Основна мисъл: Преди да изпрати Своите ученици да свидетелстват, Исус – най-великият Учител в света - им дава наставления. Какви принципи можем да извлечем от Неговите думи за себе си днес?

Исус знае, че важна част от Неговата мисия е да обучи група Свои последователи, които да я продължат. Затова сега – след обиколката из Галилея, където проповядва, поучава и изцелява, – Той знае, че вече е дошло времето да изпрати Своите дванадесет ученици с първата им задача. Сега те трябва да придобият своя пръв практически опит.

Учениците получават високо и специализирано образование от най-великия Учител, Когото светът е познавал. В Исус, в практическите Му ежедневни действия, виждат принципите, върху които се крепи целият Всемир. Наблюдават съвършения модел, съобразно с който човешките същества трябва да живеят.

Прекарват с Исус около една година. Ходят и разговарят отблизо с Онзи, Който сам е Пътят, Истината и Животът (Йоан 14:6). Най-накрая идва времето да приложат на практика онова, което са научили. Преди да ги разпрати, Исус им дава специални наставления.

Тази седмица ще изследваме някои от най-хубавите думи на Исус към Неговите ученици преди началото на тяхната мисия.

Царство, това е територия под властта на определен цар. Божието царство (или небесното царство) обхваща не само географска територия, но и духовна. При един случай Исус казва: „Божието царство е сред вас” (Лука 17:21).

Преди Исус и учениците Му да започнат Своето служене, Йоан Кръстител проповядва, че небесното царство е близо (Матей 3:2). Новият Завет ясно разглежда Исус като обещания израелев Цар, като Изпълнител на всички надежди и пророчества от Стария Завет (вижте Лука 1:32, 33). Но народът очаква политически цар, който ще упражнява политическа власт над определена географска територия и ще ги освободи от римско робство.

Царството, което Исус проповядва, е съвсем различно. То няма да настъпи, когато бъде отхвърлено римското иго. Небесното царство е „сега”. Сега хората могат да виждат Исус, да слушат думите Му и да учат принципите, върху които се крепят спасението и небето. Сега могат да се учат да следват Неговия пример за живот. Сега могат да видят как действат в реалния живот принципите на Божието управление. Сега могат да изберат да станат част от това царство. Сега могат да получат обещанието на Светия Дух за победа над греха и надежда за вечен живот.

В Матей 10 глава Исус поръчва на дванадесетте да отидат и да вършат мисионска работа. Прочетете цялата глава и след това отговорете на следните въпроси:

Когато разпраща учениците Си, Исус ясно им казва да отиват само при израелтяните, но не и при езичниците. От съвременна гледна точка това може да ни се стори нечестно. Защо благата вест трябва да достигне единствено до еврейския народ? Защо всички останали са пренебрегнати, най-малкото - за момента?

Явно отговорът се крие в културната специфика на времето и на мястото. Исус не иска учениците Му да излагат на опасност своята мисия. Както казва Елън Уайт, „Ако най-напред бяха отишли да проповядват благовестието на други, щяха да изгубят влиянието си сред евреите, които първи би трябвало да чуят Божията вест” (Адвент Ривю енд Сабат Херълд, 19 април 1892 г.) Освен всичко, това обстоятелство би ги въвлякло в борби с фарисеите и така биха се обезсърчили в делото си.

В днешната ни мисионска работа винаги ще има определени културни практики, с които трябва да се съобразяваме. Тези практики може да са погрешни. Може да са лоши. Може да са изключително обидни за нас. Но не можем да ги пренебрегваме и в същото време да бъдем успяващи свидетели.

Като Христови последователи трябва да бъдем много чувствителни спрямо културата, в която работим. Последното, от което се нуждаем, е да проявяваме надменност и чувство за превъзходство. Ако притежаваме нещо по-добро, ако можем да посочим на другите по-изобилен живот, нека тогава нашата вест и стилът ни на живот да свидетелстват за това.

Поръчката на Исус към учениците Му не се отнася само до духовната страна на живота. Те трябва да поучават и да проповядват, но също и да се грижат за физическите нужди на хората. Естествено в крайна сметка окончателната цел за всеки е спасение, вечен живот, но това не означава да пренебрегваме болката и страданието, което ни заобикаля.

Когато говори в синагогата в Назарет, Исус прочита откъс от книгата на пророк Исая и прилага тези думи за Себе Си (Лука 4:18, 19). Той не само ще помага на бедните, слепите, потиснатите и затворените, но ще прогласи „благоприятната Господня година” (стих 19). Тук Исус прави паралел с юбилейната година (Левит 25:8–54), когато на всеки 50 години земята е връщана на първоначалните й собственици.

Както казва Елън Уайт: „Това е предпазна мярка срещу изключителното забогатяване и изключителното обедняване” (Възпитание). В юбилейната година са освобождавани и всички роби, опрощавани са всички дългове.

Исус наставлява Своите ученици да практикуват балансирано служене. Ясно е, че те трябва да подготвят хората за небесното царство. Но не бива и да забравят, че в един много важен аспект това царство вече е сред тях. А това означава да се грижат за всички нужди на хората – физически и социални.

Като служим на нуждите на хората днес, можем да им разкрием реалността на обещанието за вечен живот.

Голяма част от думите на Исус към учениците Му представляват съвети как да се справят с проблемите, с които ще се сблъскат. Вестта, която ще проповядват – макар и вест на любов и добър живот, – на някои места ще срещне съпротива. Фактически – казва Исус – подгответе се за преследване.

