"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Ходенето по пътя:
Християнският живот

Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 30 май - 5 юни 2009 г.

Ученичеството


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 30 май
Стих за запаметяване:
“Това е за славата на Моя Отец – да давате много плод, като показвате, че сте Мои ученици” (Йоан 15:8; Нов международен превод).

Важно е да използваме умствените си възможности, за да схванем, доколкото е възможно за човека, това, което Бог ни е разкрил. Обаче съвършеното познание на всички доктрини не е необходимо условие за спасението. Въпреки това ни е заповядано да вършим всичко, на което сме били научени. Да бъдеш ученик означава да се учиш цял живот и цял живот да следваш Учителя.

Какво е ученикът? Адвентният библейски речник го определя основно като “ученолюбив човек или последовател, който следва ученията на друг, особено на обществен учител.

Накратко за седмицата: Ученикът, е човек, който се учи цял живот. Когато Христос ни призовава, трябва да Го следваме, където и да ни води, независимо колко страдания ще ни струва това, защото то ще изисква страдания по същата причина, поради която се изисква жертва. По човешки казано, наградата за ученичеството изглежда доста оскъдна. Но когато се разкрие истинското измерение на живота в Христос, осъзнаваме, че си струва да страдаме за това, независимо колко ще ни струва тук и сега.

За тази седмица прочетете:
Изход 18:13–27; Матей 4:19, 9:9; Марк 3:13–19, 8:31–38; Римляни 8:18



Последователи и водачи Неделя - 31 май

Прочетете Изход 18:13-27. Какви принципи на ръководене можем да открием в тези стихове? Какво можем да научим от тях за водачите и за последователите?


Въпреки че по принцип всички хора са равностойни в очите на Бога, има големи разлики в начина, по който те действат. Някои имат дара на водачеството. Нашето общество, както и всяка организация в обществото, бързо биха се разпаднали, ако нямаше водачи. Дори в небето, изглежда, има ясно доловимо разграничение в ролите. Има например ангели и архангели! Когато Бог призовава Своя народ от Египет, Той назначава водачи. Когато организира службата в светилището, определя подходящи ръководители. Бог действа чрез съдиите, пророците, царете и т.н.

Но водачите са безполезни без последователи, които желаят да приемат водачеството им. Те се нуждаят особено от група близки сътрудници, които желаят да се учат от водача си и да помагат в осъществяването на целите му.


Исус призовава 12 ученика. Прочетете Марк 3:13-19, което е кратка версия на избирането на 12-те апостоли. Какви други примери на учители, които се обграждат с ученици, намираме в евангелския разказ? Виж Марк 2:18.


Няма нищо необичайно във факта, че Исус има група ученици. За учителите е било обичайно да имат последователи “стажанти”. Обаче забележителното е какви хора избира Исус. Той вижда потенциал в такива личности, които повечето от нас въобще не биха забелязали! Впечатляващо е също и тяхното незабавно желание да оставят ежедневните си работи и да последват този Дърводелец от Назарет. Очевидно в този Човек те виждат нещо необичайно, което дори повечето от Неговите собствени роднини още не са открили.

Обаче трябва да се отбележи, че макар дванадесетте да са много специална група, в евангелията има много други, също наречени ученици.


В някои общества има тенденции към отрицателно отношение спрямо водачите. За разлика от това, в други общества хората сляпо следват своите водачи. Каква е насоката в твоето общество и как намираш точното равновесие?




Белезите на ученичеството: Послушание и преданост Понеделник - 1 юни

Исус не само споделя знания със Своите ученици (макар че трябва да е било огромна привилегия постоянно да слушаш как Той обяснява Писанията и отговаря на многобройните въпроси, с които духовните водачи по Неговото време Го засипват). Те бързо забелязват това, което други също осъзнават. Той поучава с авторитет, който надминава този на учените по онова време. Разделя бездушните традиции от истинските житейски въпроси, с които Божието Слово се занимава. Има обаче още неща, които учениците трябва да разберат. Необходимо е те да се научат да подчиняват собствената си воля и желания на волята на Всемогъщия.


Какви принципи на ученичество можем да открием в следните текстове? Матей 4:19, 9:9; Марк 8:34.


