По един или друг начин жените са дълбоко свързани с Христовото служене още от самото му начало. Мария - Неговата земна майка - дава живот на Бебето Исус. Естествено само жена можеше да стори това, но нейният пример на вяра и себепредаване е много мощен за всеки, който желае да бъде Христов ученик. След това във всички евангелия виждаме съдбоносната роля на жените. От Мария, майката на Исус, от болната, която се докосва до дрехата Му, от самарянката край кладенеца и още много други, разбираме, че една жена, отворена за внушенията на Божията благодат, може да бъде Христов ученик.

В опита си да разгледаме от колкото е възможно повече страни въпроса: "Какво означава да бъдеш ученик", тази седмица ще видим как Исус повлиява на с някои жени.

Какво невероятно нещо трябва да приеме чрез вяра Мария, майката на Исус? Какво казва Библията за ролята на жените в служенето за Господа? Какво можем да научим за ученичеството от историята за самарянката край кладенеца?

Дори и в древните времена, когато концепцията за свръхестественото е била възприемана с много по-голяма готовност, отколкото в съвременната научна култура, със сигурност думите на ангела предизвикват вярата на Мария до крайност. Най-напред, тя трябва да е бременна, макар да е девица. Нима подобно нещо се е случвало дотогава в историята на света? И сякаш всичко дотук не е достатъчно трудно за приемане, нейното Дете ще бъде Син на Бога. Въпросът й "Как ще ми бъде това?" е напълно естествен и нормален. Тогава ангелът първо й посочва примера с нейната братовчедка Елисавета, която е заченала в старческа възраст (Лука 1:5-25) и след това още веднъж мощно я уверява: "… за Бога няма невъзможно нещо" (стих 37). Тогава Мария отговаря утвърдително с вяра и приемане.

След векове на теологични дискусии въпросът за въплъщението (идването на Бог в човешка плът) си остава неизследима тайна. Представете си до каква степен тази млада жена не разбира какво се случва с нея. И въпреки това с всичкото си незнание се предава с вяра на Господа и пожелава да се изпълни Неговата воля.

Лука е съвсем ясен, когато твърди, че жени са придружавали Исус в мисионските Му пътувания. Това не бива да ни изненадва, тъй като неговото Евангелие набляга на спасението и освобождението, което Исус донася на отхвърлените и на жените.

“Лука е единственият евангелски автор, който записва много подробности от ранния живот на Исус и често прави това от гледна точка на най-засегнатите жени - Мария, Елисавета, Анна... Сякаш казва, че Благовестието на небесното царство е еднакво за мъжете и жените и тяхната роля в неговото прогласяване е също толкова важна” (АБК, т. 5, стр. 769, 770).

Това, че Исус позволява на жени да стават Негови ученици, е уникално. Различните религиозни движения по онова време не са включвали жените. Някои учители са твърдели, че главите на жените са празни, че те не бива да бъдат обучавани, че не трябва да се появяват на обществени места заедно с мъжете, а да се ограничават единствено до дома и домакинската работа. Само че още от първите страници на Евангелието до самия му край жените по един или друг начин вземат участие в живота и мисията на Исус Христос.

След като са изцелени от най-различни болести, някои от тези жени изразяват любовта и посвещението си, като помагат на Исус в Неговото дело и се грижат за препитанието Му. Някои от тях вероятно са били вдовици, след като са вземали участие в мисионските пътувания и са имали средства да задоволяват нуждите на Спасителя и учениците Му. Каквито и да са подробностите, Божието Слово показва, че жените са играели важна роля още в ранните години на църквата.

Прочетете Марк 5:25-34 - удивителната равносметка на жената, изцелена от дългогодишна потискаща болест. Макар историята сама по себе си да не описва тази жена като последователка на Исус, тя проявява точно онзи вид вяра, която е необходима на ученик.

Обърнете внимание на забележителния контраст между начина, по който тя се приближава към Исус и по който Яир - началникът на синагогата - прави това (Марк 5:22, 23).

