Историята до тук: Саманта с радост приема да

работи в джунглите на Амазонка като медицинска сестра от мисионската лодка

„Лузейро“. В селска клиника предоставя единствената медицинска помощ на хиляди

хора по поречието на реката. Често се сблъсква със спешни случаи, при които

трябва да разчита изцяло на Бога. Една вечер в клиниката пристига мъж, чиято

ръка е в кървави бинтове.

„Какво се е случило?“, попитала тя човека.

„Работех с мелачка и ръката ми бе захваната от

остриетата“, отговорил той.

Саманта и помощничката й Глория внимателно

почистили ръката, намазали я с антибиотъчен крем и я превързали стегнато с

чисти бинтове. Помолили се с него, но много добре знаели, че той има нужда от

много по-сериозна медицинска помощ. Тогава помолили Бог да се намеси.

След няколко минути майка, баща и

десетгодишният им син пристигнали пред клиниката. Детето било ухапано от една

от най-отровните змии по Амазонка.

„Преди колко време беше ухапан“, попитала

Саманта.

„Преди пет часа“, отговорили родителите.

Саманта останала силно изненадана. Според

медицинската литература момчето би трябвало вече да е мъртво. Бързо провела

необходимото лечение, правейки всичко възможно да предотврати

разпространяването на отровата.

Семейството се било опитало да помогне на

детето, като сложи кафе върху раната и го накара да изяде опашката на змията с

надеждата, че така ще бъде предпазено. Тъй като то ставало все по-слабо,

родителите решили да го заведат в клиниката. Саманта знаела, че само по чудо то

е живо и за да оживее, отново ще има нужда от Божията помощ. Тя знаела също, че

не само детето, но и мъжът с ранената ръка трябва да бъдат отведени в

най-близката болница на около осем часа пътуване с обикновена лодка или на два

часа път с бързата лодка на АДРА „Джеси Холиуел“.

Макар че бързата лодка била най-доброто

решение, на тях им било ясно, че резервното гориво на клиниката за цял месец ще

бъде изчерпано. Пазели го за спешни случаи, които биха могли да възникнат с

групата от Южноамериканската дивизия, дошла да направи известни подобрения в

клиниката и в селото.

Като разбрал, че два човешки живота са в опасност,

Хърбърт Калберматер, директор на АДРА за района на Амазонка, отишъл при групата

и обяснил каква е ситуацията. Веднага му казали да използва горивото и заявили,

че самите те ще разчитат на Бога за закрила.

Било тъмно и валял дъжд, когато двамата пациенти

и майката на момчето се качили на лодката за бързо пътуване до най-близката

болница. Дъждът се смесвал с пръските от реката, когато малката лодка с ценния

си товар се понесла по реката. Саманта продължавала да се грижи за своите

пациенти и да се моли Бог да се намеси.