Густав видял обява за евангелизаторски събрания. Той проявявал интерес към адвентистите, за които казвали, че съгрешават, тъй като работят в градините си в неделя, за да могат да спазват съботата свято. В неговото село в Бурунди било забранено на хората да общуват с адвентисти. Густав обичал религиозните събрания и решил да поеме риска да ги посети.

Първата тема докоснала сърцето му и той отново дошъл през следващия уикенд. Искало му се да ходи на събранията и през седмицата. След втория уикенд Густав попитал местния старейшина къде живее. Пожелал да се срещне с него и да му зададе повече въпроси за това, което слушал. След като изучавал Библията заедно със старейшината в продължение на няколко седмици, Густав пожелал да се присъедини към адвентната църква. Родителите му не се зарадвали много, но не му забранили да следва своята вяра.

Училищата в Бурунди провеждат занимания в събота, но Густав ги пропускал, за да ходи на църква. Един от учителите го предупредил, че ако продължава да отсъства в събота, ще бъде изключен. Когато родителите му научили, че бяга от училище, започнали да го обвиняват, че е станал бунтовник или са го измамили. „Аз не съм нито бунтовник, нито член на политическа група – обяснил Густав. – Единственото, което искам, е да се покланям на Бога.” Той поканил родителите си да последват примера му или поне да му позволят да живее според християнските си разбирания така, както Бог го води.

Густав се опитал да обясни вярата си на директора на училището, като се надявал, че ще му позволят да отсъства от някои часове. Вместо това директорът го обвинил, че разпространява една лоша вест из училището. С голяма неохота Густав посещавал някои от часовете в събота. Опитвал се да мисли за Христос, а не за класните занимания.

През следващата година Густав се прехвърлил в друга гимназия, където нямало занятия в събота. Провеждали обаче алтернативни религиозни часове през този ден. Густав бил единственият адвентист в училището и затова се присъединил към протестантска група, на която скоро станал ръководител. Споделял вярата си със своите съученици и няколко от тях пожелали да научат нещо повече. Изучавал Библията с тези, които се интересували, но те получили забрана от родителите си да общуват с адвентисти.

Когато завършил гимназия и започнал да търси работа, родителите му настоявали да започне да работи в събота. След като отказал, те отказали да го приемат. Той обаче намерил временна работа към АДРА.

Густав съветва младите хора да следват Божието ръководство, каквито и неприятности да им струва това.