Бях назначен в църква в Камерун, която преживяваше голяма криза.

Един човек дал земя на църквата, за да се построи малка сграда. Собствеността на земята обаче не била прехвърлена по времето, когато човекът умрял, и вдовицата му си поискала земята. Завела съдебно дело и съдията отсъдил, че църквата трябва да купи земята срещу голяма сума пари или да се изнесе от там до две седмици.

Събрах църковните членове за молитва. Някои бяха много ядосани, други смятаха, че ситуацията е безнадеждна. Желаещите започнаха да се молят денонощно Бог да се намеси.

В съботата преди напускане на сградата аз проповядвах за Исус Навин и за неговата невъзможна ситуация в Йерихон. Призовах хората да вярват, че Бог ще ни избави точно така, както е избавил израелтяните при Йерихон.

След богослужението ги поканих да дойдат с мене да посетим жената, която не бе адвентистка. Няколко души отказаха с думите, че това няма да помогне по никакъв начин. Почувствах, че именно липсата на любов у тези църковни членове бе подтикнала жената да си вземе земята.

Онези, които се съгласиха, се помолиха заедно с мене Бог да очисти сърцата ни от всякаква враждебност и да подготви пътя. Тогава тръгнахме към дома й. Пристигнахме там с песен, а тя започна да ни слуша безмълвно. Казах й, че сме дошли да й се извиним и да я помолим за това, че не сме се отнесли добре с нея. Напомних й по каква причина съпругът й бе дал земята на църквата и се помолих Бог да я благослови.

Настана тишина. Тогава тя каза: „Миналата седмица сънувах, че ще дойдете днес. Сега си вървете. Ще ви се обадя по-късно.” Църковните членове се сбогуваха топло с нея, преди да си тръгнат.

На следващия ден бях повикан от жената да я посетя в дома й. „Реших да дам на църквата половината от земята, която съпругът ми ви дари. Трябва обаче да построите училище на земята, която аз ви давам.

Същия следобед се събрахме за молитва и хвалебствено събрание в църквата. Мнозина изповядаха неверието си и лошото отношение, което са имали към жената. Всички прославиха Бога за това, че запази църквата. Отношението на вярващите се бе променила и сега те често я посещават и канят семейството й на църква.

Сега там има адвентно училище, а църковните членове помнят важния рок на любов, прощение и вяра.