Когато Пол и Кристи Браун се преместили в един не много добър квартал на град Елкинс, щата Западна Вирджиния, въобще не подозирали, че домът им ще се превърне в привлекателно място за млади хора.

Винаги съм бил насочен към младежите, казва Павел, и когато младите от квартала поискаха да общуват с нашите деца, ние казахме: Добре, но ще се спазват определени правила:

Първо, уважение. Ще се отнасяте към самите вас и към останалите с уважение, без да ругаете и да се обиждате.

Второ, без лъжи. Ако ме излъжете – край, моментално напускате.

Трето, спазват се здравни принципи – без наркотици, алкохол или нечисто месо.

След като младежите разбраха разликата между чисти и нечисти храни, започнаха да споделят наученото със семействата си. Дядото искал да приготви мармот, разказва Пол, но внуците му заявили: Не, няма да ядем такова месо!

Не след дълго посетителите попитали дали могат да прекарват повече време със семейство Браун. Брайдън прекарва всеки уикенд в къщата ни, казва Пол. Това е неговото съботно убежище далеч от дома му. През седмицата Брайдън се опитва да стои колкото се повече настрана от своя втори баща, който проявява домашно насилие.

Хънтър и Уайът са други две момчета, които прекарват повече време със семейство Браун отколкото у дома. И двамата идват от трудна среда, но се чувстват в безопасност при Пол и Синди, които приемат за свои втори родители.

Опитвам се да се отнасям към децата така, сякаш са мои деца, казва Пол, тъй като на тях също трябва да се даде шанс. Това включва предоставянето на дрехи, велосипеди и много други неща. Дори автомобилът, който използвам – удължено такси комби, е взет в съответствие с броя на децата, за които се грижим. Така можем да ги водим на училище и да ги връщаме.

С разрешение на родителите семейство Браун взели Брайдън и Хънтър на църковен лагер и дори плащат таксите им в местното адвентно църковно училище. За съжаление майката на Уайът не му разрешава да посещава подобни дейности, но за Брайдън и Хънтър това променя живота им. На 2 ноември 2013 г. двете момчета заедно със сина на семейство Браун бяха кръстени в адвентната църква в град Елкинс.

Живеем на това място от три години, разказва Пол, и съпругата ми смята, че наистина Господ ни е поставил в този район. Не е мястото, където ние бихме избрали, но сме сигурни, че Бог ни е завел там.