе кръстена.

Това се случи, когато бях в осми клас и вече се стягах за гимназията.

Майка ми започна да се моли и да пости, тъй като искаше да се запиша в академията „Истърн гейт“ – адвентен пансион във Франсистаун на около два часа път с кола от дома ни в Махалапе. Баща ми обаче отказа. Заяви, че няма пари, за да плати за образованието ми.

Тя не загуби надежда и продължи да се моли. Аз се молех заедно с нея. Събуждаше ме всяка сутрин и двамата се молехме. Вечерта също се молехме.

Баща ми не промени решението си и аз се записах в девети клас в държавното училище в друг град. Там ученето беше трудно. Някои ученици се дрогираха и пиеха алкохол. Учителите въобще не се интересуваха дали си пишем домашните. Достатъчно беше, че родителите ни плащаха училищните такси.

След две години в това училище реших, че не мога повече. Попитах баща ми дали ще мога да се прехвърля в адвентното училище.

„Не“, отговори той съвсем категорично.

Същата нощ плачех и се молех. Помолих Бог да ми помоhне, тъй като наистина искам да уча в „Истърн гейт“. След това се обадих на майка ми и тя ми прочете думите от Пс. 30:5: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост.“

Този стих ми даде надежда.

След два месеца, когато лятната ваканция бе към края си, отново помолих баща ми да се запиша в адвентното училище.

„Добре“, отговори той.

Благодаря на Господа! От тази опитност научих, че Той винаги ни чува. Всичко се случва според Неговия план, стига да имаме вяра и да Му се покоряваме.

Сега съм на 16 години и това е последната ми година в училище. След като завърша, надявам се да се запиша да уча за лекар.

Цялото ми семейство, включително двамата ми по-големи братя и по-голямата ми сестра, се присъединаха към адвентната църква. Само баща ми остана. Моля ви, молете се за него, за всички нас и за училището.

Свързан урок >>