Памела Оберо стояла до кирпичената си къща в Кения и слушала проповед по високоговорителя. Макар че била от друга църква, искала да узнае кои са тези адвентисти от седмия ден, които провеждат събрание на близката поляна.

Вестта докоснала сърцето на Памела и тя се почувствала така, сякаш проповедникът говори лично на нея. В съботната сутрин завела петте си деца на събранието, вместо в своята църква. Когато пасторът поканил тези, които имат нужда от специална молитва, да излязат отпред, Памела се отзовала заедно с децата си. Съпругът й бил починал и тя се грижила за издръжката на семейството. Животът й бил труден.

Памела била всеотдайна в харизматичната църква, която посещавала. Тя била дарила земята, на която църковните членове построили кирпичен молитвен дом. След като не отишла на църква цели три седмици, няколко души я посетили, за да я попитат защо не ги посещава. „Намерих истина, която не познавах преди – отговорила тя. – Уча се как да се грижа за децата си по най-добрия начин.”

Памела и децата й се присъединили към най-близката адвентна църква, която се намирала на около пет километра от дома им. Не след дълго научила, че харизматичната църква, към която някога принадлежала, била изоставила кирпичената постройка на нейната земя. Памела поканила църковните водачи да проведат богослужения в изоставената къща и църквата приела предложението й.

Когато приятелите й от предишната църква я питали защо ги е напуснала, тя споделяла с тях истините, които била научила, и ги канила на богослужение в новата адвентна църква – техния предишен молитвен дом. До този момент трима от приятелите й са се присъединили към групата, която провежда богослужения в кирпичената постройка.

Малката общност от 25 души продължила да се събира в кирпичената къща почти цяла година, докато накрая постройката станала почти неизползваема. Църковните членове решили да я заменят с по-трайни материали.

Памела прави и продава овесена каша и кифли, за да се грижи за децата си. Тя е бедна, но раздава на нуждаещите се, когато има възможност. Когато нейните приятели се смеят на бедната й къща, тя се усмихва и им казва: „Моят Бог е мой стопанин. Той е толкова добър към семейството ми, че нямам думи, с които да Му благодаря.”