През нощта преди кръщението ми имах сън. Видях се стоящ на Земя, която бе чиста и светла. Погледнах нагоре и видях стълба, която стигаше до небето. Хора тичаха от всички страни и се катереха по стълбата. Те пееха: „Ще следваме Исус, защото вървим към небето.“ Самият аз започнах да се качвам, но внезапно се събудих и се зачудих дали съм жив. След това коленичих, за да благодаря на Бога за чудесния урок и за смелостта, която ми бе дал.

Бях кръстен в река близо до дома на пастора. Малко по-късно бях поканен да работя като доброволец към Глобалната мисия. С радост се захванах за тази работа за три месеца, но осъзнах, че трябва да се върна у дома при съпругата ми и при малката група, която бях оставил. Разказах на ръководителя за решението си и изразих надеждата, че Бог ще доведе тези нови вярващи в църквата така, както бе довел и мене.

Върнах се у дома и посетих осемте групи, които се срещаха в предишния ми пасторски район. Те бяха продължили да се събират в събота и имаха желание да чуят онова, което бях научил по време на отсъствието си. Повечето от тях приеха адвентната вест и бяха кръстени. Съпругата ми бе една от първите кръстени. Колко се радвам, че тя е до мене в новото служение. Дори свещеникът, който бе уволнен заедно с мене преди толкова много месеци, взе решение и се присъедини към Църквата на адвентистите от седмия ден.

В резултат на уволнението ми от моята бивша църква, днес имаме около 355 членове в 13 адвентни църкви и групи в района ми в Южен Судан. Служа на същите хора, за които работех като свещеник в бившата ми църква.

Работата ни не е лесна. Някои от църквите ни бяха разрушени и на тяхно място останаха само купчини развалини. Но дори тези трудности бяха благословение и ние ги построихме отново и дори поканихме рушителите да се присъединят към нас за богослужението. Трудно е да се навлиза в нови области, но ние работим упорито и Бог ни благославя.