Аз съм Даниел, или поне това е името, което съм приел. Живея в Бенин, родината на вуду.

Баба ми бе жрица на култа вуду. Майка ми също стана жрица. Хората идват и прошепват своя проблем в мидена черупка, която жрицата хвърля на земята. По начина на падането тя разбира какво е решението. Казва на човека какво да направи и да донесе, за да получи желаното. Той плаща с пари, алкохол или с животно.

Баща ми се покланяше на духовете на умрели хора и ги призоваваше, за да донесат спокойствие на тези, които изживяваха някакви неприятности.

Баща ми ме въведе в тайните на вуду. Покани ме да стана танцуващ с духове, т.е. човек, който танцува по време на някои церемонии. Каза ми, че ако танцувам добре, хората ще ми плащат с пари и ме предупреди, че ако някой започне да ми завижда, ще се опита да ме убие. Съгласих се да стана танцьор.

Танцуващите с духове бяха наети за извършването на определена церемония. Ние всички танцувахме, но аз бях особено добър и получих много пари. Не ми се вярваше някой да ми е завидял, но когато се върнах у дома, усетих, че ми е зле.

Краката ми се подуха и започнаха да ме болят. Баща ми заподозря, че някой ми е направил магия. Каза, че е наложително да се проведе незабавно лечение, тъй като в противен случай ме чака смърт. Изплаших се силно. Отидох при вуду свещеник и след няколко дни се почувствах по-добре. Реших обаче, че това дяволско танцуване е много опасно и че трябва да го изоставя колкото се може по-скоро.

Познавах няколко християни, но не смятах, че техният Бог е по-различен от боговете на вуду. След като се бях изправил пред смъртта, нямах желание да се подигравам с който и да е Бог. Когато чух, че евангелизатор е дошъл, отидох да го чуя.

Почувствах, че евангелизаторът говори директно за мен. Продължих да посещавам събранията и след като той покани присъстващите да последват Исус Христос, реших да откликна. Знаех, че родителите ми ще се разгневят, затова не им казах нищо.

Изучавах Библията с пастора, който бе говорил на събранията. Когато бях готов, отидох в един далечен град да бъда кръстен. Осъзнах, че рано или късно ще трябва да кажа на родителите си, но изпитвах страх.

(продължава следващата седмица)