Герхард Пфандъл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2009 г.

Духовните дарби и пророчеството

Адвентистите от седмия ден вярват в съществуването на духовни дарби. Но не само ние. Много харизматични и петдесятни църкви твърдят, че виждат изявата на духовните дарби в средите си. Някои от тях включват в тези изяви случаи, когато хора в църквата, издават звуци като животни (лъвове, магарета, кучета, дори пилета!), а също и изричане на предсказания и пророчества (като веднъж бе пророкувано, че Бог взривил космическата совалка “Челинджър”, за да даде на Америка урок, защото на борда имало учител от държавно училище (очевидно някой вярва, че Бог не харесва учителите от държавните училища).

Като адвентисти от седмия ден ние вярваме в дарбите на Духа, включително и в пророческата, но също така вярваме, че всичко трябва да бъде изпитвано чрез Божието Слово. Тази седмица, като използваме Словото, ще разгледаме по-подробно някои от тези дарби.

Накратко за седмицата: Каква е целта на духовните дарби? Как се проявяват те? Какво да кажем за дарбата на езиците? Какво учи Библията за фалшивите дарби?

Духовните дарби (на гръцки харизма) са известни като духовни, защото те произхождат от Светия Дух, Който ги разпределя на всеки според волята Си (1 Коринтяни 12:11). Освен това Духът се дава на християните, за да могат да разберат и оценят тези дарби (1 Коринтяни 2:10-13).

Според Новия Завет духовните дарби са дадени за завършване на мисията, поверена на църквата. Това включва възпитаване и наставляване на църквата, както и оповестяване на евангелието пред света. Съществуването на тези дарби трябва постоянно да ни напомня за нашата зависимост от Господа, за да можем да извършим делото, за което Той ни е призовал.

От Евангелията знаем, че апостолите са притежавали духовни дарби дори преди Петдесятница. В Лука 9:1 Исус “им даде сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести”, а в Матей 10:8 Той им заповядва: “Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте”. По-късно, на Петдесятница, те са изпълнени със Светия Дух и говорят езици (Деяния 2:1-4). Това, изглежда, показва, че е възможно да се получи повече от едно кръщение със Светия Дух.

В наше време сред християните откриваме две гледища по отношение на постоянното присъствие на духовните дарби. Някои вярват, че назидателните дарби като: знание, мъдрост, поучаване, увещаване, вяра и милост са постоянни, но че знаменателните като пророчество, изцеление, езици и чудеса - престават със смъртта на апостолите. Защитниците на това гледище твърдят: “Знаменателните дарби са имали една единствена цел: да дадат на апостолите препоръки, т.е. да дадат на хората да разберат, че всички тези хора говорят Божията истина. Щом веднъж Божието Слово е било записано, знаменателните дарби повече не са били необходими и са престанали” (Джон Ф. Макартър, младши. Харизматичен хаос). Други християни вярват, че всичките духовни дарби ще присъстват в църквата, докато Господ дойде.

Според апостол Павел харизма (духовните дарби) ще присъстват в църквата, докато Исус дойде. Но означава ли това, че всички дарби ще присъстват през цялото време?

Църковният отец Ириней (120-195 г. сл. Хр.) пише за наличието и действието на духовните дарби дори по негово време. Следователно според Ириней духовните дарби са налице и в края на втория век сл. Хр.

През следващите два века обаче църквата допуска сериозно духовно и теологично израждане и духовните дарби общо взето изчезват. По време на Реформацията, започнала с Джон Уиклиф в Англия, Бог използва реформаторите, за да възстанови пренебрегваната истина, и те несъмнено притежават дарбите на знанието, мъдростта и поучението. Обаче никой от главните реформатори не твърди, че има пророческа дарба. Този особен дар според Откровение 12:17 трябвал отново да се изяви в църквата на остатъка в края на времето.

Чрез Божията сила Моисей и Аарон, изправени пред фараона, превръщат една тояга в змия (Изход 7:10), Нил - в кръв (ст. 20) и карат жабите да излязат от реката и да покрият земята (Изход 8:6). Но със силата на Сатана египетските магьосници успяват на направят същото. Обаче от третата язва нататък магьосниците повече не могат да фалшифицират Божиите чудеса.

Това ни учи на две неща: (1) Сатана може да извършва чудеса, които изглеждат като истински; (2) Сатана може да действа само в границите, поставени му от Бога.

Фалшивите дарби са не просто изкривяване на истинските, Божиите дарби, но могат да бъдат много подобни на тях изяви обаче от различен източник – Сатана.