Доколкото знаем, тази жена дотогава не е виждала Исус. Според текста тя отива при Великия Лекар веднага щом чува за Него. Някой й е свидетелствал, разказал й е и тя тръгва с вяра, макар да не е видяла нищо със собствените си очи. Това е нейното първо дело на вяра (вижте също Йоан 20:29; Евреи 11:1).

Без съмнение, според този текст жената е отчаяна. Левитският закон я обявява за нечиста. Хората не общуват с нея физически. Ако е омъжена, не са й разрешени интимни контакти със съпруга й; всъщност практически й е забранено да се докосва дори до собствените си деца. И всичко това в продължение на дванадесет години!

Колкото и тя да се старае да действа тайно, Исус изважда действията й на показ. Тя Му казва (и всички наоколо чуват) какво й се е случило. Но давайки по този начин своето свидетелство, тя за първи път се проявява като ученик. Сега, когато цялото събитие е станало публично достояние, колко по-лесно й е да разкаже какво е направил Исус за нея. Тя е дошла при Него, защото е чула, но сега може лично да свидетелства на другите, защото се е докоснала до Него.

За да бъдем ученици, трябва лично да познаваме Исус; да имаме тясна връзка с Него. Това може да стане само ако прекарваме време заедно. В напрегнатия ни живот, с толкова много важни проблеми, изискващи вниманието и времето ни, колко е лесно да бъдем впримчени от неща - макар добри и важни - и връзката с Бога да ни се изплъзне.

Мария слуша словото на Господа. Никой, който не слуша словото Му, не може да бъде Негов ученик. Този текст казва още, че тя седи в нозете Му. Учителите от първи век са сядали на високи табуретки, а техните ученици са сядали в нозете им на ниски столчета или по земята. Да седиш в нозете на някого е означавало да приемаш положението си на ученик или учащ се. Това, че тя седи в нозете на Исус, означава, че е Негов ученик (сравнете с Деяния 22:3).

Нейна пълна противоположност е сестра й Марта. Гръцкият текст казва, че тя "се отдалечаваше" чрез много прислужване. В известен смисъл това е разбираемо. В края на краищата в техният дом е дошъл Учителят и тяхна е отговорността да Му окажат нужното гостоприемство. В същото време апелът на Марта за помощ към сестра й отразява обичайните ценности и очаквания. Мястото на Мария е в кухнята - онази част от дома, определена за жените, - а не в гостната стая при мъжете.

Исус обаче не изобличава Мария, а смъмря Марта. Два пъти повтаря името й - може би, за да покаже колко е засегнат. Оплакванията й са оправдани, но изобличението на Исус ни напомня, че има неща, които са по-важни дори от най-необходимото. Всички имаме нужда да ни се обръща внимание, тъй като понякога позволяваме на какви ли не спешни неща да изместят най-важното, както и на просто доброто да измести жизнено необходимото.

Процесът на обръщането на самарянката заслужава най-внимателно проучване от страна на всеки, който отива да печели души за Христос.

Този процес протича в четири основни етапа: 1) Пробуждане на копнеж по нещо по-добро (стихове стихове 7-15. 2) Пробуждане на убеждение в личните нужди (стихове стихове 16-20). 3) Апел към решение Исус да бъде признат за Месия (стихове стихове 21-26). 4) Подбуждане към действия, съответни на решението (стихове стихове 26-30, стихове 39-42).

Представете си какво е минавало през ума на тази жена. Първо, този непознат (при това юдеин) показва неочаквана любезност към нея. След това вижда как Той й разкрива нейните най-дълбоки и тъмни тайни - неща, които вероятно никой освен нея не е знаел. Отговорът й: "Господине, виждам, че Ти си пророк" (стих 1) е изповед не просто на греховете й, но и на това, че признава Исус за специална Личност. Забележете също, че когато тя се опитва да смени темата, Исус не я притеснява повече с греховете й. Вместо това взема нейните думи и ги използва, за да й разкрие повече от истината, водейки я в крайна сметка отново към Себе Си - този път не като Пророк, но като Месия. Впечатлена от Исус - без съмнение от Неговите познания върху тайните й - жената вече вярва в Него.

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, ст. Лазаре, излез вън.

