"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Чудото Исус Христос

Рой Адамс


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2008 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 април - 2 май 2008 г.

Чудото на Неговите дела


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 април
Стих за запаметяване:
“Когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:36).

Дори и най-повърхностният прочит на живота на Исус, както е описан в евангелията, разкрива един интересен факт: - с изключение на удивителните събития около рождението Му, за детството и ранните години на Исус се споменава съвсем малко. Тази празнина е довела до най-различни спекулации през вековете за това какво е правил Той през тези изгубени години. Нищо обаче дори не се и приближава до онова, което Елън Уайт пише в Животът на Исус Христос (гл. “Детство”).

Напротив, Библията се съсредоточава върху живота Му като възрастен и най-вече върху трите години и половина на Неговото служене. Но какви три години и половина са това!

Светът никога не е виждал нещо подобно. Неговите дела - винаги за другите, без всякакви капризи - са доказателство за изгрева на един нов ден, за началото на Божието царство. Щом Планинската проповед свършва, сцената рязко се променя - Исус незабавно започва да служи на нуждите на хората (Вижте Матей 8 и 9 глави). За Исус това не са просто думи. И делата Му са нещо повече от обикновена подкрепа на Неговите слова.

Божието царство е дошло! Исус е там, за да положи неговото начало!

За тази седмица прочетете:
Матей 4:23-25; 8:25-27; 11:2-6; 12:22, 23; Деяния 3:19-21



"Какъв е Този?" (Матей 8:25-27) Неделя - 27 април

Прочетете Матей 8:1-4. Кое е забележителното в тези стихове относно причините, поради които Исус идва на света?


Според разказа на Матей изцелението на прокажения става веднага щом Исус слиза от планината. Освежен от изнасянето на Планинската проповед, Исус бързо се гмурва във водовъртежа на човешките нужди в долината. Първото предизвикателство, пред което се изправя, е проказата - символ на нашето греховно човешко окаянство. Докосва се до прокажения (Как да коментираме това?) и проказата изчезва! Такава е силата на Господ.

В останалата част на Матей 8 и 9 глави виждаме Исус като Един, Който има: власт над природата - укротява бурята (Матей 8:23-27); власт над демоните - освобождава обладания от демони (стихове 28-33); власт над "всяка болест и немощ” - изцелява паралитика и жената с кръвотечението (стихове 1-9, 20-22); и власт над смъртта - връща дъщерята на Яир към живот (стихове 18, 19, 23-26). Ако приемем това лично за себе си, Исус има власт и над бурите в нашия живот, и над демоните на нашия живот, и над болестите и неразположенията (всичко, което се разбира под тези думи), които ни мъчат.


Какви уроци можем да извлечем от Матей 8:23-27?


В някои древни митологии водата е символ на враг, когото Бог побеждава. "За израилтяните яростните и неспокойни води символизират сили, противопоставящи се на Божията върховна власт” (Библейски речник на тълкувателя). Реакцията на Исусовите ученици би трябвало да бъде и наша: "Какъв е Този!” (Матей 8:27). В известен смисъл тяхното възклицание препраща към твърдението от първата глава на Исая, където Бог призовава небето и земята за свидетели на бунтовното упорство на Своя народ. "Волът познава стопанина си и оселът - яслите на господаря си; но Израел не знае. Людете Ми не разсъждават” (Исая 1:3). От цялото създание единствено Неговият народ Му е неверен. Затова е подходящо да се запитаме дали и ние не сме единствените същества в природата, които застават срещу Исус. Ветровете и вълните Му се покоряват. А ние?




Очевидна свръхестественост Понеделник - 28 април

Твърде рядко обръщаме внимание на подзаглавията на отделните абзаци в съвременните преводи на Библията. Но едно такова подзаглавие в Матей 9 глава на Новия международен превод представлява едно ясно и кратко описание на Исусовите чудотворни изцеление, милост и сила - "Мъртвото момиче и болната жена". Тези думи представят предизвикателствата, пред които Спасителят непрестанно се изправя по време на Своето пребиваване сред нас - предизвикателства, пред които никой не може да блъфира. И Той се справя с всички тях. В онзи ден мъртвото момиче е върнато към живот, а жената с кръвотечението получава възможност да започне начисто след дванадесет години страдания.


