След като се оженили, Роланд и Джаки започнали да обмислят как да достигнат с евангелието околните общности в Аляска. Решили да построят адвентно училище на собствената си земя в близост до езерото. Нарекли го „Мисионското училище” за ученици от първи до осми клас. Студентите и родителите били възхитени, а децата започнали да идват чак от Ноум, за да посещават занятията. За да настанят учениците, те построили две общежития. Освен всичко това семейство Муди основало адвентна група и построило първата адвентна църква в Алекнагик.

След като училището се разраснало, Роланд и Джаки решили да създадат по-добри условия за учениците си и да построят лагер. Нямахме къде да заведем децата за извънучебни дейности, припомня си Роланд, а на децата наистина им харесва да излизат навън. Наименували новото място „Лагер Поларис” – по името на светлината на Северната звезда.

Роланд Муди купил няколко стари сгради от консервна фабрика, която била преустановила работа. Той прекарал с баржа сградите през Бристолския залив до Алекнагик и после още 12 мили нагоре по езерото до Лагер Поларис. Шестдесет години по-късно тези стари сгради все още се използват през лятото от децата в Западна Аляска.

Десетилетия наред Роланд и Джаки Муди с радост настанявали децата и ги извозвали с баржа нагоре по езерото до лагера. Всяка година през последната събота от лагера цялата адвентна църква в Алекнагик подготвяла празнество за децата и всички пътували по час и половина с лодка до лагера Поларис, където прекарвали една специална събота край езерото заедно с летуващите. След смъртта на Джаки Роланд се оженил за Бевърли, която помогнала да се продължи традицията на лагера.

През годините лагерът се превърнал във важно служене за младите хора в Западна Аляска. Много от децата, които го посещавали, били израснали в недобри домове, където бедността, алхолизмът и насилието били нещо обичайно. Често възкликвали, че този лагер бил най-доброто нещо, което им се случвало през годината, тъй като там били обичани, приемани и за тях се грижели.

След като Роланд и Бевърли се пенсионирали и се преместили в Уола Уола, щата Вашингтон, дейността на лагера Поларис продължава.