Исусовият призив за твърдост е в контекста на преследването. Апостол Павел казва: „Скръбта произвежда твърдост, а твърдостта - изпитана правда; а изпитаната правда - надежда” (Римляни 5:3, 4). Яков казва нещо подобно: „Изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост” (Яков 1:3).

Исус казва на учениците Си да не се страхуват от трудните обстоятелства, с които ще се сблъскат. Те ще бъдат водени пред управители и царе, за да свидетелстват. „А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите” – казва Той (Матей 10:19). Обещава им, че Бог ще говори чрез тях и ще им даде подходящи думи.

Книгата “Деяния на апостолите” съдържа изобилие от примери колко верни са предупрежденията на Исус. Петър и Павел, и много други непрекъснато са изправяни пред властници, за да дават сметка за своите действия. Всеки път те говорят дръзновено за вярата си. Исус още веднъж уверява учениците, че Бог се грижи дори за врабчетата и дори „космите на главата” им „са всички преброени. Не бойте се прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата” (Матей 10:30, 31).

Елън Уайт, Животът на Исус Христос гл.“Първите евангелизатори”.

“Сърцата на хората днес не са по-меки, отколкото по времето, когато Христос бе на земята. Те ще вършат всичко според силите си, за да помагат на големия противник да прави живота на Христовите слуги колкото може по-труден – точно както правеха с Христос. Ще ги измъчват със злословия и лъжи. Ще критикуват и ще обръщат срещу Божия слуга усилията, които той полага заради тях. С извратените си подозрения ще виждат измама и нечестие там, където всичко е право и в съвършена хармония. Ще вменяват на Божиите служители егоистични подбуди, когато ги води самият Исус и те са готови дори да положат живота си за напредъка на делото Му, ако Той поиска това от тях” (Елън Уайт, Свидетелства към църквата т. 4).

1. По какво днешните ни мисионски полета се различават от тези, в които са работили Исус Христос и Неговите ученици? По какво си приличат?

2. В групата обсъдете какво означава да живееш в „небесното царство” сега. Как – ако има такъв начин – можем да покажем това на другите; с други думи, ако някой наблюдава живота ни като цяло, ще види ли някаква разлика между него и живота на който и да е друг човек, работещ за някаква обществена кауза в благотворителна организация?

3. Доколко вие лично и вашата църква се занимавате с евангелизиране и свидетелстване? Какво правите, за да облекчавате страданията на околните? Как може работата на църквата ви да се подобри в това отношение? Защо този аспект от нашето дело е толкова важен? Защо все пак служенето само на физическите нужди на хората не е достатъчно? В същото време какво става, когато наблегнем на проповядването и пренебрегнем социалната страна на евангелието?

Най-великият Учител, Когото светът е виждал, е отделял време за специални наставления към Своите ученици, преди да ги разпрати в мисионските полета. Принципите, които е очертал пред тях, са над времето и ние не можем да ги пренебрегваме дори и днес.

Преди две години се запознах с Робин – открита, остроумна и общителна жена.

Тя бе дошла в църквата ми просто да си намери компания. Бе самотна и се

нуждаеше от някакъв отдушник. Даде ми да разбера, че въобще не вярва в това,

което адвентистите проповядват. Това може би щеше да ме стресне, но точно

тогава църквата в Австралия бе започнала една нова програма, наречена

“Домове на надеждата”. Робин бе идеалният случай за тази програма. Реших с

много молитва да я превърна в част от този проект.

“Домове на надеждата” е програма, предназначена да помогне на църковните членове да се сприятелят с посетители и с хора от района, които се стремят

към нещо по-добро. Исус се сприятеляваше с хората, преди да започне да им проповядва и ние се опитахме да следваме неговия пример, когато започнахме

проекта. Не е трудно да си приятел с някой и да отговаряш на въпросите му, когато те възникнат.

Посетих Робин на чай, за да се опознаем. Разговаряхме цели два часа. Тя сподели с мене за доста бурното си минало, за преживяванията си и за проблемите, с които трябваше да се справи. Няколко пъти ми напомни, че не идва на църква, защото вярва, а защото има нужда от общуване. За мене това нямаше значение. С радост я приемах. Тъй като не се опитвах да я “спася”, можех да бъда нейна приятелка, да я обичам заради Исус, да я насърчавам да опита и да се увери, че Бог е реален.

Скоро започнахме да прекарвахме часове наред в телефонни разговори и в срещи. Тя споделяше толкова много и аз открих в нея истинска приятелка.

На Робин й харесваше да ходи на църква и аз я запознах с “Изследователите”. Тя обичаше да общува с децата и често им носеше сладкиши или ги посещаваше през седмицата.

След това започна да чувства някаква умора. Реши да посети санаториум с надеждата, че минералните бани ще й помогнат да се почувства по-добре. Тръгнах с нея, за да прекараме четири дни само двете и да мога да споделям вярата си, без някой да ни пречи.

В края на втория ден започна да задава въпроси, и то от най-трудните. Каза ми, че вярва в прераждането. Как бих могла да отговоря. Помолих се тихо на Бога и Той ми даде мъдрост. Преди да се усетя, бях започнаха да цитирам Свещеното писание и да я уча на неща, за които едва ли бях говорила преди. За мое удивление тя ги разбра и дори ги възприе.

(Продължението следва)