В детските години на Франциско баща му го

водел със себе си по кръчми и други места, където едно дете не би трябвало

никога да влиза. Веднъж Франциско не пожелал да придружи баща си, но мъжът

извадил пистолет и го насочил към главата му.

Когато бил на 14 години, бащата му умрял.

Малтретирането, на което бил подложен, обаче оставило дълбоки белези. Започнал

да пие и да взема наркотици, които да му помогнат да забрави болката. Майка му

и сестрите му започнали да посещават адвентната църква, но Франциско пиел

прекалено много, за да забележи.

На 18-годишна възраст заживял с приятелката си

Найди и нейната майка. Работел по нефтените сонди, когато бил трезвен.

Франциско разбрал, че Найди е бременна и бил

много щастлив, но това ни най-малко не повлияло на живота му. Понякога биел

Найди, защото бил виждал как баща му бие майка му. Веднъж я пребил толкова

жестоко, че тя загубила бебето. Когато осъзнал какво е направил, отишъл бързо в

болницата да я види. По пътя се молил Бог да му помогне да превъзмогне

наркотиците и алкохола. Обещал на Найди, че ще се промени и ще се отнася към

нея по-добре. Тя му повярвала.

Нищо обаче не се променило. Следващия път,

когато я пребил, тя му казала, че трябва да си тръгне и че не иска никога

повече да го вижда. Франциско я посещавал всеки ден и обещавал, че ще се

промени. След време тя го приела отново.

Нещата се променили. Франциско затъвал все

повече в наркотиците. Един ден почти умрял от свръхдоза. Събудил се в

болницата. Найди му казала никога повече да не се връща у дома. Той разбирал,

че този път е взела твърдо решение и затънал още повече в депресия.

Една от сестрите му донесла религиозна книга

за четене. Една нощ, когато не можел да заспи, той взел книгата и започнал да

чете. Още веднъж се помолил Бог да го освободи от робството на наркотиците.

Отворил очите си и видял висок мъж в

ослепително бяла одежда до стои до леглото му. Човекът го докоснал по челото.

Като че ли това докосване проникнало до дълбините на съзнанието му. Франциско

останал да лежи още няколко минути и тогава осъзнал, че мъжът е изчезнал.

Седнал на леглото си, като все още чувствал докосването на челото си. За първи

път в живота си почувствал мир и надежда.

След миг майка му влязла в стаята. Той й

разказал, че Бог го е докоснал и е отнел желанието му за наркотици и алкохол. „Сега

съм нов човек – казал той. – Аз съм Божие дете и искал да отида на църква.“

Майка му го била виждала да нарушава

обещанията си стотици пъти. „Обещаваш, но не се променяш“, отговорила тя.

Франциско знаел, че е права. Спомнил си колко силно я наранявал, но бил

сигурен, че този път всичко е по-различно. Убедил я да се върне на следващия

ден и да го заведе на църква.