Размишлявайте над тези текстове! Не записвайте нищо. Просто се удивлявайте на невероятната свръхестественост на всяко от тях, на това какъв чуден Спасител имаме (Матей 9:27-34; 12:22, 23; 14:25-31, 34-36; 15:29-31; 20:29-34; Марк 2:1-12; Лука 6:19).


За да схванем напълно силата на тези откъси, трябва да ги четем бавно, опитвайки се да уловим оригиналното им звучене. Например в Матей 12:22, 23 при Исус довеждат човек, едновременно сляп и ням. Затворете очи и сложете пръст на устните си за известно време и се опитайте да си представите състоянието на тази злощастна душа. В такова положение не знаете нищо от случващото се около вас, не можете да попитате нищо. Но човекът се среща с Исус и напуска святото Му присъствие с широко отворени очи и освободен език, който пее хваления!

А какво ще кажете за Матей 15:30, 31? “Дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други; и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели. Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израелевия Бог.”

(И това не е всичко. Mатей 14:34-36, a и Лука 6:19 казват, че хората са се притискали, за да се докоснат до Спасителя, "защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките” (Лука 6:19).


Исус обещава, че последователите Му ще вършат чудеса, по-големи от Неговите. Какво означава това? Защо днес не ставаме свидетели на такива чудотворни изцеления и възстановявания? Или на някои места ги виждаме? Къде се намира днешното здравно служене в църквата, сравнено с примера, оставен от Исус? Как можете вие лично в нашето съвремие да помогнете Исусовата служба на изцеление да продължи?




Подбудата за всичко това (Матей 4:23-25) Вторник - 29 април

Още през 80-те години следователи провели тайна операция сред определени американски телевизионни евангелизатори. Те забелязали, че проповедниците приканвали хората да изпращат своите лични молитви и прошения до предаването, а спешните си нужди да придружават от дарение, "за да може предаването да продължи да съществува". Пожелали да разберат какво се случва с тези дарения и молитви. Това, което открили, ги шокирало. Хора от екипа на евнагелизаторите отивали до пощата, събирали писмата, изпратени от зрителите, отваряли ги на място, изваждали парите и после изтърсвали всички молитви в кошчето за боклук - още там, в пощата.

В основния текст за днес четем, че Исус кръстосва цялата Галилейска област и Го следват огромни тълпи от целия район. Когато се връща към същата тема в 9 глава, Матей разкрива съдбоносната разлика между подбудите на Исус и тези на телевизионните шарлатани.


Прочетете Матей 9:35, 36. Как е описана тук основната подбуда, която мотивира служенето на Исус?


Думата смили се произлиза от гръцката дума сплагнон, отнасяща се до "вътрешните части", "недрата", до най-вътрешното ядро на емоциите в древния свят. Смиляването е нещо повече от състрадание (което може да бъде и просто интелектуално). То извира отвътре, от сърцето, от самите недра на душата.

Ето това прави Исус. За Него да ограбва парите на хората, да захвърля сърцераздирателните им молби в "кошчето за боклук на пощата" е нещо немислимо. Евангелията отново и отново описват Неговата висша милост към хората. Прокаженият Го моли: "Ако искаш, можеш да ме очистиш". А Исус "се смили", протегна се към него и каза: "Искам, бъди очистен!” (Марк 1:40, 41); сравни с Матей 20:29-34; Марк 10:46-52).


Ако си представите човек, който върши всичко това без нито една-едничка мисъл за лична изгода, който дори не си и помисля делата му да бъдат отразени в пресата или поне да го направят да изглежда по-добър в очите на другите - без абсолютно никаква сянка от мисъл за себе си, - тогава вие си представяте Исус. Единствената сила, която Го мотивира, е любовта - любов от сърцето, от самото лоно на душата Му. Евангелията наричат това смиляване. До каква степен подобно смиляване мотивира и вашите чувства и дела спрямо другите?




