Амаир бил роден в Манаус, столицата на район

Амазонас в Бразилия. Малко след раждането му неговите родители се развели и

майка му го отвела в Манакапуру – град по поречието на Амазонка. Тъй като

семейството се препитавало със селско стопанство, майката на Амаир се

преместила в малко село, където купила много земя.

Амаир израснал и бил повикан в армията. След

15-месечната служба започнал да се подготвя за друго приключение – търсене на

злато. През 80-те години на 20-и век в Бразилия се разгоряла златна треска и

навсякъде, където било намерено злато, се струпали тълпи копачи.

Братът на Амаир, който работел в една от тези

„златни“ области, го поканил да живеят заедно. Амаир нямал представа, че брат

му е станал адвентист от седмия ден. Докато работели заедно, братът започнал да

говори за своята вяра. Обаче само седмица след пристигането му властите закрили

всички места за търсене на злато и Амаир останал без работа.

Макар и силно разочарован, Амаир останал при

брат си и продължил да учи. „Моят брат ми разказа за Исус и това ме направи

щастлив. Загубих златото, което търсех, но намерих истинското злато!“ Братът му

изнесъл поредица библейски уроци и не след дълго Амаир се кръстил в Църквата на

адвентистите от седмия ден.

Тогава съвестта започнала да го измъчва. Ами

останалите от семейството? Кой ще сподели това небесно съкровище с тях?

Първо отишъл при сестра си, която живеела в

Манаус. За негова изненада и радост тя също станала адвентистка. Останал там

цяла година, докато сестра му затвърди своята вяра.

По същото време Амаир се запознал с млада жена

на име Франсинет, която не била адвентистка. Без да предполага какво ще се

случи, Амаир се сприятелил с нея и решил, че ще я спечели за Бога и за себе си.

Двамата останали приятели дълго време и заедно изучавали Библията. „Отначало тя

прегърна истината, а след това прегърна и мен!“ – разказва Амаир с усмивка.

След време Франсинет била кръстена и не след дълго двамата се оженили.

Семейството се преместило в село по горното течение на Амазонка, а когато

получили покана от майката на Амаир, се преместили в малкото село, където тя

живеела.

В селото имало нужда от учител. По същото

време властите в район Амазонас обявили, че всеки, който има завършен четвърти

клас, може да стане общински учител. Амаир бил избран за учител в общността на

своето село.

Той имал природната дарба да преподава, но

желанието му било да преподава нещо повече от четене, писане и аритметика.

Искал да споделя „Божието злато“, което бил намерил!