"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Служители на надеждата –
най-великите Божи мисионери

Гари Краузе


Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 юли 2008 г.

Божият Син сред нас


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 юли
Стих за запаметяване:
“Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на Живота...” (1 Йоаново 1:1).

Основна мисъл: Никой друг в историята не е оказал такова огромно влияние върху света и никой не е разделял така общественото мнение за Себе Си, както Исус Христос. Бъдещето на всеки от нас се свежда до съдбоносния въпрос, който Той задава: „Според както вие казвате, Кой съм Аз?” (Матей 16:15).

Днес някои хора спорят дали Исус изобщо е съществувал, но историческите доказателства са неопровержимо ясни. Истинският въпрос е „Кой е бил Той” и „Каква е била Неговата мисия”. Дали е бил просто добър Човек или Божий Син?

“Един човек, който е просто човек, и каже неща, каквито е казал Исус, не би могъл да е велик морален учител. Или ще е умопобъркан – подобно на такъв, който твърди, че е варено яйце, или ще е дявол от ада. Трябва да решите сами. Или Той е бил и е Божий Син, или е луд, дори нещо по-лошо” (К.С.Луис. Чисто християнство).

Като адвентисти ние изхождаме от разбирането, че Библията е Божие Слово и следователно всичко, което тя казва за Исус, е истина. Точка. Нямаме време за прахосване в нелепи спекулации и „висша критика” относно това – дали Исус наистина е казал и е извършил онова, което Библията твърди. Като адвентисти го вярваме, защото е записано Божие Слово.

В крайна сметка, ако не вярваме на Библията, на какво да вярваме?

За тази седмица прочетете:
Матей 23 гл.; Марк 9:12; Лука 24:7; Йоан 1:1–14, 29; Евреи 2:9



Кой е бил Исус Христос? - Част 1 Неделя - 20 юли

В продължение на много векове хората са спорили относно Исус, пели са песни за Него, писали са за Него, проповядвали са за Него, едни са Го проклинали, други са умирали за Него; но повечето хора в днешния свят или не Го познават, или знаят само онова, което Той е извършил за тях.


Ако някой ви попита „КОЙ е бил Исус”, какво ще отговорите и защо?


Вашият отговор – независимо какво съдържа – сигурно ще отбелязва факта, че Исус е единородният Божий Син, че е умрял за нашите грехове и е възкръснал, че е извършил велики дела, докато е бил на земята – да, така е; че е изнасял разтърсващи проповеди – да, така е; че ни е разкрил Божия характер – и това е вярно. Но в крайна сметка нито едно от тези неща не би имало истинско значение за нас, ако Исус не бе дошъл и умрял като наш Заместник, давайки ни по този начин обещание за вечен живот (стига да го приемем за себе си).


Защо смъртта на Исус и всичко, което Той е извършил, са така съдбоносно важни за нашето разбиране относно това КОЙ е бил Той? Марк 9:12; Лука 24:7; Йоан 1:29; Римляни 5:15–21; Евреи 2:9.


Историята докладва за много велики мъже и жени, които са извършили невероятни неща – неща, които, погледнати повърхностно, изглеждат дори по-впечатляващи от онова, което е извършил Исус. Все пак Той е бил един „неофициален” Учител от сравнително малка и незначителна римска провинция, Който е умрял млад, оставяйки шепа уплашени и деморализирани последователи. От друга страна, когато схванем в дълбочина кой всъщност е бил Исус Христос и какво е извършил, докато е бил сред нас, ще признаем, че нищо, извършено от който и да е друг човек, дори не си струва да бъде сравнявано с Неговото дело за нас. Фактически без Исус “всяко нещо, извършено от когото и да било в този свят, при последното нареждане на големия исторически “пъзел”, ще е нищо - защото без Исус и без Неговата изкупителна смърт целият този свят и всичко в него в края биха се превърнали в нищо.




Кой е бил Исус Христос? - Част 2 Понеделник - 21 юли

Кое прави Исус уникална фигура в човешката история? Със сигурност това не са влиятелни връзки с обществеността или екип по маркетинг. Той изобщо не е имал такива. Със сигурност не е и богатството Му. Защото и такова няма – най-малкото не такова, което светът да приеме и разбере. Не е имал и никаква политическа власт, за да изисква нещо от когото и да било. Точно обратното – по естество е бил в самата периферия на политическата власт.

Исус е имал власт, но това е властта на себеотрицанието. Изцелявал е болни, възстановявал е разбития живот на мнозина и е оставял набожните лицемери безмълвни. Веднъж казал на учениците Си: „Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките” (Марк 10:42–44). Не е ли това точната формула за всички, които яростно са се домогвали и се домогват до политическа власт?


Прочетете Йоан 1:1–14. Кое в този текст разкрива защо Исус е така специален и уникален за цялата човешка история?


