Меделин е голям град в сърцевината на Колумбия. Макар и да има репутацията на световна столица на наркотиците, той е известен с голямата си красота и с гражданите си, които са познати с трудолюбието и любовта си към ученето.

Адвентният университет в Колумбия (АУК) се намира в Меделин. Основан през 1937 г. като Индустриален колеж, той се превръща в Колумбийско-Венецуелски институт през 1950 г. и Адвентен университет в Колумбия през 1981 г. АУК предлага различни степени на образование.

От много години студентите работят в кварталите на Меделин, като търсят хора, които биха желали да научат нещо повече за Бога. Един от районите, който е печално известен с престъпност и бедност, се оказал особено труден, но след като похлопали на много врати, младите хора открили няколко души, които имали желание да изучават Библията.

Всяка събота студентите се срещали с хората и изучавали Библията заедно с тях. Само след няколко месеца някои от тях пожелали да бъдат кръстени. Каква радост изпитали младежите, когато видели плодовете на своя труд.

Често, след като посещавали вечерните събрания, студентите трябвало да ходят дълго време пеша, за да хванат автобус до училището. Ако било прекалено късно, те трябвало да извървяват пеша целия пък до училището. Улиците, които изглеждали безопасни през деня, били изпълнени с опасности през нощта.

Една вечер Мери и Росио отишли на вечерната служба. След събранието открили, че няма транспорт до училището. Налагало се да извървят голямо разстояние през опасни и недобре осветени уличи. Няколко души от църквата предложили да ги придружат и момичетата с благодарност се съгласили.

Докато вървели по улиците, те минавали покрай отворените врати на полутъмни кръчми. Виждали небръснати мъже да пият и да играят кръчмарски игри. Грубият им език и неприличните закачки карали Росио да потръпва от страх. Тя си спомнила за разкази за момичета на нейната възраст, които били нападани и убивани в тъмни улички подобни на тези, през които групата минавала.

Ускорили крачката с надеждата да избягат от звуците и миризмата на тази част от града. Почти не си говорили, докато крачели бързо в мрака. Минавали покрай мъже и жени, които стояли в сенките на високи сгради. Понякога единственият начин да разберат, че там се криел някой, била миризмата на цигари или алкохол.

Скоро стигнали улицата, където живеели спътниците им. Росио и Мери им благодарили и се опитали да се усмихнат с надеждата, че страхът им няма да проличи. Бързо продължили по своя път.

Продължението следва.