“Да, следвайте Го и когато говорят зло за Него, и когато говорят добро! Следвайте Го, като се сприятелявате с най-нуждаещите се и самотните. Следвайте Го в себеотрицанието, като изобилствате с дела на себеотрицание и саможертва, за да правите добро на другите; когато ви хулят, не отвръщайте със същото; показвайте любов и състрадание към греховния род. Христос не считаше живота Си за скъп, но го отдаде за всички нас. Следвайте Го от скромната ясла до кръста! Той е пример за нас!” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 2).


Как реагира апостол Петър, когато много последователи изоставят Исус? Йоан 6:60-70.


Не всички ученици остават с Исус. Мнозина си отиват. Петър говори за учениците, когато обявява тяхната преданост. С изключение на Юда, в края на краищата те доказват, че са верни последователи. Стават водачи в ранната църква, въпреки че имат моменти на сериозни съмнения и разочарования, когато техният Учител е заловен и умъртвен. Тяхната опитност ни дава голяма утеха. Много от нас са имали моменти, когато решението ни да бъдем Христови ученици е в отлив. Но както в случая с апостолите, това не означава, че не можем да превъзмогнем временното си отпадане.


Ако някой те попита доколко си верен на Исус, как би отговорил и защо? Какви външни доказателства даваш за верността си към Господа?




Жертвата Вторник - 2 юни

Повечето от нас обичат да бъдат с важни хора. Срещата с държавен глава, с министър от правителството или с известна личност ни донася много желана тема за разговор. Познаването на някой важен човек или дори познаването на някого, който познава някой важен човек, сякаш ни осигурява ореол от слава. Като че ли е по-естествено да желаем издигане по социалната стълбица, отколкото да оставаме в основата й. Учениците на Исус не са изключение от тази злополучна човешка черта.


Как някои от учениците (и техните родители) се надяват следването на Исус да направи социалното им положение по-високо? Какъв е отговорът на Спасителя? Матей 20:20–23; Марк 10:35–41. За какво ви напомня това отношение? Исая 14:12-14.


Вместо да обещава на учениците Си материално благосъстояние и социално положение, Исус ги подготвя за една по-различна действителност: Следването на Господа е работа, която струва скъпо.


Прочетете Марк 8:31-38. Какво научавате за цената на ученичеството от този пасаж?


В своята известна книга “Цената на ученичеството” Дитрих Бонхьофер, младият германски теолог, убит от нацистите през 1945 г., подчертава, че Божията благодат не се дава евтино. И следването на Христос не е лесно нещо. То неизбежно включва страдание. Точно както Христос казва, че “трябва да пострада”, така също и ние трябва да пострадаме. Ако искаме да се отъждествим с Него в живота Му, трябва да направим същото и с Неговите страдания и смърт. “Да понесеш кръста не е трагедия - това е страдание, плод на изключителна вярност към Исус Христос. Когато дойде, то не е случайност, а необходимост. Само човек, напълно посветен на ученичеството, може да преживее значението на кръста. Кръстът си го има от самото начало, човекът трябва само да го вдигне. Няма нужда да тръгва и сам да си търси кръст, няма нужда преднамерено да тича след страданието. Исус казва, че всеки християнин има своя кръст, който го очаква – кръст, определен и заповядан от Бога” (Дитрих Бонхьофер. Цената на ученичеството).


Какъв е кръстът, който Бог ти е дал да носиш? Какво ти струва следването на Христос? Ако отговорът ти е “Всъщност нищо”, може би трябва да прецениш по-добре доколко отблизо следваш Учителя.




Наградите на ученичеството Сряда - 3 юни

Исус не оставя в учениците неяснота, дали следването Му ще изисква жертви. Той е напълно откровен с тях по отношение на това, което трябва да очакват.


Какво обещава Спасителят като незабавна или краткосрочна награда за този, който Го следва като ученик? Лука 9:57, 58; Йоан 15:18–25. Какво точно определено обещание има Исус за апостол Петър? Йоан 21:15-18. Какво ни говори това за цената на следването на Христос?


