Още от детските си години Саманта обичала да

слуша вълнуващи истории за мисионерските лодки „Лузейро“. Очарована, тя си

представяла как работи като мисионер по река Амазонка, също като Лио и Джеси

Холиуел. Едва ли някога се надявала мечтата й да се сбъдне.

След като завършила гимназия, Саманта била

приета в програма за медицински сестри към държавния университет Уест Параня в

Южна Бразилия. По време на обучението си имала големи трудности, тъй като някои

часове се провеждали в събота. Макар че успявала да вземе часовете в други дни,

това й коствало една допълнителна година. Накрая обаче всичко съдействало за

добро.

В края на обучението пред Саманта се отворили

много възможности за работа, но сърцето й било привлечено от мисионската дейност.

Когато получила покана да стане мисионер доброволец в района на Амазонка в

Северна Бразилия, Саманта започнала да обмисля тази възможност.

„Исусе – молела се тя, - ако искаш да отида

там, моля Те, отвори всички врати пред мене. Не знам какво да правя, но ако Ти

желаеш да отида в Амазонка, ще го направя.“

След молитвата вратите започнали бързо да се

отварят. „Дадоха ми пари за билети и някои хора ми подариха всичко, от което се

нуждая. Желанието ми ставаше все по-силно и аз знаех, че Исус има план за мене.“

Скоро Саманта се озовала далеч в района на

Амазонка, където била обучена от „Салва видас“ – подкрепяща адвентна

мисионерска организация, която учи доброволците да работят в джунглите, като

използват здравен евангелизъм и преподават библейски уроци. След три месеца,

координаторът на проекта казал на Саманта: „Имам място за тебе в малко село. Ти

ще бъдеш медицинска сестра на „Лузейро“.

Саманта не можела да повярва на ушите си. „Бях

толкова щастлива – спомня си тя. – Там мога да използвам уменията си на

медицинска сестра. Хората са много простодушни, с простички проблеми и аз мога

да им помагам. Точно това искам да правя – да помагам на хора, които нямат

никакви здравни познания. Ще се заловя за работа, толкова съм щастлива!“

Като сестра от „Лузейро“ Саманта работи сега с

АДРА и живее в село, където ръководи малка клиника. Всяка седмица пътува с „Лузейро

XXVI“ и посещава много села по поречието на Амазонка, като предоставя

единствената медицинска грижа, която е достъпна за хиляди хора.

Независимо дали е на „Лузейро“ или в селската

клиника, Саманта често се сблъсква със спешни случаи, при които само Бог може

да помогне. Много пъти е виждала директната Му намеса в спасяването на човешки

живот.

Рано една сутрин Саманта наблюдавала как малка

лодка акостира на брега. От нея изскочил човек, чиято ръка била овързана в

кървави бинтове. Саманта бързо развила превръзката и видяла премазаните му

пръсти и длан.