"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Ходенето по пътя:
Християнският живот

Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.


Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 април 2009 г.

Вярата


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 април
Стих за запаметяване:
“... по благодат сте спасени, чрез вяра - и то не от самите себе си, това е дар от Бога - не чрез дела, за да не се похвали някой” (Ефесяни 2:8, 9).

Вярата не трябва да се бърка с логичното убеждение. В библейски смисъл вярата не е основана преди всичко на човешкия разум (въпреки че тя не е безразсъдна или нелогична!); нито е основана на чувствата ни (макар чувствата наистина да имат място). Вярата е дълбоко вкоренена увереност, която засяга цялата личност. Вярата е принцип, който управлява живота. Тя е средството, чрез което протягаме ръка и се хващаме за обещанията на Бог, Когото не можем да видим, но все пак знаем, че винаги е до нас.

Евреи 11:1 говори за “същината” на нашата вяра. Уилям Джонсън, експерт по Посланието към евреите, смята, че най-добрият превод е: “Вярата е нотариален акт за собственост по отношение на нещата, за които се надяваме, увереност в това, което не виждаме” (Коментар на Библията на изобилния живот: Евреите).

Накратко за седмицата: Вярата е ръководният принцип в живота на християнина. Тя определя как трябва да живеем и как да се отнасяме към Бога и към другите. Независимо колко е важно интелектуалното съгласие с доктрините, вярата е много повече от това. Тази седмица ще я разгледаме по-подробно.

За тази седмица прочетете:
Яков 2:18, 19; 1Петрово 1:3–8; Ефесяни 6:10–18; Евреи 11 гл.



Вярата – дар от Бога Неделя - 5 април

Какво е вярата?


Едно просто определение може да звучи така: “Вярата е сигурно и покорно доверие в съществуването, силата и любовта на Бога, както е разкрита в Неговите действия и в Неговите обещания за нас”.

Какъв чудесен дар в един чудовищно покварен и разрушен свят като нашия! Не е чудно, че мнозина смятат вярата за най-чудесния от всички дарове, които хората могат да притежават. Но сега въпросът е: Някога опитвал ли си се да откриеш откъде произхожда твоята вяра? Защо се получава така, че ти имаш вяра в Бога, а други, които познаваш, нямат? Твоето възпитание ли е причината? Дали четенето на Библията и книги за Библията те е убедило, че има Бог, Който те обича? Дали си намерил удовлетворителни философски доказателства, които са те подготвили за “скока” на вярата? Според окончателният анализ вярата е чудо, дар от Бога.


Как апостол Павел подчертава същността на вярата като дар? Ефесяни 2:8.


Едно е сигурно: Точно както не можем да бъдем пълноценни хора без любов, така и без вяра не можем да бъдем това, за което сме създадени. “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога”(Евреи 11:6). Забележете, текстът не казва, че без вяра ще е трудно да се угоди на Бога, или че това ще отнеме дълго време. Точно обратното, той твърди, че е невъзможно. С две думи, вярата няма заместител. Божиите герои от миналото са живели чрез вяра и Неговият народ днес трябва да живее чрез вяра” (Джордж Найт. Изследване на Евреи: Коментар за утринно бдение).


Как да се поставим в такива условия, които ни подготвят за дара на вярата? Или какви промени можем да направим в живота си, за да станем по-възприемчиви спрямо този дар? Римляни 10:17.


Понякога чувате хората да казват, че им се иска да имат вяра. Какво бихте ги посъветвали? Какви промени може да се наложи да направят, за да станат по-възприемчиви към получаването на този дар? Виж Марк 9:24.




Основата на нашата вяра Понеделник - 6 април

Известна английска песен, която е преведена на безброй езици, ни напомня:

Моята надежда не е основана на нищо друго,

освен на Исусовата кръв и праведност.

Важно е никога да не забравяме тази истина. Исус Христос е единствената основа и източникът на нашата вяра. Но въпреки че дарът на вярата е тайна, която остава отвъд нашето разбиране, са ни дадени някои прозрения за това как тя се събужда и засилва. В библейски времена някои хора са имали опитности, които са ги повеждали по пътя на вярата. Павел е може би най-известният пример. Други ни говорят за едно много по-постепенно осъзнаване на Божието ръководство в живота им, което е донасяло ясно очертание и насока на тяхното дълго пътуване във вярата. Без съмнение опитността е крайно необходим и силен елемент на духовния живот. Но откровението, дадено в Писанията, играе главна роля в изграждането й.


