"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Ходенето по пътя:
Християнският живот

Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 април - 1 май 2009 г.

Откровението


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 април
Стих за запаметяване:
“В миналото Бог много пъти и по различни начини е говорил на нашите прадеди чрез пророците, но в тези последни дни Той ни говори чрез Своя Син, Когото определи за Наследник на всичко и чрез Когото направи Вселената” (Евреи 1:1, 2; Нов международен превод).

За някои хора Бог е далечна Сила, която в един отдалечен момент от миналото е задвижила света, но вече не се намесва в това, което се случва тук. Това, разбира се, не е Богът, описан в Библията. Свещеното Писание последователно Го представя като любящ Баща Творец, Който продължава да се интересува отблизо от Своите творения. Той е Богът на Завета и се старае да изгради връзка между Себе Си и хората, които е създал по Свой образ и подобие. Този Бог обича да общува. Човешките думи не могат задоволително да обяснят Кой и Какво е Той, но фактът, че Бог постоянно говори на Своя народ, е извънредно важен.

Веднага щом създава Адам, Бог му говори. Веднага щом първият обитател на тази планета извършва грях, Бог вика към него – “Адаме, къде си?” (Битие 3:9). Оттогава Бог е говорил на човечеството по много различни начини (Евреи 1:1). Дори на последната страница на Библията откриваме потвърждение на това в Божествения призив: “Духът и невестата казват: Ела!” (Откровение 22:17). Тази седмица ще разгледаме различните начини, по които Бог ни говори днес.

Накратко за седмицата: Богът, Който извиква света в съществуване със Словото Си, говори на всички, които желаят да Го чуят.

За тази седмица прочетете:
Изход 7:1–6; Псалм 19:1–4; Римляни 1:18–20; 2Тимотей 3:14–16; Евреи 1:1–3



Бог разкрива Себе Си чрез природата Неделя - 26 април

Прочетете Псалм 19:1-4 и Римляни 1:18-20. Това са най-цитираните текстове, когато се обсъжда идеята за Божието откровение чрез природата. Обобщете със свои думи какво казват тези два пасажа.


“Бог ни е заобиколил с красивите природни сцени, за да привлече и заинтересува човешкия ум. Неговият план е ние да свързваме великолепието на природата с Божия характер. Ако точно изучаваме “книгата” на природата, ще намерим в нея плодоносен източник за размишление върху безкрайната любов и сила на Бога” (Елън Уайт. Дом и семейство). Хората, които вярват в Библията, ще бъдат утвърдени в убеждението си, че когато гледат към осеяното със звезди небе или виждат величествените дървета в горите и красотата на залязващото слънце зад покритите със сняг планински върхове, те виждат делата на един любящ и силен Творец. Когато наблюдават полета на орела, когато се възхищават на лалето или се удивляват на сложността на човешкото тяло, виждат доказателства за Божиите невидими качества и потвърждават, че природата наистина възвестява Божията слава.

Но библейските пасажи ни отвеждат една стъпка по-нататък. Те подсказват, че и невярващият, който гледа природата, някак си ще съзре една Божествена Сила, Която е планирала и сътворила всичко съществуващо. В днешния свят мнозина затварят очите си за това. Те са попили еволюционното мислене и искат да обяснят всичко, което съществува, от гледна точка на случайността и необходимостта. Но учените все повече признават, че има толкова много доказателства за разумен замисъл в света, щото това може да бъде пренебрегнато само от личности, които упорито затварят очите си за фактите.


Задайте си един прост въпрос: Кое е по-логичното и разумно обяснение за красотата и сложността на живота: чистата случайност или целенасоченото и планирано сътворение? Защитете отговора си.


Прочетете отново Псалм 19:1-4 и Римляни 1:18-20. До каква степен Бог е разкрит в природата? Същевременно какво тя не казва за Бога на природата? Колкото и разкриваща да е тя, какво още знаем за Него, което не можем да открием, вглеждайки се във великолепието на творението?




