Въжетата се впили в ръцете на Биен, докато се опитвала да се освободи. Братята й се опитали да я завържат за малката лодка, малко преди да тръгнат да търсят бензин за мотора на лодката. Искали да я отведат на малък остров, близо до брега, където живеела баба им, за да й попречат да посещава църквата на еретиците. Знаела, че й остава малко време. Видяла няколко приятели да минават наблизо и ги повикала на помощ. Те бързо я отвързали и й помогнали да слезе от лодката, преди братята й да се върнат.

Докато 14-годишната Биен и приятелите й бързали по улиците на малкото градче, тя им обяснила, че нейните роднини били ядосани за това, че посещава адвентната църква, а братята й се опитвали да й попречат да ходи там.

„Защо не се откажеш от църквата – попитал един от приятелите й. – Заслужават ли си всички тези неприятности заради една църква?”

„Не става въпрос само за църквата – обяснила Биен. – Научих, че Бог ме обича, че Исус е умрял за мене и че Той желае да Го следвам. Искам да бъда Негова дъщеря, дори това да означава да загубя семейството си.”

„Къде можеш да отидеш, за да си в безопасност”, попитало едно от момичетата.

„В къщата на пастора”, казала Биен и ги повела. Когато пристигнали, Биен благодарила на приятелите си и ги помолила да не казват къде се намира. Когато се озовала на сигурно място, тя разказала на пастора и на съпругата му какво се случило и те се съгласили да я оставят в дома си за известно време. Три дена по-късно майката на Биен потропала на вратата. Биен се преборила със страха си и смело излязла след пастора на вратата.

Когато вратата се отворила, майката на Биен хванала дъщеря си за косата и я повлякла. Опитала се да я изкара от къщата.

„Спрете” – извикала пасторската съпруга. Майката на Биен я пуснала и се изправила пред жената. „Може ли да поговорим?” Накрая майката на Биен се съгласила да си тръгне без дъщеря си, но пасторът обещал да я доведе по-късно през деня.

„Страхувам се”, прошепнала Биен.

Ще дойдем с тебе и ще останем, докато нещата се оправят”, заявил пасторът. Биен кимнала в знак на съгласие. Тя знаела, че не може да остане при пастора завинаги.

Пасторът отвел Биен в бащиния й дом и се съгласил да ги остави да си поговорят насаме. Когато обаче си тръгнал, родителите на Биен отприщили гнева си.

„Ти си безполезна за нас и само създаваш проблеми – започнал бащата. – Не те искаме тук и не искаме да си близо до онези адвентисти. Ще живееш с баба си, където няма да има никакви адвентисти”