Адвентното образование е път към сърцата на хората в Бангладеш, казват църковните ръководители.

„Църквата ни в Бангладеш се състои предимно от училища – обяснява Милтън Дас, директор по комуникациите в Бангладешката съюзна мисия. – Образованието е най-доброто средство да стигаме до хората в Бангладеш. Където има църква, там има и училище.“

Първата мисионска станция, която проправя пътя към успешното адвентно образование в тази страна, е основана през 1906 г. от Лал Гопал Мукерджи и съпругата му, американската учителка Грейс Келог, в така наречения тогава Източен Бенгал.

В наше време адвентните училища са центрове на влияние в тази страна с население от 162 милиона. Около10 000 ученици посещават 174 селски училища, 10 градски училища и 9 пансиона. Около 60 до 70 процента от учениците не са адвентисти, а техният брой стига до 99 процента в градските училища като например адвентното училище в столицата Дака, посещавано от 1535 ученици.

Адвентното образование е силно желано, тъй като родители от различни изповедания желаят децата им да се учат на християнски ценности, обяснява Дас.

„Още много деца искат да ходят на училище“, разказва Дас, който е работил пет години като директор на адвентното училище в Дака, а сега ръководи Службата за детски програми в Бангладеш – отдел в Бангладешката съюзна мисия, която покрива разходите на 3000 бедни деца благодарение на сътрудничеството с Генералната конференция, адвентното подкрепящо служение „Помощ за Азия, Чешкия клон на АДРА и други организации.

Самият Дас е получил адвентно образование, след като жена от Австралия заплатила училищните такси чрез „Помощ за Азия“. Според него около 90 процента от местните църковни лидери са били спонсорирани като деца.

Седемдесет и шестгодишната пенсионирана учителка Шова Рани Байен разказва как е наблюдавала въздействието на адвентното образование върху живота на общността Сантали, която живее близо до границата с Мианмар. Спомня си, че когато пристигнала в района в началото на 60-те години заедно със съпруга си евангелизатор Наротом Байен, хората носели само по една препаска и се хранили с охлюви, плъхове, котки и кучета. Никой нямал желание да живее по различен начин.

„Тогава открихме църковно училище. Младото поколение започна да се променя. След като децата завършиха трети клас, ние ги изпратихме в пансион. Много от тези деца сега са църковни служители, пастори и евангелизатори.“