Бях арестуван и затворен за убийство, което не бях извършил. Бях проповедник мирянин на малка църква, преди да ме затворят. Изпитвах гняв заради тази несправедливост. Веднъж група адвентисти посети затвора и аз чух тяхната вест на надежда. Стори ми се трудно да приема съботата. В същия затвор се намираше и адвентист, който също бе обвинен в престъпление, което не бе извършил. Той ме насърчаваше да спазвам Божиите заповеди.

Предизвиках адвентистите да ми донесат друга Библия, в която да се казва, че Божият ден е събота. Едва тогава бих повярвал. Те ми донесоха католическа Библия, която назовава съботата като почивния ден. Размишлявах дълго за закона и заповедите. Ако е истина, че законът е отстранен, тогава защо съм в затвора за престъпление, което не съм извършил. Ако законът е премахнат, тогава всеки друг закон би трябвало да е отстранен. Тогава ме озари една мисъл като светкавица! Законът въобще не е премахнат и следователно съботата е все още обвързваща.

Убеден в тази истина, аз споделих вестта с други затворници и започнах да изучавам Библията заедно с тези, които искаха да узнаят истината. Някои от затворниците пожелаха да бъдат кръстени още преди мене. Аз обаче се колебаех. Исках да почакам, докато ме освободят, за да споделям вярата си като свободен човек.

Докато чаках за свободата си, постоянно ми минаваше една мисъл: Какво ще се случи с мене, ако отлагам следването на Бога и умра? Реших да откликна на Божия призив и да се кръстя, докато съм в затвора.

Останах затворен дълго след деня, когато очаквах да ме освободят, но Бог ме използва, за да доведа и други до Христос в затвора.

Най-накрая ме освободиха. Станах проповедник мирянин под ръководството на адвентен пастор. Провеждах библейски уроци и доведох повече от 150 души до Христос. Група от 30 души се събира под дърво манго, тъй като няма друго място за молитвени събрания.

Не тая лоши чувства към тези, които погрешно ме обвиниха за убийство, тъй като ако не бях в затвора, може би не бих открил чудната адвентна вяра.