Малко преди Великден една учителка изпратила учениците си в парка край училището. На всеки от тях дала по една малка кутийка със задачата да поставят в нея нещо, което е символ на живота. Като се върнали, всички деца едновременно отворили кутийките си. В първата имало пеперуда, която отлетяла, щом се вдигнал капакът. В друга имало листа. В трета - клонки. Но една от кутийките била празна.

- Ама че глупост! - възкликнал един от учениците. - Някой не си е изпълнил задачата!

В този момент се обадил Филип - момче със синдром на Даун:

- Това е моята кутийка!

- Абе, Филипе - продължило същото момче, без да спре, - пак си се издънил! Не си изпълнил задачата!

- Не е вярно! - отговорил Филип уверено. - Гробът беше празен!

От този ден Филип станал уважаван член на класа. Наскоро след това починал и на погребението му всички съученици донесли празни кутийки - в знак на почит към техния починал приятел.

Да, наистина! Гробът е празен! И именно в този празен гроб се намира голямата надежда на всички християни навсякъде по света. Тази седмица ще изследваме надеждата, която откриваме във възкресението на Исус Христос.

Няколко са събитията, които считаме за базови в християнството. Сред тях са въплъщението, кръстът, и Второто пришествие. В известен смисъл възкресението доминира над всички тях - дори и над кръста, върху който е съсредоточен миналият урок. Защото без възкресението нищо друго няма смисъл. Така е - когато говорим за смъртта на Исус, логично включваме и възкресението, без да го заявяваме изрично. То е централна доктрина на християнската вяра.

От всички световни религии юдаизмът и християнството са единствените, които прегръщат концепцията за възкресението като такова. Но само християнството я поставя в центъра. Единствено християнството е основано върху вярването, че неговата централна Личност действително е възкръснала от мъртвите. Всичките четири евангелия отразяват това невероятно събитие и го правят с прямота, която не оставя съмнение в неговата правдоподобност.

Матей 27:50-53

Матей 27:54-56

Матей 27:57-61 (сравни с Марк 15:42-47)

Матей 27:62-66

Всички изброени случаи са публични. Като имаме предвид кога е писано Евангелието на Матей (вероятно преди 70 г.пр.Хр.), все още е имало живи свидетели, които да потвърдят или оборят тези доклади. А пък религиозните водачи не биха имали някакъв интерес да оставят неопровергани подобни твърдения и уверения, ако те са фалшиви - например: раздирането на храмовата завеса "отгоре до долу" (със сигурност някои от онези, които са служили същия ден в храма, са видели нещо); земетресението е нещо публично и универсално; възкресението на някои починали и явяването им на мнозина в града (каква полза би могъл да има писателят да изфабрикува подробност като тази!); свидетелството на римския стотник и неговите войници; запечатването на гробницата; поставянето на специална охрана и т.н. и т.н. - списъкът може да бъде продължен. Това са конкретни събития, които не изискват каквото и да е специално доказателство или защита.

В урока за вчера започнахме да изброяваме група текстове от евангелията, които описват събития, съпровождащи смъртта на Исус; събития, които със своята прямота и неподправена простота потвърждават правдивостта на историята за възкресението. Ето още няколко текста в същия дух.

Макар в този списък да не са включени цитати от Йоановото евангелие, всичките четири Евангелия отразяват възкресението със забележителни подробности.

“Историческата вяра на църквата се съгласява със св. Павел: "Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра” (1Коринтяни 15:17). Всички останали доктрини на християнството се крепят върху истинността на възкресението - значението на Рождество се корени във факта, че роденото тогава Дете е възкресено от Бога; Разпети петък би бил просто годишнина от нечия смърт, ако Онзи, Който е умрял тогава, не е бил възкресен; постановяването на Господнята вечеря в църквата би било безсмислено, ако вярващите не разпознаваха в разломения хляб своя възкръснал Господ (Алън Ричардсън. Речник на християнската теология).

Как е могло такова странно учение като възкресението на някакъв мъртъв пророк да се разпространи из цяла една езическа империя като Римската, ако то не е вярно? Защо някаква си групичка рибари и бирници ще си измисли подобна история против всякаква логика? А ако са я измислили, как са могли да повярват в нея така силно, че да са готови не само да изоставят семейства и приятели, за да я защитават, но и да отдадат живота си за Онзи, Когото обявяват за възкръсналия Христос?