Толкова често четем тези известни думи, че има опасност да забравим колко невероятни са всъщност. Размислете върху внушенията, които Йоан отправя тук. Това са думи, изпълнени с надежда, особено съпоставени с ученията на съвременната наука, която обявява живота за „вторичен продукт” от мощна космическа катастрофа, резултат от действието на слепи сили, които по чиста случайност са създали човечеството. С други думи, вместо да сме творения на един любящ Бог, Който „стана плът и пребиваваше сред нас” (Йоан 1:14), ние сме само един сложен конгломерат от химикали, който просто така се е появил на тази планета; а щом в нашето създаване няма нито замисъл, нито цел, то няма и никакъв смисъл (или цел) да се живее или умира. Какъв контраст с надеждата, която предлага Исус Христос!


Кои думи от тези стихове в Йоан 1 глава са особено насърчителни за вас?




Исус сред грешници и бирници Вторник - 22 юли

Исус е вечният Божия Син, но също така е бил и Човек, Който е живял сред нас. Като такъв, Той е осъществявал контакт с най-различни други човешки същества, със семейства и приятели. Удивителното при Христос не е толкова фактът, че като Човек е общувал с други хора, а че е избирал да общува с определен тип хора.


Прочетете Матей 11:19; Марк 2:15, 16; Лука 15:1, 2. С какви хора се е свързвал Исус? Кои хора във вашето общество може да предизвикат същата реакция в „уважаваните членове” на обществото?


Исус идва да разкрие Божия характер на целия свят както чрез живота, така и чрез смъртта Си. Като се свързва с хора, които са считани – най-малкото според светските стандарти – за пропаднали, Той ни отправя едно послание относно Божия характер и относно онова, което Бог счита за добро или за зло. Като човешки същества ние имаме склонност да гледаме на външния вид (1 Царе 16:7); но Бог гледа сърцето и вижда неща, които ние често не можем да забележим.


Прочетете Матей 21:28–32. Как този текст ни помага да разберем защо Исус се свързва с подобни хора? Каква важна вест съдържа той за нас, които сме „религиозни и уважавани”?


За разлика от нас Исус познава сърцето; вижда какво става вътре в онези, които външно изглеждат така недостойни и необещаващи. В същото време знае какво става и в сърцата на хората, които външно изглеждат така праведни и благочестиви. Ние може и да успеем да се измамим един друг, може дори да мамим самите себе си, но Господа – никога!


Какво е вашето отношение към „бирниците и грешниците” в заобикалящото ви общество? Доколко подхранвате отношението на книжниците и фарисеите в собственото си сърце? (Не забравяйте, че тези хора извънредно дълбоко са мамели самите себе си!)




Разобличаване на лицемерите Сряда - 23 юли

“Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат” (Матей 23:13).


Макар често да обрисуваме един нежен и внимателен Исус, Който деликатно и състрадателно работи с най-лошите грешници, това не е пълната картина,която Библията ни представя. Точно обратното, когато настъпи подходящ момент, Той отприщва порой от предупреждения за и против определени групи хора. Както всички знаем, Исус изговаря изключително тежки думи срещу мнозина религиозни водачи на древния Израел! Понякога звучи направо като някои от старозаветните пророци, което, разбира се, не е изненадващо, защото Той е Този, Който ги е вдъхновил да напишат своите пророчески книги. Така в продължение на векове по един или друг повод Исус е умолявал и изобличавал Своя народ. Нима днес е по-различно?


Прочетете Матей 23 глава. Какви обвинения отправя Исус срещу водачите? Как бихте ги категоризирали? Кои според вас са най-тежките и защо? Ако трябва да обобщите само в няколко изречения същността на Неговото изобличение, какво бихте написали?


Ако сте чели внимателно, ще забележите, че една тема се откроява много ясно – тези хора са лицемери, които крият уродливостта на своите души под лустрото на вяра и набожност.


Как изглежда вашето собствено благочестие? Доколко сте различни насаме и на публично място? Как щяха да ви погледнат вашите братя и сестри от църквата, ако знаеха какви сте всъщност? Какво можете да направите, за да може вашият „публичен вариант” да бъде колкото е възможно по-близо до реалния?




Любов към лицемерите Четвъртък - 24 юли

“Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8).


Какво внушава този текст? Доколко сериозно го приемате? С други думи, разбирате ли, че Христовата смърт е и заради най-лошите грешници - дори и за лицемерите, за които четохме вчера?


Удивителното в живота на Исус е това, че дори при най-тежки и сурови обстоятелства Той никога не губи от поглед мисията Си – да спаси погиналите. Дори когато виси на кръста, когато тежестта на всички грехове на всички хора от всички епохи го смазва, в ума Му непрестанно остава мисълта за доброто на човечеството (вижте Лука 23:34, 42, 43; Йоан 19:26). Какъв силен урок за нас, които сме призвани да следваме Неговите стъпки.

Това се отнася и за религиозните водачи, които Той изобличава. Вчера разгледахме язвителните Му изобличения срещу тях, както са записани в Матей 23 глава.


Прочетете Матей 23:37. С какво тонът на този стих е по-различен от останалата част на главата? Какво говори това за Исус и за Неговите чувства дори към онези, които изобличава? Какъв важен принцип за себе си откривате тук? Как можем да го извлечем и приложим в собствения си живот и в отношенията си с другите – дори и към онези, които отхвърлят стремежа ни да ги достигнем?


