Без анимационни филми в събота
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“
Възрастните могат да говорят за трудностите след кръщението при приспособяване на живота си към библейската събота. Но какво да каже едно 11-годишно момче?
Кръщението било краят на анимационните филми за Ронел Нърс, който живее в Тринидад и Тобаго. То означавало също, че трябва да каже на обичаната от него баба, че няма да ходи повече на пазар и да върши домакинска работа в събота.
Нърс, сега на 25 години, компютърен консултант към Министерството на националната сигурност на Тринидад и Тобаго, пожелал да бъде кръстен по време на молитвената седмица в началното адвентно училище Маракас, намиращо се на територията на кампуса на Южнокарибския университет. Неговата несемейна майка, номинална адвентистка, го била записала в училището. Знанията му за Бога дошли от баба му, посветена християнка, която го водела на църква всяка неделя.
„През онези молитвени часове открих, че в мене има някаква празнота, която преди не бях предполагал, че може да съществува – казва Нърс. – Когато говорителят отправи призив за кръщение, изпитах необходимостта да изляза отпред. Така и направих.“
Скоро след кръщението баба му се разболяла. Прекарала много време в болницата. Нърс я посещавал, насърчавал и се молел за нейното оздравяване. В събота й четял разкази за Божието чудно дело за народа Му. Вярвал, че Исус ще се погрижи за нея.
„Бях напълно съсипан, когато веднъж се върнах от училище и леля ми се обади, за да ми каже, че баба е починала.“
Нърс бил на 12 години и смятал, че Бог го е изоставил. Когато обаче размислил за благочестивия живота на баба си, осъзнал, че кулминацията на евангелието е не разпъването на Исус, а Неговото възкресение и че всички, които спят в Исус, също ще бъдат възкресени. Стихът от Римляни 8:18 станал част от него. Там се казва: „Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.“
Нърс, който завършил компютърни науки в Южнокарибския университет, казва, че все още тъгува за баба си.
„Вярата ми е силна след като съм този университет и в тази църква“, заявява Нърс.
|