Бог говори чрез нашата съвест Понеделник - 27 април

“Съвестта” понякога се определя като качеството или вътрешния принцип, който ни помага да различаваме правилното от погрешното. Дори хората, които не вярват в Бога, обикновено притежават някакво усещане за това, което е морално приемливо, и това, което трябва да се отхвърли (Римляни 2:14, 15). Християнинът вярва, че Бог е върховният Законодател и че Той е вложил в човека съвест, макар грехът да е притъпил този даден от Бога инструмент за вземане на морални решения. В повечето преводи на Библията не откриваме думата съвест в Стария Завет, но тя се появява много пъти в Новия. Независимо обаче дали този термин се използва, идеята присъства навсякъде в Писанието.


Назовете няколко истории, в които можем да видим влиянието на съвестта върху живота на хората. (Например Битие 42:18–23; Йоан 8:1–9; Матей 27:3–5; Даниил 5 гл.).


Макар нашата съвест да има значение, тя не винаги е напълно надеждна. Забелязваме, че хора с будна съвест често стигат до много различни заключения за това какво да се прави в определени обстоятелства. Апостол Павел осъзнава това, както показва неговото забележително изказване в 1Коринтяни 4:4: “Съвестта ми е чиста, но това не ме прави невинен. Господ е Този, Който ме съди” (Нов международен превод). Същият апостол предупреждава още, че е възможно да се противим на влиянието на своята съвест. Всъщност някои хора, изглежда, са прегорили съвестта си с горещо желязо (1Тимотей 4:2) или са я осквернили (Тит 1:15). От друга страна, има начини да направим съвестта си по-чувствителна. Да бъдем в хармония с Бога чрез редовно четене на Неговото Слово и чрез често общуване с Него в молитва - това ще ни помогне по-ясно да долавяме гласа на Духа, Който ни говори чрез съвестта.


Как вземаш важни морални решения? Вслушваш ли се в съвестта си? Как можеш да бъдеш сигурен, че тихият вътрешен глас не е заглушаван от други гласове вътре и извън теб? Как можеш да разбереш дали можеш да се доверяваш на съвестта си, или не? Кога за последно си позволил тя да те води и си взел погрешно морално решение? Какво си научил от това преживяване, което да ти помогне да не го повтаряш?




Бог говори чрез пророците Вторник - 28 април

Много хора имат твърде ограничено схващане за дара на пророчеството. Пророчествата се схващат предимно като предсказания, а пророците, които познават, са тези, които са дали имената си на няколко книги в Библията. Истината е различна. Бог използва пророците в много по-широк мащаб, отколкото човек би могъл да си представи. Пророчеството не е свързано само с предсказания. То означава много повече.


Как връзката между Моисей и неговия брат Аарон илюстрира същността на думата пророк? Изход 7:1-6.


Пасажът от Изход 7:1-6 подчертава истинското дело на пророка. Моисей, един велик пророк (Второзаконие 34:10-12), получава помощта на брат си, който служи като негов говорител. “Моисей е като Бог за Аарон, който пък е като пророк за фараона. Очевидната идея е, че пророците не измислят свои собствени изказвания, но само предават това, което са чули от Бога” (Джон Дъбдал. Коментар на Библията на изобилния живот: Изход).

Пророкът е човек, който говори от името на Бога. Думите му имат авторитет, защото вестта идва от Всевишния, въпреки че пророкът може да избере свои думи, за да я предаде. Бог използва този начин на общуване със Своя народ доста нашироко, както подчертава пророк Амос: “Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците” (Амос 3:7).


Какво говори Писанието за продължаването на пророческия дар отвъд новозаветните времена? Разгледайте следния пример от новозаветни доказателства. До какво заключение стигате?


1. Пророци, споменати по име (Лука 1:67, 2:36; Деяния 13:1).

2. Оставащият дар (1Коринтяни 12:28, 14:1–5).

3. Фалшиви пророци (2Петрово 2:1; Откровение 2:20).

4. Една характеристика на църквата на остатъка (Откровение 12:17, 19:10).


Какво е влиянието на произведенията на Елън Уайт (която е имала дара на пророчеството) върху твоя живот? Как ти е говорил Бог чрез нейното служение? Как би могъл по-добре да се възползваш от благословенията на този дар?




Бог разкрива Себе Си в Своето Слово Сряда - 29 април

Много от нещата, които Бог разкрива чрез пророците Си в миналото, не са предадени на поколенията и в края на краищата не намират място в Библията. Но някои от тези откровения, получени чрез няколко десетки човека в продължение на хиляда и петстотин години, са записани. Събраните им произведения представляват нашата Библия. Исус и Неговите съвременници високо ценят Писанията, които днес наричаме Старият Завет. Днес Свещеното Писание съдържа също и евангелията, и други произведения на апостолите от времето на ранната църква.