Мисионската работа не е нещо лесно. Вижте какво става дори когато самият Исус присъства. Вижте как реагират мнозина. Въпреки това дори и към най-лошите Той се отнася с любов, загриженост и състрадание. Нашите чувства към онези, които ни отхвърлят, не бива да бъдат гняв и обида, а състрадание, загриженост и заинтересованост. Когато хората отказват да слушат, не отхвърлят нас лично, но Исус.


Как реагирате спрямо онези, които се отнасят отрицателно към вашето свидетелство? Как човек може да се научи да изпитва състрадание вместо гняв и обида? Защо гневът и обидата само влошават нещата?




Разширено изучаване Петък - 25 юли
Прочетете още:

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, “Изобличаване на фарисеите”.

“Фарисеите считаха, че са твърде мъдри, за да се нуждаят от наставления; твърде праведни, за да се нуждаят от спасение, и твърде високо почитани, за да търсят почит от Бога. Спасителят се отвърна от тях, за да намери други, които щяха да приемат небесната вест. В необразованите рибари, в бирника на пазарния площад, в жената от Самария, в обикновените хора, които с радост Го слушаха, Той виждаше “нови мехове” за “новото вино”. Инструментите, които могат да бъдат използвани в делото на благовестието, са онези души, които с радост приемат дадената им от Бога светлина. Те са Неговото средство за разпространяване знанието на истината по света” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“Ще можем да извършим много за кратко време, ако работим, както работеше Христос. Ще постигнем успех, ако отразяваме Неговите методи на поучаване. Той се стараеше да достига умовете на обикновените хора. Стилът му на говорене бе ясен, прост и разбираем. Вземаше Своите илюстрации от реалностите, които Неговите слушатели познаваха най-добре. С нещата от природата илюстрираше истините с вечна стойност, свързвайки по този начин небето със земята” (Елън Уайт, Евангелизъм).

За разискване:

1. Защо представата за Исус само като велик морален Учител не е достатъчна? Каква надежда бихме имали, ако Той беше само един морален Учител и нищо повече? Прочетете още веднъж цитата на К.С.Луис от частта за събота. Защо това е мощен аргумент в полза на Божествеността на Христос? Дали наистина е? Какви са възможностите пред нас, ако Исус не е Божий Син?

2. В групата обсъдете отговорите си на последния въпрос от частта за понеделник.

3. Каквото и да кажем за фарисеите, едно не трябва да забравяме никога. Те са били членове на Божията църква на остатъка, елитът на народа по онова време, който е притежавал настоящата истина. Каква вест и предупреждение има за нас в този факт?

Обобщение:

Историята на Исус е най-важното нещо в цялата история на света. Неговият живот и поучения не само ни показват как да живеем и как да се отнасяме един към друг, но сочат пътя към вечния живот – чрез вяра в спасението, което Той ни е осигурил със Своята смърт на кръста.



Разказ
Служене след края на работния ден

Д-р Даниеле е зъболекарка в Южна Бразилия. Работата й е да дарява хората с красива усмивка и здрави зъби, но след края на работния ден, когато пациентите й са си тръгнали, тя прибира инструментите и клиниката се превръща в евангелизационен център, където преподава библейски уроци на малка група.

Даниеле винаги е искала да служи на Бога и затова избрала зъболекарската професия, за да може да се среща с много хора и да споделя вярата си. Искала обаче да направи нещо много повече – да се събира с приятели и пациенти и да споделя Божията любов. Тогава й хрумнало да отдели място в клиниката, където да се изучава Библията. Сега освен че оказва стоматологична помощ, лично дава покани за участие в групата за изучаване на Библията.

32-годишната Сандра приела поканата на д-р Даниеле и посетила библейския курс. “Дойдох да взема участие и това, което видях, ми хареса много, затова поканих един приятел да се присъедини”, казва Сандра.

“Бях поканен от приятел да посетя групата – споменава 30-годишният Рубен. – Дойдох и разбрах, че ми харесва, затова поканих и майка ми. На нея също и харесаха библейските уроци и тя покани брат ми. След това покани съпруга си. Сега цялото семейство изучава Библията в стоматологичната клиника.”

Даниеле се радва, че е решила да разшири работата си извън зъболекарския стол. “Групата за изучаване на Библията се разраства, защото хората намират отговори на въпросите и съмненията си – казва тя. – И когато открият нещо, което отговаря на нуждите им, канят и свои роднини и приятели.”

Тази дейност обхваща много повече неща от спонтанното изучаване на Библията. Досега събранията на групата са довели до 60 кръщения. “Искам Исус да се върне скоро – заявява Даниеле. – Затова желая колкото се може от моите приятели и пациенти да се подготвят. Това е един от начините за споделяне на моята вяра с хората, с които се срещам.”

Всеки християнин познава други хора – приятели, съседи, някой, когото са срещнали в магазина или на работното място – и тези хора не знаят нищо за Исус. Примерът на Даниеле е покана към всеки от нас да намери начин да разкаже на хората около себе за добрата вест за спасение.


* Даниеле Кармен Роведа е зъболекарка в град Куритиба, област Паран, Бразилия.

Created by ULimited®