Често чувам хора да свидетелстват как Бог им е говорил и ги напътствал. Смятах, че никога няма да чуя гласа на Святия Дух, но желаех да получа тази опитност.

Предпочитах да помагам в групата на по-малките деца в съботното училище, вместо да ходя в моята собствена група. Когато бях в началното училище, помагах на децата от предучилищната група. Когато бях тийнейджърка, се преместихме в друга църква, но аз не исках да я посещавам. Баща ми настояваше и аз помолих учителката от предучилищната група да ме допусне да й помагам. Тя обаче нямаше нужда от помощ. Групата от началните класове се нуждаеше от човек и аз се записах, за да преподавам. Станах ръководител на група и след време приех длъжността директор на детския отдел.

Когато чух пасторът да апелира децата сами да създадат свои малки групи, не спрях да мисля по този въпрос. Разказах на майка ми за призива и тя отговори: „Святият Дух ти говори.” Думите й ме разтърсиха. Дали всъщност не чувах гласа на Святия Дух, без дори да го осъзнавам?

Попитах ръководителя на детския отдел от съединението как да организирам група за най-малките. Тя ми обясни от какво се нуждая и аз купих материалите. Помолих двама души да ми помагат. Единият бе мъж, който все още не бе кръстен. Реших да работя с деца на възраст от 4 до 11 години. Взехме решение да се събираме в сряда вечер, когато възрастните имат молитвен час.

Детската група бе толкова успешна, че все повече възрастни започнаха да идват на молитвения час, тъй като децата им ги молеха да бъдат заведени на църква. Помощникът ми бе учител, който се справяше много добре с библейските истории. След това децата се занимаваха със специалните си тетрадки. Всички много се забавляваха и дори някои по-големи деца пожелаха да се присъединят към групата.

Програмата продължи цяла година, след което я започнахме отначало. Мъжът, който ми помагаше, бе кръстен и сега преподава в група за възрастни.

Сега осъзнавам, че Святият Дух ме ръководеше през цялото време. Той поиска от мене да използвам дарбите, които ми беше дал, за да работя с деца. Разбирам, че Бог иска от нас да вършим това, за което има наклонност, и обикновено то е нещо, от което изпитваме радост. Толкова се радвам, че Бог ме призова и ме използва, за да водя другите в нозете на Исус.