Хората в малката западноафраканска държава Гвинея Бисау живеят в несигурност и страх. Непрестанните политически безредици пораждат страх за бъдещето. Но още по-големи страхове ги сполетяват, когато духовете, в които вярват, започнат да контролират живота им.

В цялата страна „дяволските дървета” стоят като напомняне, че дяволът и нечистите духове не са далеч. Някои твърдят, че са чували гласовете на духовете да излизат от тези дървета. Често тези гласове звучат като починали хора от селото. Свещениците на духовете принасят жертви на дяволските дървета, а родители им посвещават децата си с надеждата, че ще бъдат защитени от нараняване.

Тат е младеж, чиято баба го посветила на дявола, когато бил дете. Той носел амулет около врата си – малък рог от коза, за да бъде защитен от злите духове. Баба му често го предупреждавала, че ще бъде сполетян от болест или смърт, ако наруши завета си с дявола.

Тат чул, че се провеждат евангелизаторски събрания близо до дома му. Решил да ги посети. Докато слушал Божията вест на любов, сърцето му било докоснато. Когато младият говорител поканил присъстващите да предадат сърцата си на Бога, Тат се почувствал призован да откликне. Докосвал висящия на гърдите му кози рог, докато се борел с истините, които научавал. Искал да следва Исус Христос, но бил виждал с очите си какво прави Сатана с тези, които се опитват да се откъснат от духовете. Само преди няколко дена негов приятел, който бил посветен на дявола като бебе, умрял по необясним начин. Доколкото Тат знаел, приятелят му не се бил отказал от духовете. Те просто не го запазили, помислил си той.

Продължил да посещава събранията. Говорителят обяснил, че дяволът управлява чрез страх, а Бог – чрез любов. Божията съвършена любов изгонва страха. Тат откъснал амулета си и решил да последва Христос.

Десетки хора в Гвинея Бисау, които някога били роби на Сатана, обявили свободата си в Христос по време на евангелизаторските събрания.