Арестуван, Част I
Джовани Залдивар
Моят пастор планираше да проведе евангелизационни събрания. Отпечата известно количество покани, които църковните членове да раздадат на приятелите си. Призова всеки да доведе своето семейство и приятели. Ние, младежите в църквата, също искахме да се включим.
По онова време властите в Куба бяха много по-строги към религията, отколкото са сега. Хората можеха да ходят на църква и да се покланят на Бога, но нямаха право да евангелизират.
В съботния следобед родителите ни бяха на репетиция на хора, а аз и четири момичета решихме да раздаваме покани за събранията. Извървяхме няколко пресечки, раздавайки покани на хората, покрай които минавахме, както и на тези, които седяха по малките си веранди. Насърчени от това, че те ги приемахме, решихме да раздадем още покани в детския парк, който се намираше след още няколко преки.
Един човек, който беше седнал на пейка, наблюдаваше как разговаряме с хората и им раздаваме покани. Повика ни и запита какво правим. Дадох му една покана и му обясних за събранията. Погледна я за момент, след което ни каза: „В Куба е незаконно да се разпространява религиозна литература. Къде са родителите ви?”
„Те са в църквата малко по-нагоре”, отговорих аз.
„Ще ви арестувам – каза мъжът и се изправи. – Забелязах, че носи военна униформа.”
„Не можете да ни арестувате – отговорих му аз. – Президентът Кастро каза, че в Куба има религиозна свобода.”
„Да тръгваме към полицейския участък”, каза мъжът и посочи малка сграда в края на парка. Последвахме го до сградата, където мъжът се обади по телефона. „Тук ще изчакаме да дойдат, за да ви отведат в затвора.”
Помолихме офицера няколко пъти да ни остави да говорим с родителите ни, но той не каза нищо. За да съберем смелост, започнахме да пеем „Ние сме заедно.” Колкото по-смели ставахме, толкова по-силно започвахме да пеем и минувачите ни чуваха.
Видях жена от църква да минава и я повиках. Обясних й, че офицерът ни е арестувам за раздаване на покани и я помолих да разкаже на родителите ни в църквата какво се е случило. Скоро пристигна полицай и ни отведе в арест за юноши. Зачудихме се какво ли ще ни се случи. Дали родителите ни ще ни намерят.
Следва продължение
* Джовани Залдивар беше гимназист по времето, когато този материал бе написан. |