“Едното нещо", от което Марта се нуждаеше, е спокоен и посветен дух, по-дълбока жажда за познание на бъдещия вечен живот и добродетелите, необходими за духовния напредък. Тя има нужда по-малко да се тревожи за нещата, които преминават, и повече за нещата, които траят вечно. Исус учи Своите чеда да се възползват от всяка възможност за печелене на познание, което ще ги направи мъдри за спасение (Eлън Уайт. Животът на Исус Христос).

"Една от характеристиките на Евангелието от Лука е, че често се споменава служенето на Исус в полза на жените в Палестина, както и тяхното служене за Него. Това е нещо ново, тъй като ролята на еврейските жени в обществения живот е относително маловажна, макар в някои изолирани случаи пророци като Елисей да са служили на жени и да са получавали услуги от тях” (АБК, т. 5, стр. 769).

1. Върнете се към историята на Мария, когато ангелът й съобщава, че ще стане майка на Исус. Отново размислете върху удивителните вести, в които тя трябва да повярва и които няма как да е разбирала. Размислете върху многото неща, в които на християните се казва да вярват и които те със сигурност не разбират. Как можем и трябва да вярваме, независимо какво разбираме и какво не. Как можем да помогнем на другите в същото?

2. Във време, когато в повечето страни преобладаващото църковно членство е от жени, защо църквата не бива да обезсърчава жените в стремежа им да станат последователки на Исус Христос?

3. Исус е Революционер, Реформатор, Освободител, Възстановител - чувствителен и подкрепящ. Никой не е пренебрегнат, презрян или отлъчен от Неговото присъствие. Съвременните Му ученици трябва ревностно да Му подражават и да възпроизвеждат Неговия пример пред хората от всяка класа, култура, пол, език и нация. Как да помогнем на местната си църква да стане място, където всички са добре дошли и където всеки открива своята роля в служенето на Спасителя?

Само няколко тийнейджъри посещават малкото ни мисионско училище в острова ни на Южните Филипини. Повечето са доста затруднени, тъй като не могат да четат и да пишат и не желаят да бъдат дразнени от по-младите си братя и сестри, които ходят в училището. Тези юноши прекарват времето си в гмуркане край кораловите рифове и ловене на риба. Всеки ден ни снабдяват с прясна риба.

Ние учителите имахме желание да общуваме с тях, но не знаехме как. Накрая решихме да се свържем с тях чрез спорта. Казахме на момчетата какво искаме да направим и те ни помогнаха да почистим една площадка и да си направим обикновено баскетболно игрище. Намерихме метални пръчки, които да огънем като кошове, и със собствени средства купиме баскетболна топка. След това ги научиме да играят. Те се наслаждаваха на играта и скоро се научиха да играят доста добре. Създадохме отбори, за да ги насърчим.

Плувахме с тях и ги канехме да се хранят в нашата къщичка. Понякога ходехме на богослужение с тях в джамията. Така станахме приятели.

По време на групова сесия някои от тях отвориха сърцата си пред нас. Разговаряхме за проблемите им и ги слушахме. Малко по малко осъзнахме, че те са забелязали, че не пушим, не пием ферментирал сок от кокосови орехи и не ядем скариди. Тяхната религия им забранява тези неща, но те все пак ги правят.

Веднъж един от тях ни запита: “Учителю – ти си различен от повечето християни, които познаваме. Не пушиш, не пиеш алкохол и не ядеш свинско за разлика от повечето християни. Нашите старейшини ни казват, че пушенето и пиенето са лоши неща, тъй като по този начин унищожаваме масджид (храма) на Алах.

"Ние мюсюлманите се покланяме на Бога в петък, а повечето християни – в неделя. Вие адвентистите сте мостът между мюсюлмани и християни, тъй като ходите на богослужение в събота. Живеете според истинския ислям. Уважаваме ви защото живеете така, както живее всяко истинско дете на Алах. Ще ви наричаме хрислами, което означава християни, които живеят като мюсюлмани."

С удивление разбрахме, че нашият живот е говорил по-ясно от нашите уста на тези искрени и открити синове на исляма. Молете се за тях, защото те търсят пътя на живия Бог. Молете се за студентите мисионери, които проповядват на тези деца.