Като младеж в Мексико не намирах смисъл на живота. Бях затънал в алкохолизма и имах проблеми със семейството.

Запознах се с един адвентист, който ми даде стара подчертана Библия. Прочетох я цялата, най-вече подчертаните стихове, и останах удивен, че Божието слово е толкова живо. Започнах да ходя на църква с този човек и продължих да чета Библията. Бог ме избави от безнадеждния живот и ми даде поле за мисионска работа сред тези, които живееха така, както някога аз бях живял.

Срещнах семейство, което имаше далечна роднинска връзка със съпругата ми. Сприятелих се със мъжа, но когато го попитах дали би желал да изучаваме заедно Библията с цялото семейство, той отказа. Обясни, че изповядва друга вяра. Докато разговаряхме, аз се молех Бог да отвори сърцето му. На тръгване той каза: „Ела пак и сподели с нас какво пише в Библията!”

Когато се върнах, един от синовете му на име Хорхе излезе гневно от стаята. При всяко мое посещение Хорхе напускаше стаята. Ние продължавахме да четем заедно и семейството прие библейските истини, които откриваха. Една вечер Хорхе дойде при нас за библейския час. Когато седем членове от семейството пожелаха да се присъединят към църквата, Хорхе бе един от тях. По-касно разбрах, че той е бил толкова ядосан от библейските часове, че е възнамерявал да ме убие.

Споделях евангелието с хора от планинско село далеч от дома. Веднъж забелязах, че някакви мъже ме следват до дома на едно семейство, което проявяваше интерес. Човекът, когото посетих, видя мъжете и ме предупреди да внимавам, защото са опасни.

После им извика: „Оставете го на мира. Той е мисионер, който идва да ни говори за Божията любов.” Крадците престанаха да ме безпокоят. След време седем души от селото се присъединиха към Божията църква.

Обичам да споделям евангелието с другите, така както един приятел го сподели с мен. Благодаря на Бога, че е свързал с 50 души, които посветиха сърцата си на Христос. Молете се за тези, които все още живеят без надежда.