Ненг Суан извикал агонизиращ. Синът му – единственият му син, бил мъртъв.

Ненг и съпругата му имали пет дъщери, но в тяхната култура момичетата нямат никакво значение. Ако някой го попитал колко деца има, Ненг отговарял: „Имам син.” Синът означава стабилност, подкрепа в старостта, надежда за бъдещето. Изведнъж синът му, неговата гордост и радост, вече не съществувал. Така Ненг нямал нищо, нямал надежда, нито бъдеще.

Ненг и семейството му живеят в село в Югоизточна Азия. В неговата култура, ако семейна двойка умре, без да има син, роднините вземат и наследяват всичко – земята, дома, добитъка, всичко без изключение. Дъщерите нямат никакви права и сякаш не съществуват. Сега Ненг и съпругата му оставали без син. Животът му ставал безсмислен.

Преди смъртта на сина си Ненг посещавал протестантска църква, но след случилото се неговата надежда и вяра умрели заедно с момчето. Той престанал да ходи на църква. Животът му потънал в тъмнина. Започнал да пие, да пуши и да дъвче каини – продукт подобен на тютюна.

Ненг загубил интереса си към работата и дните му минавали в пиене. Цялото му семейство с изключение на съпругата му се отказали от него. Тя продължила да изхранва всички, като засадила допълнителни площи в градината им на хълма. Опитвала се да насърчи обезумелия си съпруг, но нищо не носело мир на страдащата му душа.

Една вечер Ненг пуснал радиото, търсейки начин да се разсее. Попаднал на програма, която привлякла вниманието му. Наричала се „Гласът на надеждата”. Гласът на говорителя му подействал успокояващо, а вестта донесла надежда в сърцето му. От тогава Ненг започнал да слуша редовно тази програма.

Разбрал, че говорителят, пастор Кан Суан, ще проведе евангелизационни събрания близо до дома му. Решил да ги посети. Съпругата му го придружавала и двамата отново преживели Божията любов. Ненг и съпругата му предали живота си на Христос и пожелали да бъдат кръстени.

Ненг се уповал на обещанието от Филипяни 4:13: „За всичко имам сила чрез Христос, който ме подкрепя.” С Христовата сила се отказал от разрушителните си навици. Хората забелязали промяната в живота на Ненг. „Бог разбира моята загуба – казва той. – Той е дал единствения си Син за мене. Макар че загубих моя скъп син, намерих утеха в Христос.”