Апостол Павел хвали Тимотей за усърдното му изучаване на Божето Слово, което, казва той, може “да те направи мъдър за спасение”. В този контекст как той представя по-нататък влиянието на писаното Божие Слово? 2Тимотей 3:14-16.


“Когато размишляваме върху великите неща от Божието Слово, навлизаме в извор, който се разширява и задълбочава пред очите ни. Докато се взираме, гледката става по-обширна – виждаме простряно пред нас едно безкрайно море без брегове. Такова изследване има оживотворяваща сила. Умът и сърцето придобиват нова мощ и нов живот.

Това преживяване е най-висшето доказателство за Божествения авторитет на Библията. Ние приемаме Божието Слово като храна за душата си по силата на същото доказателство, чрез което приемаме хляба като храна за тялото” (Елън Уайт. Моят живот днес).

Днес се продават повече Библии, отколкото когато да било. Постоянно се появяват нови преводи за определени групи хора. Имаме библейски преводи, които са по-лесно достъпни за начинаещи, докато в същото време съществуват преводи, които позволяват литургическа употреба. И това е нещо добро. Но то не означава непременно, че Библията се чете повече. Всъщност има симптоми, че четенето на Библията сред християните (включително и адвентистите от седмия ден!) спада. Мнозина не познават своята Библия, както някога я е познавало предишното поколение. Но само с опасност за вечния си живот можем да пренебрегнем Божието Слово, което има силата да ни говори наново всеки път, когато го отваряме.


Колко време си прекарал с Библията си миналата седмица? Миналия месец? Четенето на Библията представлява ли важен елемент от дневната ти програма? Ако не, защо? Сравни времето, което прекарваш пред телевизора, с времето, прекарано в четене на Словото? Какви промени се налага да направиш?




Христос – Бог идва при нас лично Четвъртък - 30 април

Редовната кореспонденция с някого може много да задълбочи опознаването на този човек по-отблизо. Снимката ще разкрие друго негово измерение. Но няма да познавате наистина този човек, докато не прекарате реално време с него лице в лице.

Поради греха Бог не може повече да общува с нас, както е правил това с Адам и Ева в Едемската градина. Въпреки това Той продължава да общува с нас по различни други начини, защото е необходимо да ни даде по-пълна представа за Себе Си. И прави това преди всичко чрез Исус Христос.


Как Бог ни дава пълна представа за Себе Си? Йоан 1:1, 2; Йоан 14:9; Евреи 1:1–3.


Точните думи от Йоан 1:1 са важни. Йоан не казва, че Бог е изявил Себе Си в плът или че се е явил в плът. По-скоро казва, че Исус е станал плът в определен момент във времето. Исус е дошъл от небето и е станал плът; тоест, възприел е нашето човешко естество. Това, че Господ Исус Христос, вечният Божи Син, е станал плът заради нашето спасение, е може би единствената догма от християнската вяра, която е основна за всички християнски църкви.


Каква връзка съществува между Божието откровение в Писанието и Неговото откровение в Исус Христос? Йоан 5:36-40.


За някои изучаването на Библията е цел само по себе си. В действителност има много талантливи библейски изследователи, които изобщо не вярват в Бога. Обаче четенето на Библията без желание да опознаем Господа, Когото тя разкрива, не може да ни доведе до спасението повече, отколкото четенето на готварска рецепта може да напълни празния ви стомах.

Исус Христос е центърът на Писанията. Библията говори за Него, за това, което Той ни разкрива по отношение на Божието естество и характер. Свещеното Писание не ни спасява, но е авторитетният източник на истината за Единствения, Който може да ни спаси – Исус от Назарет.


Едно е да се чете Библията; друго е да се познава Библията; а съвсем друго е да се рецитират текстове по памет. Но познавате ли Господа, разкрит в Библията? По какъв начин би трябвало я да четем, за да познаваме Бога по-добре?




Разширено изучаване Петък - 1 май
Прочетете още:

Елън УайтПътят към Христос, глава “Познаването на Бога”.

