"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Възлюбени и обичащи
Посланията на Йоан

Екехарт Мюлер

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2009 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 септември 2009 г.

Писмото на Йоан до избраната госпожа


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 септември
Стих за запаметяване:
“Всеки, който отива твърде далеч и не живее според учението на Христос, няма Бога; този, който живее според учението, той има и Отец, и Сина” (2Йоаново 9; Нова американска стандартна версия).

Второто послание на Йоан прилича на първото в много отношения. Въпреки че е по-късо, се използват същите думи, появяват се същите теми и преобладава същата загриженост за вярващите. И в двете откриваме лично отношение.

Обаче за разлика от първото писмо второто очевидно е написано под формата на писмо с официално въведение и заключение. Основната част съдържа похвали, съвети за живеене според Божиите заповеди и една част се занимава с антихристите. Краткостта на 2Йоаново, както и на 3Йоаново, може да е била наложена от размера на листа папирус. Ако това е вярно, апостолът трябва да е претеглял думите си внимателно, докато Светият Дух му е въздействал да пише.

Накратко за седмицата: Коя е основната вест на Йоан тук и по какъв начин прилича на първата? Как той свързва понятието за “любовта” с понятието за “истината”? Каква е връзката между любовта и спазването на заповедите? Защо Йоан приема толкова сериозно въпроса за фалшивите учения? Защо казва на членовете да не проявяват гостоприемство към фалшивите учители?

За тази седмица прочетете:
Изход 20:1–17; 2Йоаново; Римляни 6:17; 2Солунци 2:10; Евреи 13:2; Откровение 2:14, 15; 14:12



В любов и истина Неделя - 13 септември

Прочетете 2Йоаново. Какви сходства с 1 Йоаново намирате? Каква е основната вест?


Един бегъл прочит на 2Йоаново внушава, че писмото е предназначено за група вярващи (а не за една - единствена жена). Това има добри основания, защото на други места в Новия завет църквата е представена като жена (Ефесяни 5:22-32; Откровение 12:1-6). Тогава тези вярващи са зрели християни, а не буквални деца.


Прочетете 2Йоаново 1-4. Коя дума се повтаря отново и отново и как я използва Йоан? Виж също 2Солунци 2:10.


Забележете също, че употребата на думата истина от Йоан е съчетана с любовта в стихове 1 и 4. Необходимо е да разберем естеството на истинската любов сред християните. Любовта може да бъде тълкувана в чисто емоционален, дори чувствен и повърхностен план. Християнската любов е “истинска” и е изразена в контекста на истината.

Ако говорим за истината, това ни напомня за Бога; за Исус, Който е истината (Йоан 14:6) и за Светия Дух. Както Светият Дух е завинаги с вярващите (Йоан 14:16), така и истината е завинаги с тях (2Йоаново 2). И истината, и любовта в края на краищата сочат към Бога и вървят заедно в християнската вяра и опитност.

Същевременно истината и любовта сякаш съставляват основната тема на 2Йоаново. Любовта е разглеждана по-подробно в стихове 5 и 6. Истината е необходима, за да се различат заблудите и техните последици (ст. 7, 8) и да се живее според учението на Христос (ст. 9, 10).


Често приемаме идеята за “любовта” като нещо добро само по себе си, независимо от контекста. Кога обаче любовта може да бъде много разрушителна? Преживявали ли сте как любовта - извън истината - може да бъде нещо ужасно? Как това преживяване ви помага по-добре да разберете колко е важно любовта да бъде в контекста на истината, а не извън него?




Живеене според заповедите Понеделник - 14 септември

Стих 4 е насърчение и за църквата, и за Йоан. За църковните членове е стимулиращо и насърчително, че старейшината е силно зарадван от факта, че те ходят в “истината”. Това ги мотивира да продължават християнския си живот “в истина, точно както е заповядал Отец” (Нов международен превод). Заповедта да ходят в истината може да се намери в 1Йоаново 3:23, където апостолът ни призовава да вярваме в Исус и да се обичаме един - друг.