Каква роля играят Писанията в опитността на вярата? Йоан 5:39; 2Тимотей 3:15.


Несъмнено Писанията са от изключителна важност и ако ги пренебрегваме, това ще бъде на наш риск. Но как точно помагат да се пробуди и изгради вярата ни, това не може да бъде изразено с която и да е човешка формула. Нито пък известното определение за вярата в Евреи ни дава отговор. “Евреи 11:1 не ни дава определение за пистис [гръцката дума за вяра], а по-скоро е описание за това как тя действа. Апостолът със сигурност не предлага психологическо обяснение на вярата. По-скоро изтъква две главни дарби, които тя прави възможни – превръщането на надеждата в действителност и на невидимото във видимо” (Уилям Джонсън. Коментар на Библията на изобилния живот: Евреи).


Какво ни казва Яков 2:18, 19 за същността на вярата? Защо тя е нещо повече от интелектуално съгласие с учението за съществуването на Бога и с другите доктрини?


Защо четенето на Библията променя живота на някои хора, докато други твърдят, че тя “не прави нищо” за тях? Какво бихте посъветвали човек, който чете Библията и й се наслаждава като литература, но твърди, че не схваща Божия глас в нея?




Упражняване на вярата Вторник - 7 април

Когато разказват историите за Христовите чудеса на изцеление, писателите на евангелията подчертават, че същественият фактор не е чудото, но вярата. Излекуваните хора са подложени на изпитанието да упражнят вяра. “Ще ти бъде според твоята вяра” – казва Исус Христос (Матей 9:29). Обаче необикновените преживявания, които носят неопровержимия печат на свръхестествена Божествена намеса, не винаги довеждат до вяра. Истината е, че много хора намират начини да дадат обяснение на подобна Божествена намеса.


Прочетете Лука 16:30, 31. Какво важно нещо можем да разберем от тук?


Нашата вяра ще се усилва, когато преживяваме Божията намеса в собствения си живот и в живота на другите. Но тя често ще предшества Божието действие. Вярата очаква да види Бог да изяви силата Си. Бог е обещал, че ще действа чрез нас и в наша полза, ако имаме вяра в Него. С такава доверяваща се вяра трябва да се хващаме за Неговите обещания.


Как Яков 2:17, 18, 1Йоаново 5:4, 5, Римляни 1:17 и Галатяни 5:6 отразяват различните страни на “живеенето чрез вяра”?


От друга страна, каква е трагичната последица, когато вярата липсва? Римляни 11:20; Евреи 3:19.


Контекстът на Римляни 11:20 изяснява, че апостол Павел говори за древните евреи, които са получили обещанието за спасение в една заветна връзка с Бога. Те биха могли да преживеят изобилния живот в Христос, даван на всички, които упражняват вяра. Но тяхната опитност и провал ясно ни напомнят, че “без вяра не е възможно да се угоди на Бога” (Евреи 11:6).


Макар че твоята вяра е дар, какви основателни причини имаш за нея? И нещо още по-важно, кои са някои от практическите начини да я засилиш и укрепиш? Същевременно кои са сигурните начини да я изгубиш?




Израстване във вярата Сряда - 8 април

Вярата ще се увеличава, ако, когато се сблъскаме със съмнения и пречки, продължаваме напред и изискваме Божиите обещания, независимо как се чувстваме във всеки момент или независимо колко враждебни могат да бъдат обстоятелствата. Вярата е нещо повече от чувство; тя е принцип, който превъзхожда променливостта на човешките чувства. Вярата върши това, което знаем, че Бог желае да направим, въпреки че не ни се иска да го извършим.

Ако израстваме в благодатта и в познаването на Исус Христос, ще използваме всяка привилегия и възможност да придобиваме все повече познание за живота и характера Му, което от своя страна ще ни помага още повече да израстваме в благодатта и ще увеличава вярата ни.

Вярата в Исус ще расте, когато Го опознаваме все по-добре. Това може да се осъществи чрез размишления върху Неговия живот и любов. Не можем да обезславим Бога повече, отколкото да изповядваме, че сме Негови ученици, а да продължаваме да стоим далеч от Него.


