Тай Хуан вървял през селото с копие в едната ръка и с амулет в другата. Те били знаците на неговата власт. Той твърдял, че може да лекува болните или да умилостивява духовете, като коли пилета и прасета. Когато възниквали конфликти в племето, Тай Хуан възстановявал мира.

Като студенти мисионери от колежа Маунтин Вю, ние бяхме предупреден за силите на мрака, с които ще се сблъскаме в селото. Знаехме, че победата идва само след постоянна и близка връзка с Исус. Заедно с партньора ми се молехме за Божията сила и за Святия Дух, за да можем да се изправим пред Тай Хуан и силите на тъмнината.

Когато накрая се запознах с Тай Хуан, величествената му осанка ми напомни за Елисей, но миризмата на алкохол и димът от цигарето му напомниха за реалността. „Радвам се, че сте дошли да учите народа ми – каза той. – Рискували сте живота си, за да дойдете тук. Вие се жертвате заради другите. Аз също ще се уча от вас.”

Изпитах страхопочитание, когато осъзнах, че Бог върви пред нас и е обуздал дявола.

Тай Хуан нарeче мене и партньора ми свои деца. Когато го предупредихме за опасността от тютюна и палмовото вино, той се вслуша. „Благодаря ви, че ми казвате тези неща. Не знаех, че така унищожавам тялото си.”

Една вечер дойде да чуе как децата пеят по време на богослужение. Хареса тези прекрасни песни и помоли за още. Започна да посещава службите всеки ден. Слушаше песните и вестите от Божието слово.

Когато двама пастори дойдоха да кръстят няколко вярващи в селото, ние с удивление видяхме, че Тай Хуан се присъедини към тях.

Той предаде сърцето си на Христос. Веднъж дойде в нашата колиба с нож и сабя. „Тези оръжия бяха моята сила, моята защита от беди и неприятели – заяви той. – Но сега имам по-голяма сила и не се нуждая от тях.” Ние се помолихме заедно с него за Божията закрила.

Тай Хуан продължава да лекува болните, но не със заклинания или жертване на пилета, а с молитви към великия лекар Исус.