Основна мисъл: Да изследваме първосвещеническото служене на Христос в небесното светилище, за да разберем, че то е част от Неговото дело за спасението ни.

Задължителната посредническа служба на Христос за нас в небесния храм не отменя значението на кръста. Без него неизмеримите богатства на благодатта не биха били на наше разположение като дар от Бога. Вярващите получават изкупителната сила на кръста в пълнота благодарение на посредничеството на Христос. Всички преимущества от победата на кръста са на наше разположение чрез вяра в Неговата заместническа жертва.

“Към Мен погледнете и спасени бъдете, всички земни краища!” (Исая 45:22). Това е посланието на Христовата смърт от кръста. И нейният резултат - изкуплението - е на наше разположение благодарение на посредническото дело на Божия Син. Тази седмица ще изследваме чудните предимства, които ни дава Неговото първосвещеническо служене, за да разберем по-добре Божията спасителна благодат.

Доктриналното значение на буквалното, телесното възкресение на Христос е от изключителна важност, тъй като без него няма нито прощение на греховете, нито спасение, нито надежда за вечен живот.

Смъртта на Христос не би имала никаква изкупителна или прощаваща сила, ако не е последвана от възкресението Му. Следователно не бива да ограничаваме изкупителното дело до едно единствено събитие от Божия спасителен план. Кръстът и възкресението са два неразривно свързани елемента от това дело.

Исус отнася в небето нашето прославено човешко естество и така отваря портите на Рая пред човешката раса. Неговото възкресение и възнесение на първо място означават, че Той приключва делото, което е дошъл да извърши на земята (Йоан 17:4, 5; 19:30). Второ, чрез Своето възкресение и възнесение Той съединява с Бога онези, които ще положат вярата си в Неговата жертвена смърт. Нито една сила във Всемира не ще може да ги отдели от Бога. След като Христос премахва бариерата на греха, Божията любов непрестанно и завинаги тече към Неговия народ. Трето, възнесението Му потвърждава, че Неговата победа над злите сили е окончателна. След възнесението Той е коронясан като управляващ заедно с Бога и стои от дясната Му страна". Покоряват Му се ангели, власти и сили" (1Петрово 3:22; вижте също Евреи 10:12, 13). Той ще остане при Отец, докато враговете Му не бъдат положени в Неговото подножие. След това ще се завърне, за да спаси онези, които Го чакат (Евреи 9:28), и така ще сложи край на греха и злото (Филипяни 2:10, 11; Откровение 17:14).

Смъртта и възкресението на Христос правят възможно Неговото посредничество пред Отец. Това посредничество означава, че грехът и вината на човека вече не важат пред Бога. Единствено благодарение на Неговото дело за нас можем да се възползваме от жертвената Му смърт. Грехът и вината продължават да бъдат част от човешкия живот пред очите на Бога. Това превръща ролята на нашия Посредник пред Отец в неотделим елемент от спасителния план.

Библията никога не отделя ходатайството на Христос пред Отец от Неговата изкупителна жертва. Тя е предложена в полза на човешката раса, но от прощаващата й сила могат да се възползват само онези, които откликнат на поканата на Духа, които се покаят и обърнат (Ефесяни 4:32). Застъпничеството на Христос е и за прощение на греховете, извършени от вярващите след тяхното обръщане, тъй като дори и тогава грехът може да ни нападне. В такъв случай - казва Йоан - имаме Ходатай, Който ни представлява пред Бога и чрез Когото можем да бъдем опростени (1Йоаново 2:1, 2).

Вероятно точно поради тази причина глаголът да извърши умилостивение в Евреи 2:17 е в сегашно време, подсказвайки, че Христовото дело на примирение продължава с Неговото първосвещеническо служене. Това означава, че макар на кръста Той да е осигурил спасение за всички, само чрез застъпническото Си дело в небесното светилище може да предложи привилегиите на кръста за онези, които вярват в Него. Без това посредничество изкупителната сила на Неговата жертва не би била на разположение на грешниците. То не е притурка към Голгота, но разкрива смисъла и значението на Божията прощаваща сила, отдръпва завесата пред дълбоката и неизменна изкупителна сила на Неговата жертвена смърт.

След като Христовата смърт не може да бъде отделена от Неговото възкресение, тя не бива да бъде отделяна и от Неговото коронясване в небето и от посредничеството Му след възкресението. Исус е извършил жертвеното Си дело на кръста и сега действа като Цар и Свещеник в небесното светилище. Това движение от унижение към възвисяване показва по-нататъшната посока на Неговото дело като Изкупител. То не омаловажава съдбоносната стойност на Неговата изкупителна жертва (Евреи 10:12), а разкрива ползата от нея.