Какво предизвикателство предлага апостол Петър на вярващите? 2Петрово 3:18.


Как църквата в Солун се оказва достойна за това предизвикателство? 2Солунци 1:3.


Как “щитът на вярата” ни помага да израстваме духовно? Как вярата е свързана с останалото “Божие всеоръжие”, както е описано в Ефесяни 6:10-18?


Целта на християнина е да стане зрял във вярата. Това е процес, продължаващ цял живот. Въпреки че получаваме благословението да израстваме и да “стоим твърди във вярата” (1Коринтяни 16:13), понякога може да се чудим защо другите са все още “слаби” (Римляни 14:1). Имаме склонността да забравяме, че на повечето от нас също е трябвало значително време, за да стигнем духовно там, където сме днес. Но каквато и да е нашата реакция, тя не трябва никога да бъде гордост и осъждане (1Коринтяни 10:12). Бог е Този, Който прави да пониква всяко семе на вярата; и на Него се дължи всяко израстване в духовния ни живот. Обаче, макар това да е истина, която никога не трябва да бъде забравяна, необходимо е също да помним, че чрез своите лични решения можем да помогнем да се създадат подходящите обстоятелства, в които духовният растеж да се осъществи.


Съществуват ли някакви връзки, места, които посещаваш или определени медии, на чието влияние се излагаш, които въздействат отрицателно на твоята вяра? Ако е така, доколко си склонен да се откажеш от тях? Отговорът зависи от това, колко важна е в действителност за теб твоята вяра.




Вярата в една Личност Четвъртък - 9 април

Доктрините са важни. Когато казваме, че вярваме в Бога, би следвало да искаме да знаем повече за Него и нетърпеливо да поглъщаме това, което Той ни е разкрил. Съвсем естествено е да искаме да имаме ясно описание на това, в което вярваме във връзка с нашия Творец, и за Неговите взаимоотношения с нас в желанието си да бъдем сигурни, че познаваме волята Му. Но макар да вярваме, че доктрините на нашата църква са истинни, вярата ни не е вкоренена само в система от доктрини, но в Исус Христос. Доктрините не са цел сами по себе си. Те ни помагат по-добре да разберем Исус и какво е направил за нас.

В известен смисъл ролята на доктрините в християнската вяра може да бъде сравнена с ролята на граматиката. Можем да общуваме чрез езика само защото има граматическа структура в думите, които казваме и пишем. Подобно на това, чрез доктрините придаваме структура на съдържанието на своята вяра. Анселм, средновековен теолог, изрича известните думи, че теологията е вяра, която се опитва да разбере сама себе си.


Какво ни казва Новият Завет за важността на здравата доктрина? 1Тимотей 4:16; Тит 2:1.


Здравата доктрина е крайно необходима, но доктрините и теологията, които остават безжизнена теория, не могат да спасят никого. Човек дори може да бъде теолог, без да бъде вярващ. В края на краищата, вярата не е просто поддържане на определен брой вярвания като библейски правилни, но доверие в Личността, Която тези доктрини представят.


Как е свързано спасението в този живот и в бъдещия с вярата в Източника на живота? Йоан 3:36, 6:35.


Кое е основното убеждение, върху което е изградена църквата? Матей 16:13-19.


Пасажът в Матей 16 глава често е използван като доказателство, че апостол Петър трябва да бъде считан за основател на християнската църква. Тази идея няма библейска подкрепа. Точно обратното: Христос е Канарата, върху Която църквата е изградена (виж 1Петрово 2:4-8). И точно вярата в тази Канара – непоклатимото убеждение, че Исус, Божият Син, е нашият Спасител – прави църквата това, което е – не човешка институция, а Божия църква.


Някой казва: “Аз вярвам в Исус, вярвам в ученията, но понякога се боря със съмнения”. Какво би казал на този човек? Каква помощ и съвет би му дал?




Разширено изучаване Петък - 10 април

“Петър увещава братята си да `растат в благодатта и в познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос` (2Петрово 3:18). Когато израства в благодатта, Божият народ постоянно ще придобива все по-ясно разбиране на Божието Слово. Ще различава нова светлина и красота в свещените му истини. Това е било вярно за историята на църквата през всички епохи и ще продължи по този начин до края (...)

