"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Изкуплението и кръстът на Христос

Анхел Мануел Родригес


Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 8 - 14 ноември 2008 г.

Изкуплението в символи - втора част


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 8 ноември
Стих за запаметяване:
“Нека влезем в скинията Му, нека се поклоним при подножието Му” (Псалм 132:7).

Основна мисъл: Да погледнем към изкупителното дело на Христос, както е разкрито специално чрез службата в Деня на умилостивението.

Еврейското светилище се очиства веднъж в годината от греховете и нечистотата на Израел, където те са пренасяни чрез ежедневните жертви. Годишният ритуал символично представя времето, когато Бог - от Своето небесно обиталище - ще сложи край на проблема с греха и ще възстанови първоначалната хармония във Всемира.

През тази седмица ще изучаваме не само символичното значение на Деня на умилостивението, но и как еврейското светилище символизира Божието небесно обиталище - тронната зала на Вселената.

Ще обсъдим също и свещеничеството в Стария Завет и как неговото посредническо служене символизира делото на Христос като наш Посредник и Застъпник в небесното светилище.

За тази седмица прочетете:
Левит 16 глава; Числа 18:1–8; Псалм 28:2; 132:7; 138:2



Светилище и изкупление Неделя - 9 ноември

Какво казват следните стихове относно ролята на светилището в опитността и ежедневието на израелтяните? Изход 25:8, 22; 29:42, 43; Псалм 28:2; 132:7; 138:2.


Еврейската жертвена система е фокусирана върху светилището и е осъществявана в него - в земното обиталище на Бог. То е центърът на живота и светостта в Израел. Вътре в това уникално пространство Бог разрешава проблема с греха. Той заповядва на израелтяните да построят олтар в двора му и върху него да поставят кръвта на жертвата, за да бъде извършено изкупление за народа (Левит 17:11). Кръвта като материален носител на живота принадлежи на Бога и трябва да му бъде върната върху олтара.

В спасителния план кръвта на животното заема мястото на живота на каещия се грешник и Бог приема смъртта на невинната жертва вместо тази на грешника. Олтарът е символ на Божието присъствие (Псалм 43:4). Приемайки жертвата, Бог поема отговорността за греха на човека. С други думи, Той казва на израелтяните: "Ако сте съгрешили и искате да се освободите от поробващата сила на злото, донесете я при Мен, в Моето обиталище, и аз ще се погрижа за нея. Донесете ми я!" Израелтяните напускат светилището благословени от Господа и оправдани чрез Неговата благодат (Псалм 24:3–5; 118:26).

Всичко това символизира делото на Исус - истинския Първосвещеник. Небесното светилище е Божието обиталище в Космоса - мястото, откъдето Той управлява като Цар на Всемира; освен това е мястото, където проблемът с греха намира своето разрешение. Кръстът е олтарът, върху който се принася жертвата за нас. Днес Бог казва: "Ако искате да бъдете свободни от греха, ако искате той да ви бъде простен, елате при жертвения олтар, където Моят Син е платил наказанието за вашите грехове!".


Един човек попитал приятеля си: "Как да разбера какъв всъщност е Бог?". Отговорът бил: "Погледни към Исус на кръста".


По какъв начин кръстът разкрива какъв е всъщност Бог? Каква утеха и надежда намирате лично за себе си в това Божие откровение?




Свещеническа служба и изкупление Понеделник - 10 ноември

Защо е необходимо да има свещеници, които да служат в Божия храм? Числа 18:1-8.


Основната задача на свещениците е да посредничат между Бога и народа. Те представят Бог пред хората чрез своята служба на учители (Второзаконие 33:10). Тясно свързан с тази задача е и дългът на свещеника да открива Божията воля на онези, които търсят Божествено напътствие (Числа 27:21). Освен това свещениците действат и като съдии в светилището. Фактически най-висшият съд в страната заседава именно в централното светилище (Второзаконие 17:8–13; 21:5). Те са специално отговорни за благославянето на народа (Второзаконие 10:8; 21:5). Представят също и народа пред Бог. В посредническата си роля го вземат със себе си в Господнето присъствие (Изход 28:9–12, 29).

