"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Ученичество

Бъртрам Мелбърн


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2008 г.


Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 19 - 25 януари 2008 г.

Поуки от онези, които можеха да бъдат ученици


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 19 януари
Стих за запаметяване:
“Рече и друг: "Ще дойда след Теб, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си". А Исус му каза: "Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство” (Лука 9:61, 62).

Животът е пълен с тайни на всяко ниво. От елементарните частици до самата същност на Космоса и времето - има толкова много неща, които дори не сме започнали да разбираме.

Но вероятно от всички тайнствени неща, които е трудно да проумеем, няма нищо по-тайнствено от помислите на човешкото сърце. В един миг по причини, сякаш неведоми за самите тях, хората вземат решения, които повлияват върху живота им по драматичен начин - за добро или за зло - за цялата вечност. Не е чудно, че когато Писанието говори за сърцето, казва: "Кой може да го познае?” (Еремия 17:9).

Тази седмица ще проучим живота и решенията на някои хора, които са можели да станат ученици.

Основни въпроси:

Какво казват евангелията за хора, които са можели да бъдат ученици? Какви уроци можем да извлечем от тяхната опитност, които да са полезни за нашето ученичество, да укрепят вярата ни и да задълбочат посвещението ни?

За тази седмица прочетете:
Матей 8:19-22; 19:16-26; Mарк 10:17-23; Лука 4:16-30; 18:18-30; Йоан 3:1-21



Книжникът Неделя - 20 януари

Прочетете Матей 8:19, 20 (вижте още Лука 9:57, 58). Кое е главното в тази история? Каква вест съдържа за нас? Какви принципи можем да извлечем от нея?


Ето ви човек, който не е изрично призован от Исус, а доброволно пожелава да Го последва. Забележете още колко ревностна е изповедта му. Той ще последва Господа "където и да иде". Дори за един истински последовател на Господа е лесно да прави всякакви изказвания относно своята вярност (Лука 22:33); по-трудното е да ги изпълни (стихове 55-61).


Кога за последен път изрекохте дръзко обещание за вярност към Бога, което впоследствие нарушихте? Какви поуки извлякохте?


Друго интересно нещо, което откриваме в тази среща, е, че човекът, дошъл при Исус с такава изповед, е книжник, принадлежащ към образования елит на Израел. Книжниците са "културни и образовани хора, с високо обществено положение" (АБК, т. 5, стр. 365). Малцина от тях се солидаризират с Исус и при това са твърде високомерни. Следват Го не за да се вслушват в поученията Му, а да Го уловят в клопка. Но ето че, се появява един книжник, който е докоснат от поученията на Исус до такава степен, че доброволно пожелава да стане Негов ученик.

Исус обаче познава сърцето и отговора, който му дава, показва, че той вероятно не е имал съвсем чисти подбуди. Може да е искал да се присъедини към Него с надеждата да спечели светски облаги. Но Христовият отговор трябва бързо да го е извадил от всякакви подобни заблуди. В края текстът не разкрива какво е крайното решение на книжника. Но от това, което Божият Син му казва, не е трудно да се досетим, че се е отдръпнал.


Как разбираме какво става с книжника от думите на Христос в Марк 10:30? Не са ли ни обещани някои незабавни облаги, ако последваме Исус сега? Ако е така, какво лошо има в това да желаем тези облаги? Обосновете се.




Безименният ученик Понеделник - 21 януари

Прочетете Матей 8:21, 22. Как разбирате случващото се тук? Защо Исус произнася подобни думи към човек, който иска първо да погребе собствения си баща?


Вчера разгледахме случая на човек, който сам търси да стане ученик. Днес се натъкваме на още една личност, която нито е назована по име, нито е споменато да е принадлежала към някоя обособена група. Като изследваме този разказ, започваме да се питаме дали Исус не очаква от този човек прекалено много. Той моли да погребе баща си, а според еврейската вяра, това е свещен дълг - родителят да бъде погребан по подобаващ начин. Какво става?

В противовес на обичайното схващане, бащата на този младеж не е нито мъртъв, нито близо до смъртта. Дори е възможно в този момент да се "радва на добро здраве, а времето на смъртта му да лежи в неопределено бъдеще” (АБК, т. 5, стр. 366). Ако е така, защо човекът отговаря по този начин? Дали това не е извинение, което Исус все пак схваща? Тъй като мъртвите се погребват по един и същи начин, ако баща му наистина е умрял, няма никакъв проблем, тъй като той ще извърши необходимото и после ще се върне към ученичеството.

Отговорът на този човек разкрива характера му. За разлика от прибързания и импулсивен книжник, той е бавен, летаргичен, липсва му ревност за делото, нерешителен е и склонен да се колебае. Фактически отлага ученичеството си за неопределено бъдеще, защото не иска да се посвети незабавно. Но ако не го направи в този момент, вероятно никога няма да го стори. Очевидно човекът казва, че ще стане ученик, когато това му е удобно. Нещо повече, Исус иска ясно да покаже, че поради ограниченото време, с което разполага за Своето служене и за обучението на учениците Си, от тях се изисква неразделено внимание и пълно посвещение.


