Донешор се радвал да се върне у дома и да се грижи за биволите на баща си. Току-що бил взел изпитите си за завършване на средното образование. Слънцето напекло и Донешор решил да поплува в близката рекичка, докато биволите пасат наблизо. Навлязъл в студената вода и потърсил достатъчно дълбоко място, в което може да се плува. По време на сухия сезон водата била много по-плитка от обикновено.

Донешор застанал на място, където водата стигала до кръста му и се загледал нагоре по течението. Видял, че нещо се носи по течението. Не било никак обичайно разни отпадъци да плуват по реката и затова предметът привлякъл вниманието му. Изчакал докато стигне до него и го хванал. Държал в ръцете си Библия. Никога преди не бил виждал Библия, но инстинктивно разбрал, че това е свята книга. Излязъл на брега и внимателно поставил мократа книга на слънцето, за да се изсуши. След като няколко страници изсъхнали, той отворил следващите няколко мокри страници, за да бъдат изсушени от горещите слънчеви лъчи.

Донешор бил израснал в религиозно семейство. Всеки ден се покланяли на своите богове и поставяли дарове от ориз и тамян върху домашния олтар. Родителите му го научили да уважава всичко свято, а това включвало и книгата, която намерил в реката.

При здрачаване книгата все още не била изсъхнала и той я занесъл у дома. На следващата сутрин се върнал на полето и я отворил на слънцето. След три дни Библията била достатъчно суха, за да може да се чете. Любопитството го подтикнало да отвори първите страници и да започне да чете: „В началото Бог създаде…”

Донешор бил впечатлен от разказа за сътворението и за първата човешка двойка. Спомнил си прочетеното за първите хора в святата книга на хиндуистите Гита. Хрумнала му идеята да започне да сравнява Гита с Библията.

Веднъж прочел молитвата, на която Исус научил учениците Си, и я сравнил със собствените си молитви. „Аз не правя нищо друго освен да искам и да искам за себе си и за семейството си. Сега разбирам, че християните се молят и за другите.”

След като продължил да чете, Донешор открил един Бог, който търси и кани хората да приемат дара на спасението. Този Бог е търпелив и обича да прощава. Донешор си спомнил как прекарал целия си живот в усилия да спечели благосклонността на боговете, като им дава скъпи дарове и прави дълги и изтощителните поклоннически пътувания, за да ги умилостиви.