Тяхната роля на посредници става особено явна по време на ежедневните служби. Те отговарят за олтара на всеизгарянето и поддържат свещения огън върху него, почистват пепелта и носят дърва (Левит 6:10–13). Поставят жертвата за всеизгаряне върху олтара всяка сутрин и всяка вечер (Числа 28:3–8). По време на всекидневната служба първосвещеникът влиза в Светая, за да почисти светилника и да покади тамян пред Господа (Изход 30:7, 8). Освен това, когато някой израелтянин донесе жертва, свещениците я принасят вместо него, за да извършат изкупление за греха му (Левит 1:5–9; 4:25, 26, 34, 35). Посредническата роля на свещеника служи най-малко за три неща - първо, тя предполага, че въпреки огромната пропаст между Бог и хората, има начин тя да бъде премината. Второ, разкрива желанието на Бог да бъде със Своя народ. Тя е проява на Неговата любов, търсеща начин да стане достъпна за тях въпреки греха. Трето, от гледна точка на израелтяните свещеничеството им осигурява достъп до Светия Израелев и възможност да бъдат очистени от греха и нечистотата си. Свещениците посредници са винаги на разположение, за да правят възможен достъпа на народа до Бога и за да намира той благодат и милост.

Разбира се, цялата система сочи към истинския Посредник между Бог и хората - Господния Служител Исус Христос.


Благодарение на Христовото дело ние сме част от "царското свещеничество" (1Петрово 2:9). Каква е вашата роля в това свещеничество? Как можете да действате като "свещеник" за другите хора?




Денят на умилостивението - първа част Вторник - 11 ноември

Денят на умилостивението е ритуална илюстрация за окончателното разрешение на проблема с греха, за довеждането докрай на спасителния план, представен чрез всекидневните служби. Цялата скиния трябва да се очисти - Светая и Светая Светих. Те се нуждаят от очистване "поради нечистотите на израелтяните и поради престъпленията им, и всичките им грехове" (Левит16:16). Тези грехове са прехвърлени върху Божието обиталище чрез жертвите, принесени от каещите се грешници. В Деня на умилостивението скинията се възстановява в оригиналната си девствена чистота и святост. В този ден - веднъж в годината - има едно кътче в пространството, което подобно на Едемската градина, е свободно от присъствието на греха и нечистотата. Това "завръщане" към Едем се празнува в края на годината и осигурява ново начало за израелевия народ. То сочи напред - към новото начало в космически мащаб (Даниил 8:14).


Прочетете специално Левит 16:16, 17, 21, 30, 33, 34. На какво специално се набляга тук? С кои грехове се борави в този ден, за разлика от всекидневните ритуали?


Текстовете показват всеобхватното естество на очистването, тъй като то се справя с всички грехове на всички хора. Това е мащабно дело, засягащо Божия народ като цяло. Това е Божието окончателно разпореждане по въпроса с греха в Израел за годината и е праобраз на окончателното разпореждане по въпроса с греха във времето на края (Евреи 9:28).


Какво очаква Бог от Своя народ в този ден? Левит 23:26–31.


Колкото и всеобхватно събитие да е Денят на умилостивението, колкото и да включва целия народ, все пак отделният човек има своя запазена роля в него - да предаде себе си напълно на Господа. Онзи, който не си почива напълно в Господа и не се смири пред Него, трябва да "се изтреби измежду людете си" (Левит 23:29). Макар да звучи доста жестоко, целта е да се наблегне на това колко тържествено и важно нещо е спасението. Освен всичко друго този текст насърчава постоянстването в нашето живеене с Господа.


Как в своя ежедневен живот бихме могли да изгубим душите си? Какво означава това? Вижте Матей 16:24, 25; Римляни 6:1–13; Евреи 12:4.




Денят на умилостивението - втора част Сряда - 12 ноември

Прочетете за церемонията с "отпущаемия козел" в Левит 16:20–22. На какво ни учи тя? Съсредоточете се специално върху съдбата на това животно в сравнение тази на всички останали, използвани в службата.


"Отпущаемият козел" (еврейски - азасел) не е средство за изкупление, а "превозно средство", чрез което грехът и нечистотата биват отнесени в пустинята. Откъде знаем това?

Първо, прехвърлянето на греха и нечистотата върху това животно се осъществява след като първосвещеникът е приключил със службата по очистването на светилището. Второ, козелът не се принася в жертва, не се заколва, следователно не се предлага изкупителна кръв. Трето, въпреки че той "понася/отнася" греховете на народа, не означава, че го прави като заместник, като Исус Христос. В този случай контекстът показва, че глаголът означава да "занеса" на друго място, например в "пустинята" (Левит 16:22). Когато същият глагол се използва, за да опише делото на Господния Служител, се казва: "взе на Себе Си греховете на мнозина" (Исая 53:12). Той не ги "занася" някъде, а поема отговорността за тях върху Себе си и чрез този акт ги опрощава. Именно това е изкуплението. А отпущаемият козел не прави това.