С изключение на Юда учениците в края на краищата стават апостоли. От първите глави на книгата “Деяния” е ясно, че тези хора са научили много уроци. Те са били с Исус и сега със силата на Духа са способни да се справят със съпротивата и преследването. Въпреки че не можем да бъдем напълно сигурни за подробностите, има достатъчно основания да вярваме на силните традиции от ранната християнска ера, които казват, че всички апостоли в края на краищата загиват като мъченици. Предполага се, че всички, освен Йоан, понасят насилствена смърт. Но неговото затворничество на Патмос също не е луксозна почивка. Той е “брат и съучастник в страданията и в царството, и в търпеливата твърдост, които са наши в Исус” (Откровение 1:9; Нов международен превод).


Коя страна на ученичеството превъзхожда всяко страдание, което може да ни сполети като последователи на Христос? Йоан 10:10; Римляни 8:28-39.


Онези, които следват Христос, ще се изправят пред многобройни предизвикателства. Ако остават съсредоточени върху Учителя си, те ще бъдат способни да се справят с всичко, което се случва. Ще имат нещо, чиято стойност не може да бъде предадена с думи. Той им дава Своя мир, който не е като несъвършения и преходен мир, предлаган от света (Йоан 14:27). Това е мирът, който “никой ум не може да схване” (Филипяни 4:7). Този мир е отличителният белег на изобилния живот, който Христос дава на Своите ученици (Йоан 10:10). Въпреки всичките изпитания и изкушения, това е животът, който удовлетворява на ниво отвъд човешкото разбиране за разлика от онези, които избират да живеят без Христос.

И нещо повече - верните последователи на Христос имат увереността във вечния живот. Знаят, че с каквото и да се борят сега, то не може да се сравни с обещанието за щастливата вечност, която ги очаква.


Прочетете Римляни 8:18. Каква надежда и утеха извличате за себе си от това обещание? Защо това трябва да ви говори никога, никога да не се предавате?




Властта на Исус Христос Четвъртък - 4 юни

Да сме ученици означава да осъзнаваме, че имаме господар, че сме верни на някого, когото желаем да следваме и на когото искаме да служим.

Нашите взаимоотношения с другите обикновено намират израз в начина, по който се обръщаме към тях.


Каква е една от титлите, дадена на Христос от Неговите последователи? Йоан 20:28; 1Коринтяни 16:22.


Новият Завет използва разнообразни имена за Исус. Той е наречен Божият Син, но също и Човешкият Син или Месия. Стотици пъти Исус е споменат като Господ. Тази дума, която първоначално е твърде обща в приложението си, става много изразителен термин за ранните християни. Римският император претендира за божественост и иска към него да се обръщат като към Господ. Изповядването, че Христос е техният пръв Господ, а не римският цезар, не е само изразяване на мнение. То буквално може да е въпрос на живот и смърт. Живеещите в Римската империя, могат да имат само един кириос (господар, господ) и прилагането на тази титла към някой друг, освен императора, би могло да завърши с мъчения и смърт.

Ето защо да наречеш Исус “Господ” – това изисква вяра и посветено ученичество. Но днес също не е малко нещо да наречем Исус наш Господ и наистина да имаме точно това предвид. Ако е наш Господ, Той е и върховен Владетел над целия ни живот, над всичко, което казваме и вършим.


Кой е основният елемент, който разкрива доколко сме искрени, когато наричаме Исус наш Господ? Матей 7:22, 23; Лука 6:46.


Едно е да наричаме Исус наш Господ и Бог и да изповядваме вяра, любов и вярност към Него, съвсем друго е наистина да живеем в съгласие с тази изповед. Исус казва ясно: Нашата вярност към Него ще бъде показана чрез послушание към Него и заповедите Му. Всъщност думата за “беззаконие” в Матей 7:23 означава “нарушаване на Закона”. Несъмнено, истинският последовател на Исус, истинският ученик, ще се покорява на Неговите заповеди (Йоан 14:15).


Опитай се да си представиш колко различна би била нашата църква, ако всеки, който изповядва, че следва Христос, е наистина Негов ученик. Какво би било по-различно? Макар че не можеш да промениш другите, каква разлика би имало в твоя живот, ако наистина се покоряваш на волята на Исус?




Разширено изучаване Петък - 5 юни
Прочетете още:

Елън Уайт Животът на Исус Христос гл. “Намерихме Месия” за коментари върху призоваването на учениците.