Знамение за нов ден (Матей 11:2-6) Сряда - 30 април

От своята затворническа килия Йоан Кръстител отправя спешно запитване към Исус: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?” (Матей 11:3). За читателите на евангелията това е изненадващ и неочакван въпрос. Не е ли това същият Йоан, който така убедено прогласява при Йордан, че Исус е Месия (Йоан 1:29-36)? И защо го повдига веднага след като "чу в тъмницата за делата на Христос” (Матей 11:2)? Това, което е важно обаче за нашето проучване, е отговорът на Исус: "Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва Благовестието" (стихове 4, 5).

Кодираното послание на Исус към Йоан е, че Неговото служене е знамение за зазоряването на един нов ден - наистина, Месия е дошъл. Със сигурност дълбоко в Себе Си наред с останалите пророчества, Исус има предвид величествените месиански пророчества в книгата на пророк Исая.


Прочетете Исая 29:18,19; 35:5, 6; 61:1-3. Как се отнасят тези текстове към служенето на Исус? Защо според вас Йоан и останалите схващат това така бавно?


Представата за Исусовото служене като изпълнение на пророчествата и начало на месианската епоха, става ясна от начина, по който я тълкува Матей, - от начина, по който разглежда действията на Исус в един по-обширен месиански контекст: "За да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи и болестите ни понесе"” (Матей 8:17; цитира Исая 53:4). Същата идея виждаме и в обобщаващото му описание на цялото служене на Спасителя: "Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше Благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир” (Матей 9:35, 36; вижте също Матей 4:23-25).


Като обърнем поглед назад, се удивляваме как са могли Йоан и останалите да бъдат толкова мудни в проумяването на това кой е Исус. Разбира се, постфактум нещата винаги са ясни. Какво да кажем обаче за нас днес? По какъв начин бихме могли да проявим същата слепота относно очевидни истини? И което е още по-важно - как бихме могли да се променим?




Знамение за окончателно възстановяване (Деяния 3:19-21) Четвъртък - 1 май

Вместо да изтръгне викове "Алилуя!" от страна на фарисеите, Чудотворното изцеление на обладания от демони човек, който е сляп и ням, сякаш ги обременява: "Този не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевул” (Матей 12:24) Така Исус е принуден да даде назидателно обяснение за значението на случилото се: "Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете - казва Той, отхвърляйки заключенията на фарисеите, - то Божието царство е дошло върху вас” (стих 28).

Това твърдение е много важно, тъй като в евангелското учение Божието царство е не само настояща реалност (най-директното доказателство за това е горното твърдение), но и бъдеща (вижте Матей 26:29; Лука 23:42; Йоан 18:36).

Това означава, че делата на Христос гледат и напред, към окончателното възстановяване. Когато чете от свитъците на Исая в Назарет (Лука 4:18, 19), Исус прилага основното пророчество на тази книга към Себе Си. Възвестява нещо много повече от това, което ще се случи в рамките на онези кратки три и половина години на земното Му служене. "Благоприятната Господня година" обръща погледа ни назад (както по време на древните юбилейни години) и съобщава за началото на Божието царство - от идването на Месия до деня на окончателния край, когато всички "затворници" ще бъдат пуснати на свобода, всички очи - отворени, всички потиснати - освободени и когато радостта ще обхване целия Всемир.


Какво ни казват тези текстове относно връзката между служенето на Исус и окончателното възстановяване на всичко? Марк 5:35-42; Лука 7:11-15; Йоан 11:38-44; Деяния 3:19-21.


Най-силното знамение за царуването на греха е смъртта. Когато по време на земното Си служене Исус връща мъртви към живот, с това сочи напред към онзи последен ден, когато вече няма да има смърт. "Аз съм Живият - казва възкръсналият Христос в апокалиптичното видение на Йоан. - Бях мъртъв и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада” (Откровение 1:18). Всички, които Исус възкресява по време на земното Си служене, отново умират. Но Той гледа отвъд това, към окончателното възстановяване, когато "при последната тръба... мъртвите ще възкръснат нетленни” (1Коринтяни 15:52).


Доколко надеждата за възкресение е съдбоносна? Какво ни остава без нея? Какви основания имаме да се доверим на обещанието, че един ден Бог ще унищожи смъртта завинаги?