Точно обратното - той е церемония по отстраняване; с други думи - средство за елиминиране или премахване от стана на израелтяните на нещо, което не би трябвало да е там - греха и нечистотата.

В Деня на умилостивението има борба между Господа и една друга сила. Козелът за Господа представлява Бога; козелът за азасел представлява противниковата сила - демона, оригиналния източник на всеки грях и нечистота. Когато върху козела за азасел се възлагат греховете на народа, силата, която той представлява, е посочена като източник на греха. Бог поема греха и нечистотата на Своя народ, за да ги изкупи и да прости греховете им, но това не означава, че Той е източникът на злото. Чрез символи Денят на умилостивението обявява окончателната победа на светостта и чистотата над силите на греха, нечистотата и злото. Той е предвкусване на мига, когато на обвиненията, повдигнати от Луцифер в небето, веднъж завинаги ще се сложи край и той ще трябва да поеме отговорността за греха. Чрез тази церемония Бог влага в сърцата на Своя народ надежда, посочвайки им бъдещето, когато чрез силата на Христос ще бъде извикано в съществуване ново творение - свободно от смърт и болка, свободно от силата на греха (Откровение 21:3, 4).




Изкупление - що е то? Четвъртък - 13 ноември

С какви представи свързвате израза "да направи умилостивение" в следните текстове? Левит 4:31; 16:18, 19, 30; 17:11.


От книгата "Левит" разбираме, че макар свещениците да са тези, които провеждат церемониите по изкуплението като посредници, не те изкупват греха. След извършването на церемонията Бог е Този, Който дава прощение (Левит 4:26; пасивната форма на глагола внушава, че Бог е Онзи, Който прощава). Изкуплението е нещо, което Той извършва за Своя народ. Бог е Този, Който "ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си" (Второзаконие 32:43; също Псалм 65:3; 79:9). Чрез изкуплението Бог дава възможност на Своята любов да потече към грешниците.

Еврейският глагол, преведен като "направи умилостивение" в книгата Левит (еврейски - киппер), внушава представа за изтриване или очистване. Умилостивение се извършва за скинията, за олтара, за роговете на олтара - те биват очистени от осквернението на греха и нечистотата. Идеята е, че чрез умилостивението те са възстановявани в първоначалното си състояние, освободени от осквернение. Когато се приложи за грешниците, този глагол все още носи идеята за очистване от греха и нечистотата.

Тъй като очистването се осъществява чрез кръвта на жертвеното животно, умилостивението може да изразява и идеята за откуп. Освобождаването на човека от греха става с цената на кръвта (живота) на жертвата (Левит 17:11). Тя се принася вместо тази на грешника и по този начин откупва живота му (вижте Матей 20:28; 1Тимотей 2:6).

Изразът да направи умилостивение се употребява в Левит при най-различни церемониии, затова е невъзможно да се направи заключение, че представлява един-единствен определен акт. Следователно умилостивението по-скоро е процес, отколкото нещо, което се случва в определен момент от времето. Всички дейности в светилището през годината се тълкуват като умилостивение - от всекидневните жертви (Левит 5:10) до Деня на умилостивението (Левит 16:34) заедно с всички останали церемонии между тях. С други думи умилостивението представлява цялостния процес по очистването на Израел от страна на Бога през цялата година, включително принасянето на жертви, посредничеството на свещеника и окончателната разправа с греха и нечистотата в Деня на умилостивението. Така се добива представа за всеобхватното естество на делото на умилостивението, което Христос извършва за всички нас.


Единствено Бог може да изкупи греха и това Му струва живота на Христос. Какво би трябвало да ни подсказва това относно чудовищната греховност на греха? Защо в такъв случай не го мразим повече? Как практикуването на грях притъпява отвращението ни от него?