Призовава ли ви Господ да направите нещо (Да прекратите връзка? Да се откажете от вреден навик? Да бъдете верни в десятъка? Да свидетелствате на някого?), което наистина възнамерявате да сторите, но не сега? Защо бавенето е опасно?




Богатият младеж Вторник - 22 януари

Прочетете Марк 10:17-23 (Вижте също Матей 19:16-26 и Лука 18:18-30). Какви уроци можем да научим от този евентуален ученик?


Днешният урок ни разкрива един колоритен характер. Този човек не идва нито плахо, нито под прикритие. Появява се с гръм и трясък. Марк казва, че той тича към Исус и пада на колене пред Него. Марк и Матей не разкриват никакви подробности за около личността му, но Лука споменава, че е законник и вероятно е член на почетния юдейски съвет. Матей казва, че е млад. Определението "богатият младеж" е обобщено представяне, извлечено от трите описания на историята.

В присъствието на Исус той незабавно започва разговор, стараейки се сякаш да Го поласкае, но Божият Син не се поддава. Вместо това Той навлиза директно в сърцето му с въпрос, който му разкрива същността на Божия закон.


Защо Исус, Който много добре знае, че спасението не може да бъде придобито чрез делата на Закона (Римляни 3:28; Галатяни 2:16), насочва младежа именно към него?


До известна степен отговорът се съдържа още в първия въпрос на младежа. Макар да е спазвал Закона, той усеща, че това не е достатъчно. Нещо му липсва, иначе защо ще пита: "Какво ми още не достига?” (Матей 19:20). С други думи, макар външно, с делата си, той да изглежда верен последовател на Господа, нужно му е още нещо. Думите на Исус и реакцията на младежа към тях показват, че сърцето му не е напълно обърнато. Като го насочва към заповедите, Исус му разкрива, че истинското спасение е в послушанието към Закона, което включва умиране за себе си. Богатството на този човек се е превърнало в негов идол и Исус му показва, че въпреки външното му благочестие, неговото съкровище е на земята, а не в небето и той се нуждае от радикална промяна на сърцето.


Може да спазвате заповедите - най-малкото външно, но къде е съкровището ви? Как ще обосновете отговора си?




Никодим Сряда - 23 януари

Един от най-известните случаи в Новия Завет е този с Никодим, който идва при Исус през нощта и Му задава въпроса: "Как може да бъде това?” (Йоан 3:9).


Прочетете Йоан 3:1-21. За какво всъщност разпитва Никодим?


Интересен е фактът, че Исус обяснява на Никодим делото на Светия Дух, когато всъщност от думите и действията му е съвсем очевидно, че той е убеден от Духа. Той идва при Исус не за да Го впримчи (както много други негови съвременници), но за да се учи от Него и това разкрива искреността на сърцето му.


Какво можем да разберем за ученичеството от думите на Исус, отправени към Никодим?


Отговорът на Исус към Никодим не само задоволява неговите потребности, но в Евангелието от Йоан служи за идентифициране на подходящите и неподходящите характеристики на ученичеството. То предполага новорождение, което съединява човека с небесните реалности и го отваря за непрестанното действие на Светия Дух. Това, че Никодим разбира нещата погрешно, още повече разкрива колко недостатъчно е просто да се родиш евреин или съответно в подходящо семейство. Мотивира ни към по-задълбочено изучаване естеството на ученичеството. Макар Никодим да не откликва открито и незабавно на призива за ученичество, известно време той е таен ученик. Най-малкото, отначало е вероятен ученик, защото не е направил изповед. Както знаем, по-късно нещата се променят (Йоан 19:39).


Може би имате подходящ произход и затова сте в правилната църква, с правилните доктрини и учения. Защо въпреки всичко това не е достатъчно? Как да избегнем опасността да смятаме, че членството в правилната църква и дори познанието върху истинските доктрини, е всичкото, от което се нуждаем?




Стадно мислене Четвъртък - 24 януари

Както знаем, спасението е лично. Не се спасяваме на групи, не влизаме в небесното царство корпоративно (виж Езекиил 14:20). В края всеки лично ще дава сметка за своите дела, а не за делата на другите (Римляни 14:12).

Само че повечето от нас не живеят в изолация. Контактуваме с други хора, влияем на околните и те влияят върху нас. Това просто е част от човешкото естество, дори и от непадналото човешко естество (виж Битие 3:6) - да си влияем един на друг, било за добро или за зло. Колко жалко е, че ако не внимаваме, влиянието може да бъде отрицателно.


Прочетете Лука 4:16-30. Какво става тук? Защо хората групово правят неща, каквито сами едва ли биха извършили? Какво води до провал тези евентуални ученици?


Макар първоначално да са очаровани от словата на Исус, когато те започват да ги изобличават, хората Му обръщат гръб. Представете си, че някой от тези евентуални ученици вместо да се поддаде на гнева, смирено би се покорил на изобличението. Какво ли би било неговото влияние върху останалите? Вместо това се казва, че всички в синагогата се разгневяват толкова много, щото пожелават да Го убият. Без съмнение гневът на всеки отделен човек е повлиял върху гнева на някой друг, той от своя страна върху друг и така, докато всички богомолци, дошли да се поклонят на Господа, в пристъп на гняв искат да Го убият. Ако всеки един от тях би се сблъскал с изобличението на Исус на четири очи, можеше и да се разгневи, но е малко вероятно да би му обърнал гръб. Само че сега, чувствайки силата на мнозинството, те правят нещо ужасно.


