"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Търсене на три знака
От Андрю Макчесни, сп. „Адвентна мисия“

Старлийн Питърс се почувствала подбудена да се запише в двуседмично мисионско пътуване до Южна Америка, след като чула възрастен американски мисионер да говори на младежка конференция в родната й страна Тринидад и Тобаго.

Почувствала се объркана. Току-що се била върнала в адвентната църква след седем години на разюздани празненства и не се чувствала способна да служи като мисионер.

„Смятах, че не ме бива за мисионер – казва Питърс, която била на 25 години по това време. – Затова реших да се моля.“

Помолила Бог да й даде знак: Различни хора на младежката конференция да й кажат да стане мисионер. Никой не я познавал, затова си мислела, че никой няма да я заговори.

„В същия ден няколко души дойдоха при мене и казаха: Обмисляла ли си възможността да станеш мисионер?“

Питърс намерила логичното обяснение, че хората си мислят за мисионерско служене след проповедта на американския мисионер, и решила да помоли Бога за втори знак: Баща й да й каже да стане мисионер. „Той не е от хората, които ходят на църква, а аз съм единствената му дъщеря – разказва Питърс. – Вероятността беше почти нулева. Мислех си, че съм поставила Бога в затруднена ситуация.“

На следващия ден баща й се обадил и казал: „Може би трябва да отидеш там, където Бог те води.“ Той бил приятно изненадан от скорошните промени в живота й.

Питърс се помолила ядосана същата вечер. Не искала да рискува работата си заради мисионското пътуване до Гвиана. Помолила за трети знак: Бог да й намери необходимите за пътуването 450 долара.

На следващия ден, последния от конференцията, един непознат й подал бял плик и се отдалечил. „Когато го отворих, намерих чек за 450 долара, точно колкото ми бе необходимо за пътуването.“

Питърс останала в Гвиана година и половина, като преподавала в мисионското училище. От тогава постоянно предприема кратки и по-дълги мисионски пътувания, като се спира само за да си набави средства за следващото пътуване. Президентът на адвентната църква Тед Уилсън я награди за работата й в църковната програма „Една мисионска година“.

Сега Питър е на 32 години и казва, че никога не е прекалено късно – или прекалено рано – да споделяш Исус.“

„Бях се върнала в църквата малко преди първото си мисионско пътуване и не смятах, че съм достатъчно добра християнка за мисионска работа. Сега пътувам непрестанно. Бог се грижи за всичките ми нужди.“

Свързан урок >>

Created by ULimited®