Стефани живее в Дания, която е силно секуларна държава. Когато преживяла тормоз в средното училище, била прехвърлена в адвентно училище. Макар че отначало й се струвало странно наличието на толкова много часове по религия, Стефани оценила приятелското отношение от страна на учители и ученици. Бързо се сприятелила с тях и някои дори я поканили на църква. „Бях любопитна да узная в какво вярват адвентистите и затова отидоха”, разказва Стефани. Забелязала, че семействата на приятелите й изглеждат щастливи. Нейното собствено семейство не било такова. „Прецених, че причината семейството да са щастливи е в църквата. Реших да им дам шанс и си тръгнах.” Не след дълго Стефани предала живота си на Христос.

„Отначало родителите ми не обръщаха внимание на моите посещения в църквата – казва тя. – Баща ми дори ме взимаше от там. Но когато пожелах да бъда кръстени, родителите не бяха никак доволни. Аз обаче бях твърдо решена.”

Тя завършила средното училище и се записала в академия пансион, за да може да общува с приятелите си. Стефани открила стабилността, от която се нуждаела, в семейството от преподаватели и ученици, които наистина се грижели един за друг.

„Продължих да настоявам пред майка ми да бъда кръстена, но тя се противеше. Накрая ме остави да стана адвентистка, когато навърших седемнадесет години. Това бе най-доброто решение, което някога бях взимала.”

Стефани завършила адвентната академия и сега споделя вярата си чрез една църква-кафене в град близо до университета, където учи.

„Кафене църквата привлича около 30 младежи всяка събота следобед – обяснява Стефани. – Провеждаме молитвени служби в средата на седмицата, събрания за изучаване на Библията и за споделяне на това, което е важно за нас. В Дания повечето църкви се мъчат да задържат малкото на брой членове, а ние се разрастваме, и то в младежка среда! Имаме полусветско време за общуване, когато каним всички от общността, които биха желали да дойдат.”

Стефани води музикалния екип в някои от службите и членува в екипа за евангелизиране, който се опитва да привлече вниманието към адвентистите в градчето чрез забавления и други атрактивни методи. „По време на празници правим вафли и предлагаме надуваем замък за скачане”, обяснява тя.