“Не беше достатъчно за учениците на Исус да бъдат наставени за естеството на Неговото царство. Това, от което се нуждаеха, беше промяна на сърцето, която би ги довела в хармония с Божиите принципи. Като извика едно малко дете при Себе Си, Исус го изправи сред тях; след това нежно го прегърна в обятията Си и каза: “Ако не се обърнете и не станете като малките деца, няма да влезете в небесното царство”. Простотата, липсата на егоизъм и доверчивата любов на малкото дете са качествата, които Небето цени. Това са качествата на истинското величие” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

За разискване:

1. Какво струва на човека да бъде истински последовател на Христос? Какво ви струва на вас лично? Защо вярвате, че си заслужава?

2. Какво можем да направим, за да помогнем на новите вярващи в нашите среди да станат по-добри ученици на Христос? Защо да бъдеш ученик означава много повече, отколкото само интелектуално да си съгласен с няколко доктрини; и даже повече, отколкото само да вярваш, че Исус е умрял за твоите грехове?

3. Ние сме призовани да бъдем ученици на Исус. Но на човешко ниво също имаме образци за подражание. Законно ли е да считаме себе си за ученици и на човешки водач, когото уважаваме и считаме за образец на подражание? Ако да, как можем да правим това и в същото време да не забравяме на Кого дължим най-голямата си вярност?

4. Как можем да се борим с греховното човешко желание за повече себепрослава, ласкателство, власт и престиж? Защо такива желания противоречат на всичко, което означава да си ученик на Христос?

Обобщение:

Да бъдеш ученик на Христос не е нещо маловажно. Това изисква голяма убеденост и издръжливост, както и желание да следваш Господа, независимо от неизбежното страдание. Да бъдеш ученик на Христос означава да живееш чрез вяра, да се доверяваш на Бога дори в най-трудните времена. Означава да желаеш да умреш за егоизма и да живееш за доброто на другите и за Божия слава.



Разказ
Котлето, което никога не ни предава
Ръс Доуис

Заедно с един колега се изкачихме по планините на Северен Минданао във Филипините, за да проучим имота, който един племенен водач бе дарил за адвентно училище за племето Хигаонан. Докато се намирахме в района, получихме покана да останем в дома на Панга Ландаган.

Човекът ни прие топло и ни предложи да ядем. Знаех, че семейството не е заможно и попитах защо е толкова щедър към мисионерите.

„За мене е благословение и радост да се погрижа за вас – каза домакинът ни. – Когато се грижим за Божиите деца, Бог ни благославя изобилно.” След това обясни думите си. „Когато дойдоха в селото ни, двамата мисионери изглеждаха срамежливи и нежелаещи да посещават домовете. Знаех, че малката им заплата не би била достатъчна да си купуват храна, затова заедно със съпругата ми ги поканихме да се хранят у дома, за да могат да получават добра храна, докато работят за хората от селото.

„Един ден се случи така, че имахме ориз само за двама. Един от мисионерите не бе ял целия ден и аз прошепнах на съпругата ми: „Нека да нахраним първо тях.” Докато ядяха, аз проверих котлето в кухнята, като очаквах, че там има само някакви дребни остатъци. За мое голямо учудване, котлето бе пълно!

Тогава пошепнах на съпругата ми: „Нали нахранихме мисионерите?” „Да, те ядоха, аз също вечерях.”

„Но котлето е пълно!”, възкликнах аз.

„Не може да бъде!” възпротиви се жена ми. Тогава й показах пълното котле. „Чудото на Илия”, промълвих аз.

Заедно благодарихме на Бога за това, че се е погрижил за нуждите и за мисионерите. Продължителният дъжд не им позволи да тръгнат за съседното село. Вечерта отново стоплихме от същия ориз и отново котлето бе пълно!” На сутринта котлето пак беше пълно и отново го стоплихме за закуска.

От тогава насам се старая всеки гост на нашето село да получи най-доброто, което имаме. Винаги забелязваме, че съдовете за храна и котлето не остават празни. „Онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро” (Псалм 4:10).


* Ръс Доуис е координатор на студентската мисионерска програма в Североизточен Минданао във Филипините.