Христос започва Своето застъпническо служене веднага след Своето коронясване и това събитие се отразява пряко върху църквата. В резултат на Неговото посредничество "Христовите измъчени и борещи се [ученици] на земята са "обдарени във Възлюбения" (Ефесяни 1:6). Обявени са за праведни пред небесните ангели и пред представителите на непадналите светове" (Елън Уайт. Копнежът на вековете). Това действително оправдаване на Христовите последователи в небето е придружено от незабавно изливане на Духа. Исус обещава на учениците Си, че ще измоли от Отец да им изпрати друг Утешител (Йоан 14:16, 17) и на Петдесетница Петър изтълкува изливането на Светия Дух като знак, че Христос започва Своето посредническо служене в полза на онези, които повярват в Него (Деяния 2:33).

Добрата новина е, че Спасителят все още работи в полза на Своя народ. Петър заявява, че Той ще остане в небето "до времето, когато ще се възстанови всичко, за което Бог е говорил отвека чрез устата на светите Си пророци" (Деяния 3:21). Все още има пророчества, които трябва да се изпълнят; и тогава на Христовото дело пред Отец ще се сложи край. Окончателното възстановяване все още лежи в бъдещето и ходатайството на Христос води към него. Все още живеем в спасителната история между възнесението и завръщането Му. Времето между тези две събития е запълнено от Неговото застъпничество и от изпълнението на мисията на църквата.

Земята сигурно щеше да бъде пуста като Марс, ако не е Христовият кръст и Христовото застъпничество пред Бог-Отец. Както вече отбелязахме, грехът има отрицателен ефект върху природния свят - бунтовното му естество намира израз и в него. Но въпреки това Бог не изоставя природата. Псалмистът казва: "Благ е Господ към всички и благите Му милости са върху всичките Му творения" (Псалм 145:9). Начинът, по който Той поддържа съществуването на земята, трябва да се тълкува като откровение на Неговата любов.

Ако има някаква специална част от Божието творение, което грехът да заплашва по особен начин, това е тайнственият феномен на живота на нашата планета. Поради любовта Си Бог е решил да го съхрани, въпреки че той вече е осквернен от греха. Опазването на нашия живот не е резултат от някакви механични закони, действащи независимо от Бога. "Физическото тяло на човека е под Божието ръководство, но то не е като часовник, който е пуснат веднъж и върви от само себе си. Сърцето бие, всеки дъх е следван от друг, но цялото ни същество е под ръководството на Бога. Всеки удар на сърцето, всеки дъх са от Същия, Който вдъхва в ноздрите на Адам жизненото дихание - от вечния Бог, от великия АЗ СЪМ" (Елън Уайт. Здравно служене). Макар грешниците да заслужават смърт, техният живот е пазен чрез Божията благодат и това е възможно единствено благодарение на кръста. Павел и Варнава казват: "[Бог] е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба" (Деяния 14:17). Бог прави "да никне трева за добитъка и зеленчук за потреба на човека, за да изважда храна от земята" (Псалм 104:14). Всичко това е напълно незаслужено за Неговите творения, но е израз единствено на Неговата любяща благодат в Христос (Матей 5:45; Лука 6:35). Божията милост не е ограничена само за онези, които Му служат; тя се излива над всяко човешко същество.

За да се разбере по-добре динамичното естество на благодатта, теолозите говорят за обикновена благодат и освещаваща благодат. От гледна точка на адвентното вероучение обикновената благодат е милостивото отношение на Бог към грешниците, което опазва живота на планетата; тя е и делото на Духа в човешкото сърце, което го подтиква към покаяние, изповед и обръщане. Освещаващата благодат обикновено се разбира като делото на Духа в сърцето на човека, който е приел Христос като Спасител. "В несравнимия дар на Своя Син Бог обгръща целия свят с атмосфера на благодат, така реална, както въздуха, който се движи около земното кълбо. Всеки, който избере да диша тази даваща живот атмосфера, ще живее и ще израства до зрелостта на човек в Христос Исус" (Елън Уайт. Пътят към Христос). Това е обикновената благодат, достъпна за всеки, който избере да я приеме за себе си.

Исус казва на учениците Си, че след Неговото заминаване ще им изпрати Духа, Който "ще обвини света за грях, за правда и за съдба" (Йоан 16:8). Това е обикновената благодат. Задачата на Духа е да накара човешките същества напълно да осъзнаят своя грях, вина и отделяне от Бог. В същото време им посочва кръста на Христос като единствения изход от отчаяното им положение. Без това дело на Духа кръстът сам по себе си е безполезен. Но от друга страна, именно благодарение на кръста Духът може да действа в света и непрекъснато да насочва грешниците към Исус, за да бъдат спасени.

