Гари Краузе

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.

Йоан Кръстител – подготвяне пътя за Исус

Основна мисъл: Йоан Кръстител е специално призован от Бога. Ние – като църква – сме призовани по подобен начин. Какво можем да научим от неговия пример?

Последователите на древната мандийска религия почитат Йоан Кръстител като последния велик пророк. Днес все още има мандийски вярващи – най-вече в Ирак и Иран. Голямата ирония се състои в това, че макар да почитат Йоан, те смятат, че Исус е бил фалшив пророк – нещо трудно за разбиране, тъй като цялата същност на Йоановото служене е да подготви пътя за Исус.

От местообиталището си близо до река Йордан Йоан проповядва вест на покаяние, прощение и социална справедливост – всичко това, за да подготви хората за идващия Месия. Големи множества се събират да го слушат как говори и мнозина следват ученията му. Фактически неколцина от Исусовите ученици най-напред са били ученици на Йоан Кръстител.

Тази седмица ще научим малко повече за мисията на този пророк, когото Исус похвалва повече от всеки друг. Ще направим и паралел между призива към Йоан и този към нас.

Йоан принадлежи към съвсем малка група хора, за които Библията казва, че Бог ги е избрал за специална мисия още преди раждането им. Сред тях са Самуил, Самсон и самият Исус Христос. Стотици години преди това пророк Исая предсказва службата на Йоан като “глас на един, който вика: “Пригответе в пустинята пътя за Господа” (Исая 40:3–5; вижте още Лука 3:4–6). Бащата на Йоан – Захария – също предсказва, че неговият син ще подготви пътя за Господа (Лука 1:76).

Призивът и службата на Йоан Кръстител го поставят на тежък и труден път, който ще завърши почти толкова позорно, колкото и този на Исус Христос. Въпреки изпитанията, страданията и неразбирателствата, той остава верен, изпълнявайки пророчествата за своя живот. Йоан е пример за страдание, с каквото може да се сблъска всеки от нас в старанието си да остане верен на Бога и на Неговия призив.

Според повечето стандарти животът и особено смъртта на Йоан Кръстител не биха могли да го наредят сред хората, които светът нарича преуспели. Какво ни подсказва това за разликата между Божиите идеали и тези на света?

Господ дава много предсказания за живота и мисията на Йоан Кръстител още преди неговото раждане. Това повдига един труден въпрос – дали Йоан е предопределен да извърши това дело само защото Бог го е предсказал? С други думи, има ли някакъв избор, освен да изпълни предсказаното от Бога? Въпреки че въпросът за Божието предварително знание и нашата свободна воля е предизвиквал теолозите и философите през всички векове (затова и точно сега със сигурност не можем да му дадем отговор), можем да бъдем сигурни в едно – Йоан се нуждае от специална подготовка за делото, с което трябва да се заеме.

Лука 1:15 казва, че Йоан ще бъде изпълнен „със Светия Дух още от зачатието си”. Въпреки това специално обещание, той все пак се нуждае от някаква особена подготовка, която му е предложена от суровия живот в пустинята. Библията често обрисува пустинята като място за духовно дисциплиниране и израстване. Именно там „Божието Слово дойде до Йоан” (Лука 3:2). Със сигурност там той става човек на молитвата и по-късно учи своите последователи как да се молят (Лука 11:1) и да постят (Марк 2:18). Там познава важността на духовната връзка с Небето.

Духовната сила, която Йоан получава от Бог, му позволява да прогласи своята вест с голяма мощ. Той е “глас, викащ в пустинята” или – както е на литературен гръцки – „ревящ като вол”.

Както по-късно Исус казва, хората не отиват да слушат Йоан, защото той е някакъв слабак (“тръстика от вятър разлюлявана”) (Матей 11:7). Точно обратното - отиват при човек, който говори истината със сила и убедителност.

Ангелът, който се явява на Захарий, споменава пророчеството на Малахия и го прилага директно за Йоан (Лука 1:17). Самият Исус го потвърждава —“Ако искате да го приемете, този [Йоан] е Илия, който имаше да дойде” (Матей 11:14; вижте също 17:11–13).

