Ана знаела, че Бог я е насочил към университета в Саратов, намиращ се до известната река Волга в Русия. Той бил извършил толкова много чудеса, за да я заведе там, а сега вече щяла да се дипломира като биоложка. Търсела работа, но не можела да намери нищо.

„Господи – помолила се тя, - не знам защо не мога да намеря работа. Знам, че ти ми помогна да получа образование и че имаш нещо предвид за мене.“

Бог наистина имал планове за Ана, които били много по-големи от това, което тя можела да се представи. Веднъж младежкият ръководител на Волжската конференция я попитал дали би желала да служи в новата програма „Една година мисия“ (ЕГМ), създадена специално от Генералната конференция за обучение на млади хора и предоставянето на възможности за участие в световната мисия на църквата за големите градове.

„Да, искам да работя за Бога“, отговорила Ана.

Скоро разбрала, че е избрана да представя Евро-Азиатската дивизия в програмата ЕГМ, започваща в Ню Йорк през 2013 г. Ана пристигнала в Ню Йорк на 23 януари 2013 г. и веднага се присъединила към още 13 младежи, представящи всички дивизии и полета на Църквата на адвентистите от седмия ден.

Младите хора били обучени в лидерство в общественото служене, евангелизирането, медицинската мисионерска работа и комуникациите. След това трябвало да получат практичен опит в своите дивизии, където от своя страна да подготвят екип от 10 доброволци, идващи от всеки съюз на съответната дивизия. По този начин мисионерският ефект би се умножил.

„Използвахме Христовия метод да общуваме с хората, да разбираме техните нужди, да преподаваме библейски уроци и да ги каним при Исус“, разказва Ана.

Всеки ден мисионерите от ЕГМ посещавали домове. „Здравейте, наскоро се преместихме тук и бихме желали да ви поздравим. Ние сме вашите нови съседи и желаем да бъдем приятели.“ Повечето хора били от Индия или Непал и някои ги канели за приятелски разговор.

„Сприятелявахме се с тях – казва Ана. Питахме ги дали желаят да изучават Библията и мнозина откликваха. Често се молехме с тях.“

„Понякога правех блини (руски палачинки) и ги раздавах на съседите, като им казвах, че просто искам да ги почерпя и да им кажа, че Бог ги обича.“

В допълнение към работата сред съседите, на Ана било възложено да работи в адвентна църква, разположена в испано-говореща общност. Много от живеещите там искали да учат английски и затова Ана и останалите започнали да преподават безплатно английски в църквата.

„Хората бяха толкова щастливи, че им помагаме – разказва Ана. – Започвахме всеки урок с библейски текст, обяснявахме граматиката и значението му. След уроците ги канехме на вечерните евангелизационни програми. Сприятелихме се с много хора по този начин.“

Продължението следва.