Как са свързани любовта и заповедите? 2Йоаново 5, 6. Защо това е особено важно за нас като адвентисти от седмия ден? Виж също Откровение 14:12.


След радостта (ст. 4) идва молба, която е същевременно и съвет (ст. 5). Това е заповедта (в единствено число) да се обичаме един - друг. Следователно той преминава от идеята за “заповед” към идеята за “любов” и наистина съдържанието на тази заповед е любовта.

В стих 6 продължава по обратния път; а именно -, с любовта и преминава към заповедите (в множествено число). Любовта се проявява като спазваме Божиите заповеди. С други думи, имаме тази заповед и тя е да се обичаме един – друг. Разкриваме я, като спазваме заповедите.


Как спазването на заповедите (Изход 29:1-17) разкрива любовта ни един към друг?


Колко интересно е, че нещо такова като спазването на Закона –на правилата и “прави” и “не прави” - би могло да бъде толкова тясно свързано с любовта. И все пак е напълно логично. Любовта не е само това, което чувстваме; любовта е това, което вършим, как постъпваме; как се отнасяме към другите. Макар да е повече отколкото само послушание към Десетте заповеди, истинската любов не може да бъде отделена от принципите, намиращи се в тях.


Помисли за човек, когото обичаш. Как се отнасяш към него? Как това, което правиш или казваш, разкрива любовта ти? Как можеш още по-добре да изразяваш любовта си към този човек? Как понякога себелюбието ти пречи да го правиш, макар да знаеш, че трябва?




Да стигнем по-нататък от ученията на Христос Вторник - 15 септември

Прочетете 2Йоаново 7-9. За какво предупреждава апостолът тук? Какви биха могли да бъдат последиците, ако се хванем на въдицата на заблудите?


Със стихове 7 до 9 се връщаме към измамниците и техните фалшиви разбирания за Исус. Тази ситуация изглежда същата като вече споменатата в 1Йоаново. Толкова е лошо, че много хора напускат църквата и дори стават “измамници”. Разбира се, има и такива, които все още ходят в истината (ст. 4), но един добър пастир жалее за всеки, който е изоставил Бога и Неговата църква.

Гледищата на антихристите за Исус се различават от учението на апостолите. Църковните членове трябва да бдят, за да не бъдат повлияни от тях и от лъжливите им мнения. Тук Йоан също казва съвсем ясно, че вярващите могат да изгубят пътя си, и че няма такова нещо като “веднъж спасен, завинаги спасен”.


Прочетете 2Йоаново 9. Какво говори апостолът за важността човек да притежава правилните “доктрини”? Виж също Матей 16:12; Деяния 2:42; Римляни 6:17; Откровение 2:14, 15.


Йоан съвсем не се заблуждава, че доктрините нямат значение. За него фалшивото учение може да доведе до загубата на вечния живот. Затова доктрините имат значение!

В посочения пасаж е очевидно, че точно учението на апостолите за Исус Христос е поставено под съмнение. Хората, които приемат библейското учение и предано го следват, имат Отец и Сина. Бог-Отец и Божият Син са поставени на едно и също ниво. Отхвърлянето на учението за Исус води до загуба на връзката с Отец.


Каква е вашата собствена опитност с лъжливи учители и лъжливи доктрини? Успяхте ли да усетите (особено в началото) докъде биха могли да ви отведат тези учения? Какво сте научили от тези преживявания?




Отказване на гостоприемство? Сряда - 16 септември

Библията признава голямата стойност на гостоприемството (Евреи 13:2; 1Петрово 4:9). Исус общува с бирници, фарисеи и с всякакви хора, които може невинаги да са имали правилна теология или начин на живот. Как такъв призив може да се съгласува с това, което Йоан казва във 2Йоаново 10, 11? Виж също Матей 10:14, 15; 18:15-17.


Въпреки че гостоприемството е християнска добродетел, има и граници. Ако то пряко или непряко води до подкрепянето на фалшиви доктрини, трябва да се откажем от него. В първи век сл. Хр. учителите пътуват, проповядват на различни места и остават у църковните членове, които им осигуряват храна и подслон.