Арестуването, процесът и екзекуцията на техния Учител оставя последователите Му съкрушени, травмирани и разбити. Останали без илюзии, дори най-приближените Му сътрудници започват да се връщат към стария си начин на живот, към коловоза, с който са свикнали (самите те разказват това!). Това, което научаваме, е че отиват да ловят риба (предишния занаят на повечето от тях); а които не са били рибари - като Матей и Симон Зелот, - размишляват дълго накъде да поемат оттук нататък и какво да правят.

Нека прескочим няколко седмици напред - при изливането на Светия Дух на Петдесетница (Деяния 2 глава). Когато в своята разтърсваща петдесятна проповед Петър говори за Исус като за жива Личност - възкръснал и въздигнат пред Небесния Отец - удивителната декларация, че Исус е жив намира отклик у слушателите. "Братя, какво да сторим?" - възкликват те (Деяния 2:37).

Акцентът върху възкресението не е някаква прищявка на тези ранни вярващи, кратковременна сензация, която да отшуми, когато излезе нещо по-ново. Точно обратното - възкресението е централната тема в проповедите на апостолите, Петър и останалите постоянно се връщат към него.

“В ранните християнски проповеди именно възкресението идентифицира Исус като Христос, Божия Син. Това е моментът, в който започва царуването Му като Месия - когато Той навлиза и поема Своята длъжност в царството на СЛАВАТА” (Библейски речник на тълкувателя, т. R-Z, стр. 44).

Силата на възкресението се вижда ясно в служенето на апостолите. Думите на Петър към недъгавия човек са здраво закотвени в един възкръснал Спасител: "В името на Исус Христос Назарянина стани и ходи” (Деяния 3:6). После, докато хората се удивляват на чудото, Петър им напомня за процеса срещу Исус и Неговата смърт (стихове 13, 14). След това им излага добрата вест - неговата цел още отначало: "Вие убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите” (стих 15). И - казва апостолът - именно чрез силата, освободена от Неговото възкресение - този недъгав човек може да ходи отново. "На основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате! Да! Тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве” (стих 16).

Въпреки впечатляващото чудо Петър е арестуван и призован да дава сметка за необичайното си поведение: "С каква сила или с кое име, извършихте това?” (Деяния 4:7) Възползвайки се от поканата, той бързо се връща към онова, което е станало негова любима тема - възкресението на Исус: "Чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез този име тоя човек стои пред вас здрав” (стих 10).

И така, в три отделни случая Петър се фокусира като лазерен лъч върху възкресението на Исус като източник, придаващ сила на неговото свидетелство. Фактически самото проповядване на Христос е свидетелство за Неговото възкресение (Деяния 5:40-42).

“Убеждението, че Исус е жив преобразява единадесетте неутешими последователи на един убит и дискредитиран Лидер в една от най-динамичните групи в човешката история. Четем, че върху тях се спускат огнени езици. Хора, които нямат талант на говорители, придобиват сила и красноречие. Те се пръсват по целия гръко-римски свят и проповядват нещо, което наричат Евангелие. Тръгвайки от горницата в Ерусалим, те разпространяват своята вест с такъв плам, че още в тяхното поколение тя пуска корени във всеки голям град на империята” (Хюстън Смит, Илюстрация на световните религии).

Независимо, че Новият Завет е абсолютно категоричен относно буквалното телесно възкресение на Исус, някои либерални теолози, впримчени в капана на чисто научната и рационалистична светска гледна точка, твърдят, че възкресението не е било истинско. Според тях то трябва да се разглежда като мит, като метафора на новия живот, който можем да имаме тук и сега, когато - като църква - приемем нравственото учение на Исус.

Колкото и приятно да звучи този възглед, той се основава на човешко мислене, а не на ясните учения на Божието Слово, които са изключително точни и недвусмислени - Христовото възкресение е буквално.

За нас няма опасност да възприемаме възкресението като метафора; не и ако приемем това, което твърди Божието Слово. А то изрично набляга, че Исус е възкръснал телесно. Веднъж приели този възглед относно възкресението, можем лично да акумулираме надеждата, която то предлага пред лицето на смъртта. Независимо какво се случва в живота ни, имаме надежда, че както Исус е възкръснал, така ще възкръснем и ние. Обещанието за възкресение ни помага да гледаме на всичко от правилната перспектива.

Йоан 5:25-29

Йоан 11:23-26

1Коринтяни 15:51-58

Откровение 1:18

Възкресението на Исус Христос постановява три безспорни факта: 1) че нашата съдба е сигурна в Исус (1Петрово 1:3-5); 2) че смъртта е победен враг(1Коринтяни 15:20-22); и 3) че имаме на разположение силата да споделяме тази добра вест с другите (Йоан 14:12; Деяния 1:8).