Лесно ли се влияете от мнозинството, от предразсъдъците и от ученията на своето общество и култура? Какви практически стъпки можете да предприемете, които да ви защитят от стадното мислене?




Разширено изучаване Петък - 25 януари
Прочетете още:

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, ст. Никодим, Мълчи, утихни и Едно ти не достига.

“В тази епоха на фалшиво благочестие и извратени принципи, който постигне духовен поврат в живота си на практика, ще разкрие здрава и влиятелна духовност. Който има познание върху истината - такава, каквато тя е разкрита в Божието Слово, - сега трябва да излезе напред. Братя мои, Бог изисква това от вас! Всяка трохичка от вашето влияние сега трябва да се използва за правото. Днес всички трябва да се научат да стоят в защита на истината, която заслужава приемане” (Елън Уайт. Здравно служене).

“Макар да не бе изповядал Христос публично, в Синедриона Никодим постоянно осуетяваше заговорите за Неговото унищожение. Когато накрая Божият Син бе прикован на кръста, Никодим си спомни думите, които Той му бе казал през онази нощ на Елеонския хълм: "Както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син" (Йоан 3:14). И в лицето на Исус той видя Изкупителя на света” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

За разискване:

1. Случвало ли ви се е някога да се поддадете на стадното мислене, когато сте били сред много хора - може би просто за да задоволите някаква своя емоция - и по-късно да сте съжалявали? Ако е така, какви поуки си извлякохте? Как можем да се предпазим от повтаряне на същата грешка?

2. Размислете повече върху онова, което споменахме през седмицата - че да бъдеш част от истинската църква не е достатъчно. Каква вест е това за нас като адвентисти от седмия ден? Защо съществува опасност да попаднем в същия капан - да смятаме, че понеже вярваме в истината, това е всичкото, от което се нуждаем?

3. Направете разбор на причините, поради които тези евентуални ученици не се посвещават на Исус (доколкото ни е известно, с изключение на Никодим). Какви други извинения използват хората? Как можем като църква да помогнем на онези, които в момента се борят с това решение?

4. Каква е разликата между това да бъдеш "вярващ" и да бъдеш "ученик"?




Разказ
Катастрофа, водеща до вяра
Джон Макеуза

Бях новоповярвал. Качих се на малък пътнически самолет в Конго, за да стигна до друг град. На половината път и сред проливен дъжд навигационната система излезе от строя. След това и двигателят спря. Пилотът започна да се снижава, за да се приготви за аварийно кацане.

Започнах да се моля, докато се мъчеше да приземи самолета. След това и другият двигател спря да работи. Без никаква тяга не можехме да контролираме

самолета. Отправях горещи молитви: “Господи, ако желаеш да ме използваш за делото си, моля те да ни спасиш.”

Разбихме се в саваната, след като предната част на самолета заора в земята. Коланът ми се разкъса и аз изпаднах в безсъзнание. Когато се събудих, видях,

че съм извън самолета. Вратът и краката ми бяха наранени и не можех да ходя. Наоколо нямаше хора. Нямахме представа къде да търсим помощ. През нощта се свряхме вътре в самолета, където успяхме да поспим на пресекулки.

На следващата сутрин видяхме двама души да гребат с кану по близката река. Започнахме да викаме. Тъй като имаше бойни действия, хората ни взеха за

военни и ни заведоха до близкото партизанско подразделение. Войниците можеха да ни убият, тъй като идвахме от вражеска територия. Бог обаче ни запази и войниците ни оказаха медицинска помощ.

След около седмица, когато вече можехме да ходим, войниците ни заведоха при своя командир на около 200 километра във вътрешността на страната. Когато

пристигнахме там след четири дни, командирът започна да ни разпитва. Казах му, че съм християнин адвентист, а не войник. Той ни задържа цял месец. През това време споделях вярата си и един от войниците ме попита как да стане християнин. Разказах му всичко, което знаех, и се помолих с него, когато прие Исус за свой личен спасител. Накрая бяхме освободени и тръгнахме към танзанийската граница да търсим помощ.

На границата отново ни арестуваха, тъй като ни взеха за войници. Задържаха ни за повече от два месеца. През цялото това изпитание аз споделях вярата си

с пилота и с други пленени пътници. Молехме се заедно, а някои постоянно ме канеха да се моля за тях.

Накрая бяхме освободени и се завърнахме у дома след цели четири месеца. Всички си мислеха, че съм загинал. С каква радост ме посрещнаха! Как се

радваха, когато свидетелствах как Бог ми е помагал да свидетелствам пред непознати. Това преживяване ми помогна да осъзная, че мога да се уповавам на Бога във всичко.


* Джон Макеуза е механик и живее в град Гома, Демократична Република Конго.

Created by ULimited®