Ако такъв учител проповядва фалшиви доктрини, гостоприемството би се приело като насърчение за мнението му и на практика би подпомогнало неговото дело. Нещо повече, църковните членове, които се колебаят между апостолското учение и фалшивите идеи биха били объркани или дори биха могли да вземат погрешно решение, ако видят някой уважаван църковен член да позволява на измамник да остава в дома му.

Йоан не предлага тези хора да бъдат мразени или да се избягва всеки контекст с тях. Но трябва да помним факта, че нашето поведение може да бъде прието като одобрение към идеи, противоречащи на истината. Ако случаят е такъв, нужно е много да внимаваме.

Съществува хипотеза, че в стихове 10 и 11 апостолът засяга не толкова поведението на отделния вярващ, колкото това на цялата църква, и че “вкъщи” от стих 10 не означава частен дом, а мястото, където църквата се събира за поклонение. Църквата не трябва да насърчава никой учител, който проповядва ерес.

Накратко, приемането на фалшив учител би било възприето като подкрепа на това, което той представя. Днес може да сме изгубили чувството за това колко проблемни могат да бъдат ересите. Някои считат дори, че е осъдително или безочливо да се говори за “ереси”, въпреки че Писанието често засяга тази тема. Йоан ни напомня, че има основна разлика между истината и заблудата.


Помислете как действията ви влияят върху околните. Помислете колко лесно примерът ви може да повлияе на други за добро или за зло. Какво свидетелство за Христос показвате? В какво можете да се справите по-добре?




Общуването ни един с друг Четвъртък - 17 септември

Със стихове 12 и 13 стигаме до края на 2 Йоаново. Тези стихове съставляват заключението на писмото и ни дават възможност да видим личния интерес на апостола към слушателите му и неговото желание да се срещне с тези вярващи лично.


Погледнете какво е написал Йоан във 2Йоаново 12, 13. Какви са предимствата, когато се говори лице в лице, в противовес на написаното писмо? Какъв намек можете да откриете в израза му “за да може вашата радост да бъде пълна” по отношение на причината, поради която иска да се срещне с тях? Виж също Деяния 2:42-47.


Вестта, която предава Йоан, е твърде силна. Когато става въпрос за антихристите, Йоан не оставя място за уговорки или компромиси. Това ни напомня за отношението на Павел, когато пише на Галатяните (Галатяни 1:6-9).

Йоан може да е имал възможност да сподели своята вест устно, но и в писменото общуване има предимства:

• Писмата от апостолите се считали за особено важни и авторитетни и били приемани на сериозно.

• Писмото би могло да стигне до хората по-рано, отколкото личното посещение. Спешността на ситуацията е изисквала бърза реакция.

• Вестта е запазена за други църкви и по-късни поколения, които се намират в подобни ситуации. Всъщност Йоан моли писмото да бъде споделено с друга църква (ст. 13).

• Писмото може да бъде съставено много внимателно и често да бъде по-точно, отколкото едно устно предаване.

• Светият Дух го подтиква да предаде вестта си писмено.

Независимо от всичко това Йоан все пак иска да се срещне с тях лице в лице.


Защо личната среща е често толкова важен за изграждането на добри връзки? Кои са предимствата на този вид личен контакт? Какъв образец за лична връзка ни е оставил Исус? Как можете да подобрите отношенията си с хората лице в лице?




Разширено изучаване Петък - 18 септември
Прочетете още:

Галатяни 2:11–16; 1Тимотей 4:1–7; 2Тимотей 2:14–19; Откровение 2:1–3, 12–16, 18–25.

“Апостолът казва, че макар да е необходимо да показваме християнска любезност, трябва да наричаме греха и грешника с техните точни имена и че това съответства на истинското милосърдие. Въпреки че трябва да обичаме душите, за които Христос се е пожертвал, и да работим за спасението им, не бива да правим компромис с греха. Не бива да се свързваме с непокорните и да наричаме това милосърдие. Бог изисква от Своя народ в тази епоха от историята, както Йоан в своето време, да отстоява непоколебимо правото пред унищожителните за душата заблуди” (Елън Уайт. Осветеният живот).