Едно проучване на изброените по-горе текстове разкрива още няколко важни неща за съществуването на фалшиви духовни дарби. Първо, както можем да видим, тези фалшиви изяви могат да бъдат извършени от хора, изповядващи името на Исус. Всъщност, както казва Господ, мнозина ще твърдят, че са извършвали чудеса в Негово име. Обаче според думите Му, те не са от Него.

Второ, ще има чудеса, свръхестествени знамения и чудни дела, достатъчно мощни, за да заблудят мнозина. С други думи, трябва много да внимаваме да не бъдем заблудени чрез свръхестественото. Дори ако нещо е извършено в името на Исус и изглежда свръхестествено, това не означава, че то е истинска дарба на Духа.

И последно, в края на времето Сатана ще действа, за да направи всичко, което може, за да заблуди възможно най-много хора. Затова, каквито и прояви да се наблюдават, трябва винаги да ги изпитваме с Библията. Ако не са в съгласие с Божието Слово, ние сме получили отговор, независимо колко внушителни изглеждат проявите. Библията трябва да бъде нашият върховен критерий.

Френският лекар Мишел дьо Нотрдам (1503-1566), известен като Нострадамус, по общо мнение е предсказал големия пожар в Лондон през 1666 г. с думите: “Кръвта на праведните ще бъде изискана от Лондон, изгорен с огън в годината 66”. Ирландският гадател Чейро предупредил журналиста У. Т. Стед през 1894 г. и отново през 1911 г., че ще се удави през април 1912 г. Стед умрял, когато Титаник потънал през април 1912. През 1956 г. Джийн Диксън публикувала свое видение, в което твърдяла, че е видяла как демократ ще бъде избран за президент на Съединените щати през 1960 г., само за да бъде убит, когато заеме този пост. Джон Кенеди, демократ, избран през 1960 г., бил убит през 1963 г., докато заемал поста си.

Откакто Сатана използва змията в Едемската градина, за да заблуди Ева, многобройни негови човешки проводници са заблуждавали мъже и жени, включително и чрез пророчества, които са се изпълнявали. Това, следователно означава, че изпълнението на едно пророчество не е гаранция за неговата истинност и Божествен произход.

Въпреки това пророците и пророчествата играят важна роля в плана на спасението. Този въпрос е напълно изяснен в Библията.

Целта на пророческата дарба е да осигури средство за общуване между Твореца и Неговите творения. Пророческите вести в Писанието са разкривали бъдещето (Даниил 2 гл.), съветвали са и са укорявали царе (Исая 7:3, 4), предупреждавали са за идващи съдби (Еремия 1:14-16), призовавали са към реформация (Йоил 2:12, 13) и са насърчавали и утешавали Божия народ (Исая 40:1, 2).

Пророците са били хора, които са говорили Божието Слово на своето поколение. Акцентът на пророческата дарба не е върху предсказването на бъдещето (макар че това е бил един от белезите за истинския пророк), но върху излагането на това, което Бог желае Неговият народ да чуе.

Църквата в Коринт е имала много проблеми с разделения, разврат, съдебни дела между вярващите, брачни проблеми и неправилно вземане на Господнята вечеря. Друг проблем е засягал духовните дарби, особено използването на дарбата на езиците (1 Коринтяни 14:1-5).

Когато приложим принципа, че Писанието се тълкува самó, което означава, неясни пасажи да се обясняват с ясни, трябва да заключим, че езиците в 1 Коринтяни 14 гл. са от същото естество като тези в книгата Деяния на апостолите, особено заради това, че същата гръцка дума глосса се използва за езици и в двете книги. С други думи, данните показват, че и в двата случая езиците са били свръхестествена способност да се говорят чужди езици, а не обичайното и общоприето схващане за подобно явление днес, според което хората бърборят на непознати езици.

Освен това Бог действа чрез човешкия разум. Господ, Който ни предупреждава да не бърборим като езичниците (Матей 6:7), би ли вдъхновил говоренето на непознати звуци? В 1 Коринтяни 14:22 езиците са знамение за невярващите, както на Петдесятница. Но как може човек, който изрича неразбираеми за никого звуци, да бъде знамение за вярващите? Езиците, както показва Деяния 2 глава, са действителни, реално говорими тогава. Освен това духовните дарби се дават за общо добро (1 Коринтяни 12:7), като е неприемливо използването им само за лично удовлетворение (както се използва днес така наречената “съвременна дарба на езиците”).

Въпреки всички прояви на екзалтиран говор днес, Библията никъде не учи, че дарбата на езиците е нещо различно от говоримите човешки езици. Съвременното говорене “на езици”, наречено гласолалия, не е същото като библейската дарба на езиците.

