Александру заминал за Норвегия, където започнал да продава наркотици. На два пъти бил на косъм от смъртта поради рани от пистолет и нож. Смятал, че силата на Сатана го прави неуязвим.

Не след дълго го арестували за търговия с наркотици и го върнали в Румъния, където отново започнал да купува и продава нелегални оръжия. Неговият тъст се ядосал толкова много, че го издал на полицията.

Александру бил осъден на две години затвор. Надзирателите просто не знаели какво да правят с този човек. В последен опит да го променят, те го назначили за отговорник на стаята за социални дейности. Трябвало да подрежда столовете, да носи необходимите пособия на говорителите и т.н. Работата му изисквала присъствие на всички събрания.

В стаята се извършвали църковни служби, включително и адвентни събрания, провеждани от евангелизатори миряни. Александру с удоволствие се конфронтирал с говорителите, като им задавал трудни въпроси. Дори четял Библията, за да открие въпроси, които да затруднят тези смирени хора.

Борбата му против религията довела до това, че той изслушал голям брой проповеди и получил много отговори. Постепенно Александру научил за Божията любов. По време на едно от събранията евангелизаторът мирянин го поканил да се помоли. Смутил се много и открил, че му е трудно да се моли.

След събранието евангелизаторът го докоснал и му казал: „Не си далеч от Божието царство.“ Дълбоко развълнувал, Александру започнал да изучава Библията с голямо усърдие, търсейки вяра и утеха, а не въпроси, с които да обърква говорителя. Осъмнал, че вече вярва в Бога.

Затворниците и надзирателите забелязали промяната в Александру. Той започнал да се отнася със затворниците любезно, а с надзирателите – почтително. Когато приятелите му споменали за тази промяна, Александру им отговорил, че Бог го е променил.

Александру помолил евангелизатора да разкаже на семейството му в Букурещ за промяната в живота му. Съпругата му била силно изненадана. Не й се вярвало, че нейният пропаднал съпруг би могъл да се промени до такава степен. През последните няколко месеца от престоя си в затвора Александру преподавал на останалите затворници.

След като го освободили, двамата със съпругата му прекарвали часове в разисквания и изучаване на Библията. Стъпка по стъпка той й показал прекрасната вест за Божията любов и спасение. Тя постепенно осъзнала коя е силата, която променила съпруга й от закоравял престъпник в благороден, любезен и изпълнен с любов Божи човек.

Месеците след освобождаването му от затвора били изключително трудни. Приятелите му от подземния свят го притискали да се присъедини отново към престъпните среди, но той останал твърд.

След известно време Александру и Флорентина се кръстели заедно в църквата близо до затвора, където той бил станал вярващ.

Адаптирано от историята, написана от Йон Букиуман от Букурещ, Румъния.