“Излизайки от гроба на Йосиф, Христос триумфално прогласи: "Аз съм възкресението и животът." Тези думи могат да бъдат изговорени само от един Бог. Всички сътворени същества живеят по Неговата воля и силата. Те са зависими получатели на живот. От най-висшия серафим до най-нищожното живо същество - всички се зареждат от Източника на живота. Само Онзи, Който е едно с Бога, може да каже: "Аз имам власт да положа живота Си и да го взема отново". В Своята божественост Христос притежава сила да разкъса веригите на смъртта” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“По време на служенето Си Исус връщаше мъртви към живот. Възкреси сина на вдовицата от Наин, дъщерята на началника и Лазар. Но те не възкръснаха в нетление. След като оживяха, те продължиха да бъдат подвластни на смъртта. Но онези, които излязоха от гроба си при възкресението на Христос, възкръснаха за вечен живот. Те се възнесоха заедно с Него като трофеи на Неговата победа над смъртта и гроба. Тези - каза Христос - вече не са пленници на Сатана - Аз ги изкупих. Аз ги повиках от гроба като първи плодове на Моята власт, за да бъдат там, където съм Аз, и никога повече да не видят смърт, нито да изпитат мъка" (пак там).

1. Още веднъж прочетете 1Коринтяни 15 глава - водещия теологичен трактат върху възкресението в Новия Завет. Проследете аргументите на Павел в полза на тази базова християнска доктрина. Защо тя няма смисъл, ако вярваме, че праведните мъртви незабавно отиват в небето при смъртта си? Как нашето разбиране за състоянието на мъртвите се утвърждава чрез тези текстове? Защо обещанието за възкресение е толкова съдбоносно за нас като адвентисти от седмия ден с нашия възглед относно състоянието на мъртвите?

2. С какво животът ни щеше да бъде по-различен, ако вярвахме, че със смъртта всичко приключва завинаги?

3. Прегледайте всички текстови доказателства, които успеете да откриете, утвърждаващи вярата ви във възкресението на Исус. Доколко убедителни са те? Как ще обобщите всичко така, че да можете да го използвате като мощно средство за свидетелство?

Санджай бил музикант в Индия и свирел в група. Той бил християнин и не следвал колегите си музиканти, когато те се отдавали на пиене и танци. И все пак нещо липсвало в живота му. Санджай се чувствал много зле, когато другите се подигравали на християнската му вяра.

Веднъж се помолил Бог да разкрие силата Си на неговите приятели, за да разберат, че Той е единственият истински Бог. Същата вечер групата

натоварила инструментите си в малък автобус и поела на път към следващия си концерт. Минали билото и започнали да се спускат, когато шофьорът внезапно осъзнал, че спирачките не работят. Автобусът започнал да криволичи и накрая се обърнал в близката долина. Никой не загубил живота си, но всички с

изключение на Санджай били ранени. Някои от тях заявили, че Богът на Санджай го е спасил от беда.

Затова започнали да го наричат “Божия човек”.

Санджай се запознал с адвентен пастор, който го поканил да предаде живота си изцяло на Бога. Санджай се съгласил, но макар и да разбирал, че Бог желае от

него да използва талантите си за водене на души при Христос, продължил да се колебае дали да се откаже от групата. И тогава се случило нещо, което

променило живота му.

Веднъж се качил на старо дърво, за да си набере пресни кокосови орехи. Хванал се за един клон и в същото време протегнал другата си ръка, за да

откъсне кокосов орех. Клонът се счупил и Санджай залитнал. Паднал от високото дърво в полето с орязана захарна тръстика. Стеблата на тръстиката

били отрязани така, че приличали на остри ножове. “Господи, спаси ме!”, извикал Санджай, докато падал.

Брат му чул вика и с ужас видял как Санджай пада сред острите стебла. Затичал се натам, като очаквал да го види мъртъв, но за голяма изненада видял, че по Санджай няма никакви рани. Просто станал и си изтупал праха от дрехите. Санджай осъзнал, че Бог му е спасил живота за втори път. “Добре, Господи, аз съм Твой. Дай ми нещо да върша за Тебе.”

Помолил адвентнтия пастор да му намери някаква дейност и пасторът го поканил да се обучи и да стане мирянин проповедник. Санджай се съгласил. Но как би

могъл да води други при Христос? Нямал никакъв опит в работата. Можел само да свири.

(Продължава следващата седмица)