Продължение от миналата седмица

Всеки път, когато имам трудности в работата си, в семейството или в отглеждането на децата си, Бог ми напомня за моите първи стъпки във вярата – да се моля и да разчитам на Него.

Сега имам малък бизнес. Продавам играчки и освен това имам няколко замъци за скачане, които са поставени в различни паркове в град Виница. Всеки клиент, които идва при нас, получава безплатно адвентно списание, съдържащо полезна здравна и духовна информация.

Най-популярните дни за разходка в парка са събота и неделя. Централният парк принадлежи на градската управа и когато работата ми върви добре, те получават добър процент от печалбата. Предизвикателството обаче е, че не работя в събота. В началото имахме доста трудности с общината по този въпрос.

Опитаха се да ме принудят да съм там в събота, но аз бях твърдо решен – или ще ме освободят в събота, или въобще няма да работя. Разбраха, че не могат да ме убедят, а освен това виждаха, че работим по правилата. Оценяват работата ни и знаят, че сме хора, които са верни на принципите си.

Понякога посещавам гробището, където е погребана майка ми. Когато минавам по алеите, виждам имената на някои от приятелите ми, които са погребани там. Става ми тъжно, когато видя три определени имена, тъй като бях разговарял с тях, след като станах християнин. Канех ги на църква и ги убеждавах да тръгнат по моя път, но сега имената им са в гробището.

Наскоро съпругата ми можа да се убеди колко ужасен е бил предишният ми живот. Докато се разхождахме, видяхме някои от старите ми приятели, които са все още живи, да седят на една пейка. Един от тях ме видя, затича се към мене и като падна на колене, започна да плаче: „Изморен съм от този живот!“

Разказах му как неотдавна на същото място бях казал на един от нашите починали приятели, да дойде с мене на църква. Поканих и него, но той не пожела да ме послуша и отговори: „Ще ме сполети същото като онзи в гроба.“

Започнах да го умолявам: „Много по-лесно е да отидеш на църква отколкото в гроба. Виж ме сега, ето ги и жена ми и децата.“

Той ги погледна. „Можеш да започнеш нов живот“, уверих го аз. Той обаче се върна при приятелите си и надигна бутилката. Нямаше семейство, не притежаваше нищо. Бе прекарал деня в търсене на поредната бутилка алкохол.

Докато вървяхме към дома, съпругата ми прошепна: „Сега разбирам какъв си бил преди.“ „Да – обърнах се към нея, - аз бях най-лошият от всички тях.“