Чрез вяра можем да гледаме към бъдещето и да се хванем за обещанието на Бога, че обединени с Божествените, човешките способности ще се развиват и всяка сила на душата ще придобива пряк досег с Източника на светлината. Можем да ликуваме, че всичко, което ни е озадачавало в Божието провидение, тогава ще бъде изяснено” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

За разискване:

1. Евреи 11 глава представя цяла галерия от герои на вярата. Обаче обърнете внимание колко недостатъци в характера и действията има почти всеки от тях. Какво насърчение можете да извлечете от техните грешки и грехове, когато самите вие сте изкушени да се откажете от вярата си, заради своите собствени грехове и недостатъци?

2. Много от нас са преминали през криза на вярата по едно или друго време и са излезли от това преживяване обновени. Ако сте го преживели, как се чувствахте по време на кризата? Какво можете да направите, когато изглежда, че членове от вашето семейство или от местната църква се намират в подобна борба? Какво сте научили от своята опитност, което може да им помогне?

3. Кои са предизвикателствата за вашата вяра? От интелектуално естество ли са (т.е. в областта на науката срещу религията) или са свързани със средата, в която живеете или работите? Или в областта на взаимоотношенията? Защо е важно да посрещнете тези предизвикателства?

4. Нямате нужда от вяра, за да вярвате в това, което можете да докажете. Трябва ви вяра, за да вярвате в нещо, което не може да се докаже. Защо е важно да осъзнаем, че независимо от всички доказателства, които имаме за своите убеждения, ще има неща, които просто не разбираме?

Обобщение:

Вярата е преживяване и опит. Тя има много общо с убедеността. И с доверието. Писанието играе роля в пробуждането, укрепването и подхранването на нашата вяра. Но вярата не е просто убеждение. Тя е принцип, който ни насочва как да живеем пред Бога и пред човеците.



Разказ
Място, което наричам свой дом
Жана Седишева

Живея във Владивосток, голямо пристанище на източното крайбрежие на Русия. Малката ми дъщеря бе сериозно болна и аз започнах да се отчайвам заради здравословното й състояние. Молих се на великия небесен Бог и Той я излекува! Исках да му благодаря за чудото, като ходя на богослужение, но не знаех в коя църква да се моля. Един приятел ми предложа да посещавам адвентната църква в другия край на града.

Бях впечатлена от скромността на службата. Тръгнах си с мир в сърцето след богослужението. Продължих да ходя там и след време се присъединих към адвентната църква. Броят на членовете нарастваше и след време наехме салон, където да се събираме, но въпреки това не можехме да поберем всички желаещи да присъстват. Молехме се за още място за богослужение и аз не надявах то да е близо до дома ми.

Наехме ресторант, където да провеждаме службите. Мястото бе спокойно, но в съседство един туристически клуб вдигаше толкова шум, че пречеше на събиранията. Молехме за по-подходящо място, където да се съберем всички и в същото време да е далеч от ежедневния шум.

Работех в детска градина и не след дълго попитах управителя дали можем да я наемем за службите си. Беше ни разрешено да използваме залата в събота. Тя бе голяма, просторна и тиха. Тогава някой написа анонимно писмо, изпълнено с гняв и критикарство, в което питаха как е възможно да се позволи на религиозна група да се събира в детска градина.

Бях силно обезпокоена, че службите ни могат да създадат проблеми за детската градина, която има добра репутация в града. Опитах се да предоставя проблема в Божиите ръце, но отново и отново бяхме атакувани. Всичко това беше толкова стресиращо, че аз се разболях. Църковните членове се молеха за мене и за детската градина и Бог откликна. Възстанових се физически и всички обвинения бяха отхвърлени, когато родителите на децата ни защитиха.

Градските власти на Владивосток разрешиха на основната ни църква да построи своя сграда и евангелизаторски център. Макар че не виждаме по човешки как ще намерим средства за построяване на такава църква, знаем, че Бог ще се погрижи за нас. Просто горя от желание да споделям вестта му с моите колеги и приятели.


* Жана Седишева е ръководител на съботното училище във Владивосток, Русия.

Created by ULimited®