Елън Уайт Деяния на апостолите гл. “Петдесятница”.

“Специалните дарби на Духа не са единствените, представени в притчата. Тя включва всички дарби и таланти, независимо дали са наследени или придобити, естествени или духовни. Всички те трябва да бъдат впрегнати в служене за Христос. Когато станем Негови ученици, ние Му посвещаваме себе си - с всичко, което сме и което имаме. Той ни връща тези дарби пречистени и облагородени, за да бъдат използвани за Негова слава и за благословение на хората” (Елън Уайт. Притчи Христови).

“Човекът, който прави вършенето на чудеса най-важен тест за вярата си, ще открие, че с помощта на различни заблуди Сатана може да прави чудеса, които изглеждат като истински” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 2).

“Някои от тези хора имат проявления, които наричат “дарби” и казват, че Господ ги е дал на църквата. Те говорят безсъдържателни безсмислици, които наричат “непознат език” - непознат не само на човека, но и на Господа, и на цялото небе. Такива дарби са изфабрикувани от мъже и жени с помощта на големия измамник. Фанатизмът, фалшивите съживления, фалшивото говорене на езици и шумните прояви са считани за дарби, които Бог е дал в църквата. Някои са били измамени чрез това” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 1).

1. Прегледайте в групата отговорите си от частта за неделя. Какви дарби се проявяват във вашата местна църква? Как можете да се възползвате по-добре от това, което имате? И най-важното, как се използват тези дарби?

2. Петдесятните християни вярват, че говоренето на езици е доказателството за изпълване със Светия Дух. Според Писанието кое е истинското доказателство за живот, изпълнен с Духа? Виж Галатяни 5:22, 23.

3. Кои са някои от свръхестествените прояви, разпространени във вашата култура и вашата част от света? Какви са плодовете – резултатите - от тези прояви? По какви начини вие като църква можете да защитите не само другите църковни членове от заблуда, но също и да помогнете на хората извън църквата да се запознаят със скритите опасности, присъщи на тези прояви?

4. Обсъдете какво казва Елън Уайт в първия цитат по-горе. Какво има предвид за дарбите, че са “пречистени и облагородени”? За какво говори тя? Може ли хората да имат дарби, които се използват за погрешни цели? Обяснете.

Аз съм бежанец и живея в страна от Близкия Изток. Пратиха ме в затвора, след като отказах да работя по военен проект за химически оръжия. Там се запознах с човек, който ми помогна да избягам и да напусна страната.

Кандидатствах за бежански статут пред ООН и се укрих в града, докато обработят документите ми. Там се започнах със семейство християни, които ми направиха силно впечатление. Макар че бях израснал в религиозна страна, не практикувах никаква религия. Можех обаче да видя как техният Бог работи в живота им. Приех поканата им да посещавам богослуженията в тяхната домашна църква, макар че нямах никакво намерение да ставам християнин. Не разбирах много от онова, което ми говореха, но тяхното поведение и вярата им ми правеха силно впечатление. Започнах да чета Библията, която ми подариха.

Когато научиха, че съм бежанец и имам познания върху някои военни тайни, властите ме притиснаха да говоря, но аз отказах. Заплашиха мe, биха ме и дори допряха пистолет до главата ми, но пак отказах да говоря. Моите приятели християни се молеха за мене и един ден разпитващият офицер ми каза да напусна града и да отида където си поискам. Всъщност той дори ми помогна да напусна града. Запътих се към столицата.

Когато пристигнах, започнах да усещам липсата на моите приятели християни. Посещавах протестантска църква, но забелязах, че те нямат същата любов в сърцата си. Спомнях си как се отнасяха моите приятели, които ме запознаха с Исус и живееха като него. Продължих да търся.

Веднъж срещнах една християнка и видях Божията любов в живота й. Тя ме покани на богослужение в малка група и аз приех. Наблюдавах тези хора, осъзнавайки, че те живеят според това, което проповядват.

Пасторът ме помоли да преведа „Животът на Исус” и тази книга промени живота ми. Осъзнах, че Старият завет е основата на Новия завет. Когато се чете само Новия завет, това е все едно да прелистваш втората половина на книга и да се опитва да я разбереш. Разбрах, че съм намерил истинската църква, която следва Божието слово.

Църковните членове не са съвършени, но се стремят да следват Библията. Искам да бъда като Исус, да служа на хората, да проповядвам, да им помагам без значение какви са те. Ще отида навсякъде, където Бог ме отведе, дори да се наложи да се върна в родната ми страна. Не се страхувам.

Молете се за мене и за хората от моята страна. Те имат нужда от Исус, защото са негови деца, макар и да не го осъзнават все още.