Разширено изучаване Петък - 14 ноември

“След като Сатана е източникът на греха, директният подбудител на всички грехове, които причиняват смъртта на Божия Син, справедливостта изисква той да понесе и окончателното наказание. Христовото изкупително дело за човека и очистването на Всемира от злото ще бъдат приключени с премахването на греха от небесното светилище и с възлагането на греховете върху Сатана, който ще понесе окончателното наказание. Така с тази символична служба приключва годишният церемониален цикъл - с очистването на светилището и с възлагането на греховете върху главата на "отпущаемия козел” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

“На еврейски кръв и живот са лексикална двойка и имат паралелно значение. Поради тази близка връзка кръвта е считана за източник на живота, символ на живота (Битие 9:4; Второзаконие 12:23) и може да го изкупва. Тъй като животът на всяко живо същество е в кръвта му, тя може да стане откуп за живота му. Един живот бива пожертван вместо друг. Проливането на заместническата кръв върху олтара прави умилостивение, тъй като кръвта на невинната жертва се дава вместо живота на онзи, който е съгрешил” (Марк Ф. Рукър. Нов американски коментар: Левит).

За разискване:

1. Проучете поцеса на умилостивението и очистването на земното светилище и го сравнете с това, което Христос прави, за да унищожи греха, без да унищожи и нас заедно с него.

2. За много хора е трудно да разберат защо невинни животни трябва да умират, за да обърнат вниманието ни към греха. Какъв важен урок ни предава тяхната смърт? Какво ни подсказва тя за естеството на греха?

3. Цяла седмица говорихме за очистването на светилището от греха. Какво означава това в практически смисъл; какво означава в живота на човек, който се уповава на Христовата кръв? 1Йоаново 1:7. Какво означава да бъдем очистени от греха?

4. Как можем като отделни личности и като църква по-добре да изпълним задачата си на "свещеници"?

Обобщение:

С Деня на умилостивението приключва ежедневното очистване на израелтяните от греха. Той е символ на времето, когато очистващата сила на Христовата жертва ще приключим с нашето очистване чрез делото на съда.



Разказ
Упоритата дъщеря
Сайорн Хенг

Живея в Камбоджа в много бедно семейство. Къщата ни има само една пластмасова плоскост вместо покрив. През 2001 г. семейството ми прие християнството, но аз отказах. Не желаех дори да слушам да ми говорят за Исус.

Трябваше да работя, за да издържам домакинството и затова кандидатствах за работа в шивашка фабрика. Не ме приеха, защото бях твърде млада. Попитах един християнски мисионер как да си намеря работа и той ме посъветва да се обърна към Исус за помощ. Не вярвах в Исус, затова се помолих на Бога. Господ отговори на молитвата ми и аз успях да си намеря работа. Човекът, който работеше до мене в шивашката фабрика започна да ми говори за Исус. Като че ли отвсякъде бях заобиколена от християни!

По време на семейните вечерни богослужения аз стоях отвън. Чувах обаче как пеят и четат от Библията. Една нощ чух майка ми и сестра ми да се молят за мене. След това разбрах, че четат стих от Библията, в който се казваше, че онези, които не бъдат новородени, няма да видят Божието царство. Не исках да съм единствената от семейството, която няма да отиде на небето. Казах на майка ми, че искам да стана християнка. Тогава тя се помоли с мене и аз предадох сърцето си на Бога.

След това започнах да посещавам семейните богослужения. Когато научих за десятъка, изпитах голяма болка. Работех по много часове на ден за 15 долара на месец. Как бих могла да давам десятък от този доход? Помолих се Бог да ми помогне да си намеря по-добра работа – такава, при която да се плаща на бройка, а не дневна надница. Обещах, че ще давам десятък, ако ми помогне да си намеря нещо по-добро. И Той го направи.

Започнах да Му връщам десятъка и скоро ми предложиха много по-добра работа с по-високо заплащане. Заплатата ми скоро се увеличи. Когато осъзнах значението на съботата, Бог ми подари работа, при която можех да имам свободен ден, и то на длъжност, изискваща да се работи по седем дена в седмицата. Никой не можеше да отрече, че Господ прави чудеса за мене!

Нямам думи, с които да изразя благодарността си за Божията доброта. Веднъж се уплаших за работата си и отидох да работя в събота. През онзи ден иглата се чупеше на всеки няколко минути и аз не можах да изкарам нищо. Мисля, че Бог се опитваше да ми каже, че няма да ме благослови, ако не спазвам заповедите Му.

Вярата ми укрепва и Бог ме благославя. Сега имаме достатъчно средства, за да не гладуваме. Благодаря на Бога, че е толкова търпелив към мене, упоритата Му дъщеря. Трябва да разкажем на всички за това, че нашият Бог е велик и добър.


* Сайорн Хенг живее в Пном Пен, Камбоджа.

Created by ULimited®