Илия заема изключително високо място сред пророците на Стария Завет. Той призовава цар Ахав и народа на Израел, които са се отклонили в идолопоклонство и отстъпление, да се върнат при Бога и да реформират живота си. Случилото се на планината Кармил, където той застава за Бога срещу езическите пророци, е един от повратните моменти в цялото Свещено Писание.

„Вестта на Илия” е израз, изпълнен с дълбоко значение за адвентистите от седмия ден. Елън Уайт прави паралел между мисията на Илия, на Йоан Кръстител и на Божия народ от последното време. Тя описва „вестта на Илия” като „подготовка за посрещане на Бога” (Коментари на Елън Уайт, АБК, т. 4. 1184).

Апостол Йоан описва три ангела със специални вести, които те прогласяват пред целия свят (Откровение 14:6–12) в края на времето. Тези вести включват призив за поклонение пред Бога (“защото е дошъл часът на Неговия съд”) и вярност към Исус. Центърът на тази предупредителна вест е вечното евангелие. Елън Уайт пише: „Няколко души ми писаха, задавайки въпроса дали вестта за оправдание чрез вяра е Тройната ангелска вест, и аз им отговорих: Да наистина, това е Тройната ангелска вест” (Ривю енд Херълд, 1 април 1890 г.).

Вестта на Йоан Кръстител се състои от две основни части – покаяние и поведение. Двете са тясно свързани. Гръцката дума, която Йоан използва за „поведение” (метаноео), е съставна – мета означава промяна, а ноео – мислене. Следователно покаянието означава промяна в начина на мислене.

Когато казва: “Покайте се, понеже наближи небесното царство” (Матей 3:2), Йоан внушава, че идващото небесно царство изисква напълно нов мироглед. С други думи, за да подготви хората за идването на Исус, за да подготви пътя за Господа и да направи „прави пътеките” (стих 3) за Него, Йоан ги предизвиква да променят своя светоглед и начина си на живот.

Ключов аспект на покаянието е изповядването на греха (Матей 3:6). Друг ключов аспект е промяната на поведението в съгласие с принципите на небесното царство (стих 8). Нищо по-малко не може да ни подготви за Исус, Който ще доведе такива освежителни времена, каквито никога не сме виждали.

Кръщението е тясно свързано с покаянието. Фактически – казва Лука – проповедта на Йоан е: „кръщение на покаяние за прощаване на греховете” (Лука 3:3). Умиването във вода символизира промяна на гледната точка за живота, ново начало и прощение на греха.

Макар силните думи на Йоан да обиждат някои личности, Библията посочва, че огромни тълпи се събират да го слушат: „Излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност” (Матей 3:5). Идват обаче не само да слушат, но и да изповядат греховете си, и да бъдат кръстени (стих 6).

Библията говори много за традициите и съвсем малка част от тях са добри. При един случай фарисеите и законоучителите питат Исус защо Неговите ученици нарушават традициите на старейшините, като не си мият ръцете преди хранене (Матей 15:2). Тези традиции се основават на правила и постановления, дадени от равините, но не и от Писанията.

Съществена част от мисията на Йоан Кръстител е да говори срещу традициите и да връща хората към откритото Божие Слово. Елън Уайт пише: „Кое прави Йоан Кръстител велик? Той затваря ума си за множеството традиции, представяни от учителите на еврейския народ, и го държи отворен за мъдростта, която идва свише” (Битка и смелост).

Йоан Кръстител не е ограничен от традициите или от общоприетите начини на говорене и мислене. Той изобличава греха във всичките му форми – от прелюбодейството до социалната несправедливост. Когато Божията вест се предава по ясен и недвусмислен начин, хората реагират различно. Някои се обръщат срещу Йоан и го обвиняват, че е обладан от демони (Матей 11:18). Разбира се, съвсем същото става и по отношение на Исус (Йоан 7:20).

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, гл.“Гласът в пустинята”.

“Бог изпраща Йоан Кръстител да живее в пустинята, за да бъде предпазен от влиянието на свещениците и равините и да бъде подготвен за своята специална мисия. Но суровостта и изолацията на неговия живот не са пример за хората. Самият Йоан не поучава своите слушатели да изоставят досегашните си задължения. Заповядва им да принасят доказателства за своето покаяние и вярност към Бога там, където Той ги е призовал” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“В този век, точно преди Второто идване на Христос, трябва да се извърши дело като това на Йоан. Бог призовава хора, които да приготвят вярващите да устоят във великия ден Господен. Вестта, която предшества публичното служене на Христос, е: „Покайте се, бирници и грешници; покайте се, фарисеи и садукеи; покайте се, защото небесното царство наближи!”. Като народ, който вярва в скорошното завръщане на Христос, и ние имаме да занесем вестта: „Приготви се да посрещнеш своя Бог” [Амос 4:12]” (Елън Уайт, Служители на евангелието).