“Най-голямата нужда на света е от хора – хора, които не могат да бъдат купени или продадени; хора, които в най-съкровените кътчета на душата си са истинни и честни; хора, чиято съвест е така предана на дълга, както стрелката на компаса е вярна на полюсите; хора, които ще стоят за правото, дори и небесата да пропаднат” (Елън Уайт. Възпитание).

За разискване:

1. Обсъдете идеята, че доктрините не са толкова важни и че значение има само доколко сме любезни, любящи и приемащи. Какво трябва да е отношението ни към тази идея?

2. Размислете отново над идеята за това дали послушанието към Десетте заповеди е израз на любов. Опитайте се да си представите какво би представлявало изразяването на любов, когато нарушаваме принципите на Десетте заповеди. Доколко успешно би действало това?

3. В групата задайте въпроса “Що е истина”? Нека присъстващите не само да дават примери за истина, но да потърсят действащо определение - един прост израз, който обхваща цялата идея. Какво можете да научите от това упражнение?

4. Как се отнасяте към въпроса за “наричането на греха с истинското му име”? Как можем да поправим отклонили се членове, без да ги осъждаме или обвиняваме? Същевременно не отбягваме ли християнската си отговорност, ако не се изправим пред братя и сестри от църквата, които вършат зло? Как разрешаваме този труден въпрос?

5. Доколко добре се справя местната ви църква в областта на гостоприемството? Как можете да помогнете тя да стане по-добра в тази област, ако има нужда?




Разказ
Червената Библия
Кингсли Сабенг Амоатенг

Роден съм в Гана, но преди няколко години заживях в Холандия. Бях християнин, но осъзнавах, че в християнското поклонение трябва да има нещо повече от това, което аз преживявах. Помолих Бог да ми покаже истината. Мой близък приятел, който бе адвентист, често ме канеше да посетя неговата църква. Аз обаче винаги бях зает в събота. Веднъж му отидох на гости и тогава забелязах Библия с червена подвързия. Отворих я и попаднах на текст, в който се съдържаха въпроси и отговори. Попитах го откъде има тази Библия и той ми обясни, че се е сдобил с нея по време на евангелизационните събрания, които посещавал. Предложи да ме вземе със себе си следващия път, когато има събрания, за да мога и аз да получа същата Библия.

Не ми се ходеше на адвентни събрания, защото смятах, че църквата е доста странна поради това, че извършва богослуженията си в събота. След няколко месеца моят приятел ми съобщи, че ще има евангелизация. Съгласих се да отида, но само за да си взема Библия. Събранията се излъчваха чрез видео и сателит. Научих интересни неща по много въпроси, за които никога преди не се бях замислял, като например състоянието на мъртвите. Когато започнахме да проучваме съботата, разбрах, че църквата въобще не е странна. Всъщност това бе истината, за която се бях молил цели две години. Не получих червена Библия, а нещо много по-ценно – Божията истина и нова църква. Поисках да бъда кръстен.

Съпругата и дъщеря ми обаче посещаваха друга църква. Веднъж съпругата ми ме попита защо отказвам да ходя с тях и аз им обясних, че съм намерил църквата, която проповядва единствено от Библията. Тя дойде на моето кръщение, а следващата седмица отидохме заедно на църква. По пътя за дома ми каза, че тази нова църква притежава истини, които са били пропуснати от нейната деноминация. Въпреки това продължи да ходи на църква в неделя, а мене да ме придружава в събота. Една неделна сутрин не се облече за църква. „Няма ли да ходиш на служба” попитах я аз. „Не, реших, че истината е в твоята църква.”

Бог е чуден. Когато научи, че съм имал голямо желание да притежавам червена Библия, пасторът помоли майка си да ми даде нейната. Ценя тази Библия изключително много, но още повече ценя моя Господ.


* Кингсли Сабенг Амоатенг живее в Холандия.

Created by ULimited®