Завърнах се в църквата, в която бях израснал, надявайки се да я видя така жива, както беше в юношеските ми години, но останах разочарован. Почувствах се като външен човек. Онези вярващи, които ни посещаваха, ако пропуснехме две съботи, сега дори не ме познаваха.

Запознах се с момиче, което наистина ме привличаше. Сара бе по-различна от останалите момичета. Тя бе по-скромна и смирена. Не се интересуваше дали съм известен атлет. Реших да я изпитам дали наистина е такава и я поканих на среща, след което я заведох в дома на братовчед ми – съвсем скромна къща, в която нямаше дори електричество. Исках да видя какво ще каже, ако си помисли, че това е моят дом. По-късно ми каза: „Не дойдох да видя къщата, в която живееше, а тебе.“ Останах силно впечатлен.

Двамата със Сара живеехме в двете противоположни посоки на Фиджи, но аз успявах да я посетя всеки уикенд. След известно време й предложих брак. Когато разисквахме такива въпроси като семейството и религията, аз й казах, че възнамерявам някой ден да се върна в адвентната църква и че желая децата ми да израснат в адвентната вяра.

Ние се оженихме, но светските ми навици се прехвърлиха и в новия ни дом. Алкохолът бе заплаха за нашия брак. Тъй като бях изживял горчивината на развода като малък, бях твърдо решен да не допускам бракът ми да се провали. Отказах се от всичко, което ми пречеше да бъдат добър съпруг. Спрях да пия и да ходя по партита. Върнах се в църквата – същата църква, която бях посещавал като юноша. Намерих я за скучна, но този път реших да направя нещо по въпроса.

Служих като дякон, а след време станах помощник на младежкия ръководител. Времето, което бях прекарал в спортни тренировки, сега прекарвах в работа за Бога. Изпитвах удовлетворение, когато виждах как хората скъсват с вредните си навици и отиват при Бога.

Балконът на църквата винаги е принадлежал на младите. След напускането на пастора, когото обичах, балконът бе останал празен. Целта ми бе да го напълня отново. Харесваше ми да работя с младежи. Бях благословен от пастора, който ме бе напътствал, и сега имах желание да напътствам други млади хора. Сега с вълнение поглеждам към балкона и го виждам пълен с младежи!