1. Защо е опасно да се следват традициите? Има ли някакъв реален начин традициите наистина да подпомогнат духовния ви живот? Ако да, как? Обсъдете традициите в заобикалящата ви култура. Кои от тях са от полза за вярата и кои й пречат? Как да направим разликата? Как да помогнем на другите, които имат проблем с откъсването от традициите, вредни за техния път с Христос?

2. Каква е вашата лична опитност „ в пустинята”, ако имате такава? Какво научихте от нея и как тя може да послужи за благословение на други, които минават през подобно преживяване?

3. Припомнете си паралелите между мисията на Йоан Кръстител и тази на нашата църква. Доколко добре се справяме? Бихме ли могли и по-добре? Как можем като отделни личности и като църква да съдействаме за изпълнението на този възвишен призив?

Йоан Кръстител е призован свише да подготви пътя за Исус. В много отношения неговата мисия е съпоставима с тази, която Бог дава на Своя народ от последното време – да проповядва вестта на Илия и да подготви хората да посрещнат своя Бог.

Сакета Балча живеел с родителите си в малка ферма в Западна Етиопия. Когато навлязъл в юношеска възрст, започнал да дъвчи листа от чат, които имали наркотичен ефект. Новият му навик скоро се превърнал в зависимост за ужас на родителите му. Между членовете на семейството се появили търкания и Сакета започнал да се държи все по-бунтарски. След време усетил, че изпада в периоди на силно замайване.

Състоянието му се влошавало, докато накрая проявил симптоми на безумие и дори завладяване от демони. Семейството не знаело какво да прави. Завели го при религиозен учител с надеждата да получи изцеление. Учителят призовал всички водачи в дома си, където те започнали да дъвчат чат и да се молят за излекуването на момчето. Сакета обаче ги замерял с камъни, крещял неприлични думи и ги заплашвал.

След като разбрали, че не могат да му помогнат, религиозните водачи се отказали. Опитали се да го вържат с въжета, но Сакета избягал. Успели да го оковат във вериги и така го отнесли в дома на родителите му.

Родителите му се разплакали, когато го видели да се връща във вериги. Не знаели какво друго могат да направят за сина си. Тогава някой им подсказал да се обърнат към адвентния пастор и той да се помоли за момчето. В отчаянието си те го повикали. Преди да посети дома им, пасторът се помолил за прощение на греховете в собствения си живот и за присъствието на Святия Дух.

Когато пристигнал, пасторът видял, че момчето е вързано за кол в средата на къщата и крещи и говори неприлични неща. Тогава казал на семейството: “Хората не могат да изгонват демони или да лекуват болести. Само Бог може. Трябва да се молим и да вярваме, че Исус Христос има силата да спаси сина ви.” Поканил всички да коленичат заедно с него. Дори Сакета коленичил въпреки веригите си и останал безмълвен, докато пасторът се молел.

След молитвата пасторът настоял семейството да повярва в Бога и в силата Му да изцелява. После си тръгнал. На следващия ден се върнал и видял, че Сакета стои на стол, без да е окован във вериги. Момчето било в състояние да отговаря на въпроси. Пасторът отново се помолил за пълното изцеляване на Сакета и за вярата на родителите му. На следващия ден видял, че момчето помага на баща си в издигането на ограда. Цялото семейство и хората в района били удивени.

В събота семейството отишло на богослужение в адвентната църква. Сакета и осем членове на семейството му се записали в библейския курс, за да научат нещо повече за Бога, който го бил спасил. Днес Сакета пее в хора и слави Бога за това, че го е изцелил.

Милиони хора в Етиопия са вързани от страха и суеверието. Те не познават свободата, която може да се получи единствено чрез вяра в Исус. Нашите мисионски дарения ни помагат да занесем вестта на спасение до всички хора по света. Благодарим ви за щедростта.