Разширено изучаване Петък - 2 май

Изследвайте даденото по-долу твърдение. Как то отразява целия урок за тази седмица? Виждате ли някакви противоречия? Или то просто поставя същите акценти, но по различен начин? Ето го: "Евангелията са пълни с доклади за чудесата на Исус, но би било грешка да поставяме ударението върху тях. Най-малкото, защото самият Исус не набляга на тях; почти всички чудеса са извършени тихо, далеч от тълпите, като демонстрация на силата на вярата. Ще придобием по-добър поглед върху действията на Исус, ако поставим ударението там, където го поставя един от Неговите ученици. Веднъж, обръщайки се към определена група, Петър счита за необходимо да резюмира Исусовия живот с думите: "Той обикаляше и вършеше добро". Като се движи естествено, без преструвки сред обикновените и социално непригодните хора, като ги изцелява и съветва, Исус обикаля и върши добро. Прави това с неразделено сърце, така щото онези, които непрекъснато са с Него, откриват, че преценката им за Него придобива нова насока. Откриват, че вече разбират - ако Божията доброта се проявява в човешки вид по такъв начин, то това е примерът, който трябва да следват” (Хюстън Смит. Световните религии - илюстрирани).

За разискване:

1. Елън Уайт казва, че "великото дело на Благовестието ще приключи с не по-малки изяви на Божията сила, отколкото онези, с които е започнало". Тя говори за един мощен, всесветски тласък, колкото повече краят наближава, и казва, че "ще се вършат чудеса, болни ще бъдат изцелявани, знамения и чудеса ще следват вярващите” (Великата борба). Как според вас се изпълнява това пророчество? Как виждате собственото си участие в него? Каква роля може да играе вашата църква във всичко това? Какво можете да направите, за да се подготвите за това време?

2. Да предположим, че се яви някой, който върши много удивителни чудеса - точно като Исус, - чудеса, за които е съвършено ясно, че са свръхестествени. Как трябва да реагирате?




Разказ
Хвърлен в реката, част І
Сунил Бикас Трипура

Аз съм от планинската част на Бангладеш. Още от детските си години бях посветен на няколко божества. Ходех на празници, жертвах на боговете, на които се молех, предприемах поклоннически пътувания, за да получа благословения от тях.

По време на едно поклонническо пътуване с голямо удивление чух свещениците да искат пари, за да простят греховете на вярващите. Просто не можех да повярвам на ушите си, когато ги чух да казват, че колкото повече пари бъдат дадени, толкова по-сигурно е опрощаването на греховете. Мога ли да си купя прощението с пари? – зачудих се аз. Ако е така, значи само богатите могат да бъдат опростени. А какво ще стане с бедните?

Изкачих се на святото място на планината, но когато стигнах до там, открих пияни свещеници и поклонници. Някои се обявяваха за богове и също искаха пари от поклонниците, за да ги дарят с прощение.

Знаех, че по този начин се нарушават святите писания, и то в храма! Мислех си за това и осъзнах, че божеството, на което се покланях, е извършило поне три от петте забранени грехове. Как тогава да очакаме, че човек ще остане чист, след като божеството не може? Чудех се кой може да ме спаси, ако боговете не могат да го направят.

Започнах да се съмнявам във вярата си. Наистина ли моят бог е истински? Или може би има и друг Бог, Който е много по-мощен и съвършен – такъв, Който може да победи греха и да ни вземе на небето? Тези размишления ме подтикнаха да започна да търся отговори на въпросите си.

Веднъж се запознах с човек, който каза, че е християнин адвентист. Когато го попитах за греха и пощението, той ми обясни, че всички са грешници, а Исус е единственият Спасител. Само Исус е живял съвършен живот и само Той може да ни спаси от греха.

Помолих го да ми даде Библия, след което започнах да я чета. Сравнявах Исус с моя бог и така открих, че Исус наистина е единственото праведно същество, истинският Спасител. Предадох живота си на Исус и Му поверих спасението си.

Леля ми и чичо ми, които бяха мои настойници, се разгневиха от това, че съм изоставил боговете им. Забраниха ми да вкусвам храна или да пия от чашите им, тъй като това щяло да ги оскверни. Не знаех, че ще последват още много гонения.

(Продължава следващата седмица.)


* Сунил Бикас Трипура е завършил адвентната семинария и колежа в Бангладеш и понастоящем работи сред племенната си група.

Created by ULimited®