“Много са начините, по които Бог се старае да ни се открие и да ни доведе до общуване със Себе Си. Природата неспирно говори на сетивата ни. Непредубеденото сърце ще бъде впечатлено от любовта и славата на Бога, разкрити в делата на ръцете Му. Вслушващото се ухо ще чуе и ще разбере посланията на Бога в нещата от природата. Зелените поля, извисяващите се дървета, пъпките и цветята, минаващият облак, падащият дъжд, ромолящият ручей и величественото небе говорят на сърцата ни и ни канят за се запознаем с Този, Който е сътворил всички тях” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

За разискване:

1. До каква степен природата ни помага да открием Бога? Дали тя ни казва нещо за Бога на Библията, или само ни внушава, че някъде трябва да има Нещо или Някой?

2. Поговорете за важността от съобразяването със съвестта. После поговорете за наличните опасности. По какъв начин можем да помогнем на другите да разберат дали могат да се доверяват на подтиците на съвестта си?

3. Каква роля имат културата и възпитанието в оформянето на съвестта ни? По какви начини вашата култура е повлияла на представите ви за правилно и погрешно? Как можете да се издигате над собствената си култура, когато тя противоречи на ясното Божие Слово?

4. Ако дарът на пророчеството е духовен дар за Божията църква, трябва ли да очакваме да играе важна роля в нашето време и епоха? Можем ли да очакваме Бог да издигне и други пророци, подобно на призоваването на Елън Уайт преди повече от един век? Обсъдете.

5. Как да изучаваме Библията, за да опознаваме Бога по-добре? Как можем да я изучаваме и въпреки това да не познаваме Бога повече, отколкото, когато за пръв път сме започнали да я четем?

Обобщение:

Бог иска да общува с нас. Той прави това чрез природата и като ни говори чрез нашата съвест. През различните епохи Бог е използвал пророци и е давал пророческия дар на Своята църква - дори до днес. Библията, Божието писано Слово, остава Божественото Ръководство за нашето житейско пътуване. Тя е съсредоточена върху това, което Бог е направил за нас, като най-грандиозно е идването Му в този свят в Личността на Неговия Син, за което свидетелства цялото Писание.



Разказ
Божият неуморен войн
Сюзан Кастило

Давид Рамос е човек със скромен произход. Роден в Куба, той завършил шести клас, а на 16-годишна възраст бил повикан в кубинската армия. Когато командирът му разбрал, че Давид е адвентист, направил всичко възможно да го принуди да се откаже от вярата си. Бил малтретиран и наказван, отказвали му свиждания и го наказвали с карцер. Принуждавали го да работи тежка физическа работа и не му давали нормална храна. Веднъж се случило така, че го държали гладен шест дена, а в същото време го принуждавали да работи през нощта и в студено време.

След всяко наказание началниците му предлагали добро образование, работа и разрешение да се прибира у дома, стига само да се откаже от вярата си в Бога. Давид не пожелал да предаде вярата си. Отказът му разгневил висшестоящите, които започнали да го наказват все по-тежко. Цели три години го малтретирали и го затваряли заради вярата, но той не се отказал от своя Спасител.

След като се уволнил от армията, Давид се върнал у дома и продължил да служи на Бога. Станал активен в църквата си, преподавал библейски уроци, проповядвал и водел хора при Исус.

С велосипеда си пътувал от град в град, за да посещава хора и да споделя Божията любов с тях. Веднъж, когато се движел по пътя, бил блъснат от автобус и сериозно наранен. Претърпял няколко операции и му се наложило да се възстановява месеци наред. Вместо да се отчае, той благодарил на Бога, че е спасил живота му.

Отворила се възможност да заведе семейството си в Америка. Първият им дом бил в бежански лагер във Флорида, където преселниците от Куба били настанявани и молбите им за имиграция – разглеждани. Докато живеел в лагера, Давид продължил да работи за Бога и довел мнозина до Христос. Често взимал престарялата си майка на инвалидна количка, когато посещавал някого за библейски урок.

След време Давид и семейството му се установили в щата Оклахома, където продължили мисията си на споделяне на Божията любов. Бог благославя усилията му и Давид успя да помогне за основаването на испаноговореща църква в Оклахома сити.

Давид все още страда от последиците от малтретирането в армията и от катастрофата. Въпреки това продължава да работи неуморно, за да води хора при Христос. Той е неуморен войн в Божията армия.



Created by ULimited®