Намиране на истинското злато – Част 1
Амаир бил роден в Манаус, столицата на район
Амазонас в Бразилия. Малко след раждането му неговите родители се развели и
майка му го отвела в Манакапуру – град по поречието на Амазонка. Тъй като
семейството се препитавало със селско стопанство, майката на Амаир се
преместила в малко село, където купила много земя.
Амаир израснал и бил повикан в армията. След
15-месечната служба започнал да се подготвя за друго приключение – търсене на
злато. През 80-те години на 20-и век в Бразилия се разгоряла златна треска и
навсякъде, където било намерено злато, се струпали тълпи копачи.
Братът на Амаир, който работел в една от тези
„златни“ области, го поканил да живеят заедно. Амаир нямал представа, че брат
му е станал адвентист от седмия ден. Докато работели заедно, братът започнал да
говори за своята вяра. Обаче само седмица след пристигането му властите закрили
всички места за търсене на злато и Амаир останал без работа.
Макар и силно разочарован, Амаир останал при
брат си и продължил да учи. „Моят брат ми разказа за Исус и това ме направи
щастлив. Загубих златото, което търсех, но намерих истинското злато!“ Братът му
изнесъл поредица библейски уроци и не след дълго Амаир се кръстил в Църквата на
адвентистите от седмия ден.
Тогава съвестта започнала да го измъчва. Ами
останалите от семейството? Кой ще сподели това небесно съкровище с тях?
Първо отишъл при сестра си, която живеела в
Манаус. За негова изненада и радост тя също станала адвентистка. Останал там
цяла година, докато сестра му затвърди своята вяра.
По същото време Амаир се запознал с млада жена
на име Франсинет, която не била адвентистка. Без да предполага какво ще се
случи, Амаир се сприятелил с нея и решил, че ще я спечели за Бога и за себе си.
Двамата останали приятели дълго време и заедно изучавали Библията. „Отначало тя
прегърна истината, а след това прегърна и мен!“ – разказва Амаир с усмивка.
След време Франсинет била кръстена и не след дълго двамата се оженили.
Семейството се преместило в село по горното течение на Амазонка, а когато
получили покана от майката на Амаир, се преместили в малкото село, където тя
живеела.
В селото имало нужда от учител. По същото
време властите в район Амазонас обявили, че всеки, който има завършен четвърти
клас, може да стане общински учител. Амаир бил избран за учител в общността на
своето село.
Той имал природната дарба да преподава, но
желанието му било да преподава нещо повече от четене, писане и аритметика.
Искал да споделя „Божието злато“, което бил намерил!
* Продължението следва. |