Божията благодат не е неустоима, затова хората могат да я отхвърлят; и мнозина го правят. Тя едва ли щеше да е благодат, ако би била налагана насила. Господ зачита свободата на Своите творения - няма по-добро доказателство за това от кръста.

“Спасителят представя достойнството на Своето застъпничество пред Бог-Отец и се заклева да служи като личен Застъпник за нас. Провъзгласявайки се за наш Ходатай, Той желае да знаем, че поставя в златната кадилница Своите заслуги и праведност, и ги представя заедно с искрените молитви на Своя народ. Колко е важно тогава да се молим много, тъй като нашите молитви се възнасят пред Божия престол, примесени с благоуханието на Христовата праведност. Нашият глас не е единственият, който се чува. Преди да достигне Божиите уши, той се смесва с гласа на Христос, Когото Отец винаги слуша” (Елън Уайт. Ръкописи. Т. 7).

“Докато Исус стои като Застъпник за човека в небесното светилище, въздържащото влияние на Светия Дух ще се усеща върху управници и народи. Той все още продължава да контролира до известна степен законите на земята. Ако не бяха тези закони, състоянието на света щеше да е много по-лошо от сегашното. Макар много от управниците да са активни сътрудници на Сатана, Бог също има Свои сътрудници сред хората, управляващи страните. Неприятелят подтиква своите служители да прокарват мерки, които силно да спъват Божието дело; но държавниците, които се боят от Господа, биват повлияни от святи ангели да се противопоставят на такива внушения с необорими аргументи” (Елън Уайт. Великата борба).

1. Ако Бог ни обича и е изпратил Своя Син да умре за нас, защо е необходимо Исус да продължава да действа като Ходатай пред Него?

2. Прочетете Посланието към евреите. Какво ви говори то за реалността и важността на Христовото застъпничество за нас в небето?

3. Как реалността на Христовото служене в небето отговаря на въпроса: "Какво прави Исус през всичките тези години от възкресението Си досега?"

След Своето възкресение и възнесение Христос продължава спасителното Си дело чрез посредническо служене в небесното светилище. Оттам Той изпраща Своите материални и духовни благословения към човешките същества и поддържа живота на планетата. Като наш Ходатай вменява в пълнота изкуплението, изработено на кръста, върху онези, които откликват на поканата на Духа и намират в Негово лице своя Спасител.

Жасмин израснала в Европа, но семейството й се преместило в дома на баща й в Близкия Изток, когато тя била на 10 години. Знаела малко арабски и нямала голямо желание да научи повече. Когато пораснала и дошло време да се запише в по-горен клас, познанията й по арабски все още били съвсем скромни и тя не била в състояние да посещава държавно училище. Трябвало да ходи в англоезично средно училище, а единственото такова училище в областта била адвентно. Родителите й я записали.

„От мига, в който влязох вътре, училището ми хареса – казва Жасмин. – Всички бяха толкова приятелски настроени и аз се почувствах у дома.”

Не знаех много за Бога, но ми се искаше да уча заедно с другите. Започнах да посещавам богослуженията и съботните служби, макар че имах право да отсъствам поради семейната ни религия. Обичам да пея, а християнските песни ми говореха толкова интересни неща, но що се отнася до проповедите, обикновено не се заслушвах в тях. Бог обаче привличаше вниманието ми по друг начин. Думите „Бог е любов” бяха изписани в залата за събрания. Аз пък смятах, че Бог е отмъстителен и ще ми отмъсти, ако не Го следвам. Исках да науча повече за Исус. Кой е Той? С какво е различен от останалите пророци? Реших да посещавам часовете по религия и да намеря отговори на въпросите си. Толкова много неща не ми бяха ясни. Понякога разговарях със съквартирантите си и им задавах въпросите, които се въртяха в главата ми.

Ходех на всички църковни служби, на библейските курсове в съботния следобед и дори се заговарях с различни хора, за да им задавам въпроси. Попивах абсолютно всичко!

Когато се върнах у дома, баща ми узна за интереса ми към християнството и ми забрани да посещавам библейски часове. Заплаках, но се подчиних. След време обаче жаждата ми за истината ме подтикна отново да се върна в библейските часове.

Директорът ми каза, че мога да имам сериозни проблеми, ако ги посещавам, но аз заявих, че не ходя на библейски уроци. Просто използвам залата, за да си подготвям уроците. Правех се, че уча, но всъщност слушах.

Все още се уча и искам да следвам Исус, накъдето и да ме поведе. Майка ми знае, че искам да стана християнка и няма нищо против. Тя също иска да научи нещо повече за Исус.

Миналата година трябваше да завърша, но не издържах един от изпитите. Какво благословение! Още една цяла година за изучаване на Библията! Не мога да бъда кръстена в тази страна, но един ден ще вляза във водата в името на Исус. Нямам търпение за това!