Дуайт Е. Стивънсън разказва една история от времето на конквистадорите, която илюстрира много важен аспект на ученичеството: “Когато дебаркира със своите петстотин конквистадори на източния бряг на Мексико, Кортес подпалва корабите си. Като гледат как средството им за отстъпление изчезва в пламъците, неговите воини разбират, че животът им е изцяло посветен на това – да завладеят Новия свят за Испания. Трябва напълно да се посветят на мисията си”. По същия начин и онези, които приемат Христос и се нагърбят със задачата на ученичеството, са призовани да “изгорят корабите си” в пристанището. Няма място за отстъпление. Няма връщане назад. Мотото на всеки, който изцяло се е отдал на Христос, трябва да бъде: “Винаги напред, никога назад”.

Що е ученичество? Кой е ученик? Може ли един доброволец да бъде ученик? Какви са изискванията към учениците? Каква е същността на ученичеството?

В Писанието концепцията за ученичество се появява в два аспекта – исторически и личен. В историческия то се отнася до връзката между Христос – Учителя – и Неговите първи последователи, наречени “ученици”. В същността си се отнася до онези, които имат тясна и специална връзка с Равина от Назарет – Исус Христос, Божия Син. В личен аспект ученичеството се отнася до срещата, която се осъществява между Господа, преобразения човек и света. Обхваща също и предизвикателствата, които християнското посвещение донася в резултат на живота с вяра. По този начин ученичеството включва не само онова, което християнинът прави заради Христос, но и как Го представя пред света.

Точно тук двата аспекта на ученичеството се пресичат. Съвременното ученичество може да се възползва от прозренията, които му предлага опитността на първите ученици на Учителя.

Думата ученик произлиза от гръцката дума матетес, означаваща “учащ се”, “чирак” или “последовател”. Употребява се за човек, чийто ум е посветен на някаква цел. В Новия Завет се използва най-вече за учениците на Исус, особено в евангелията. Тълкува се като “чирак или ученик, свързан с учител или движение; такъв, чиято вярност е посветена на наставленията и поученията на учител или движение” (Пол Арктаймър, Библейски речник на Харпър).

Следователно ученикът е човек, който се учи и подражава на учителя си с цел да получи знания. Не е възможно да има ученик без учител. В Новия Завет този термин се използва най-вече за учениците на Исус Христос.

Ученичеството включва доброволно подчинение на заповеди и пълно посвещение Какво има предвид Исус Христос и към какво призовава, когато изрича думите: “Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чедата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик” (Лука 14:25, 26)? Как можем да приложим тези думи в ежедневието си?

При повечето случаи в Новия Завет учениците са избирани, т.е. призовавани от Господа; и откликват на Неговия призив. С други думи, никой не прави сам себе си ученик. Напротив, става такъв, откликвайки на призив.

Марк 2:13, 14

Марк 3:13, 14

Лука 5:8-11

Йоан 1:43

Деяния 9:4-6

Тези текстове посочват, че инициативата за ученичество в исторически план не е човешка. Тя произтича от Учителя. Всеки ученик откликва на призива, отправен му от Господа. Но дори и отговорът на Исусовия призив не е изцяло във властта на призования. Той е вдъхновен от Божествената инициатива. “Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец” (Йоан 6:44). Ученичеството наистина е дело на благодатта. Бог осигурява средството за спасение. Той отправя призив към нас и ни увещава да го приемем. Може ли някой да се съмнява, че спасението е изцяло по благодат?

От наученото дотук разбрахме, че има няколко условия, за да бъдем ученици. Първо, ученичеството в Новия Завет започва с призива на Исус към човека да Го следва. Отговорът ни на този призив е решаващ. Следователно желанието да следваме Господа би трябвало да е изискване за ученичество.

Второ, желанието трябва да се базира на нещо конкретно, на нещо, за което ученикът е преценил, че е ценно. Дали призованите виждат в Исус нещо, което досега не са виждали у никой друг? Ако е така, те Го следват с вяра и доброволно.

Третото изискване към учениците е естествен резултат от първите две. Желанието да следваме Господа и вярата в Него ни довеждат до положителен отклик на Неговия призив за ученичество. Без положителен отговор не може да има ученици.

Положителният отговор и желанието за следване ще останат безполезни, ако не бъдат приложени в реалния живот чрез послушание. В началото Исус отправи личен призив към всеки ученик да Го следва. И те откликнаха незабавно. Това означава, че проявиха послушание. Това послушание е изискване за ученичество. Никой съзнателно непокорен човек не може да бъде истински последовател на Учителя. Освен това в случая с учениците техният отговор включваше и тотално скъсване с миналото. Те изоставиха работата си, семействата си и притежанията си, за да последват Исус, и се покориха на призива да обичат всичко това по-малко, отколкото своя Учител. Да бъдеш ученик не означава непременно, че е задължително да направиш всичко това, но да бъдеш готов да го направиш, ако е необходимо.

Безрезервното следване на Учителя е призив за живот в общност и приятелство. Исус и Неговите ученици трябва да имат тесни приятелски отношения помежду си. Това, че подобни отношения са ядката на ученичеството, можем да разберем от думите Му в Йоан 15:5: “Аз съм лозата, вие сте пръчките”. Интимната връзка между лозата и пръчките вдъхновява Исус да даде тази забележителна илюстрация.

В Йоан 15:9 Той сравнява отношенията между Себе Си и учениците с тези, които Той има с Бог–Отец. Призовава последователите Си да пребъдват в Неговата любов, задълбочавайки идеята колко е нужно да бъдем неразривно и тясно свързани с Него.

Матей 10:32, 33

Матей 22:37-40

Йоан 14:15

Ако ученичеството, както видяхме дотук, включва решително скъсване с миналото, тогава е необходимо то да вдъхновява и виждане за бъдещето. Ученикът копнее да бъде с Учителя, да се учи от Него и да става все по-подобен на Него. Марк 3:14 казва, че учениците са призовани “да бъдат с Него”. Няма начин ученикът да бъде с Исус и да не се учи от Своя Спасител, да не се вдъхновява да бъде като Него. Нещо повече, той ще вижда царството Му и ще копнее да бъде част от него.

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, стр. 68, 70, 127, 130, 156.

“Голата теория на истината или изповедта за ученичество не могат да спасят и една душа. Ние не сме Христови, ако не сме такива изцяло. Именно полусърдечният християнски живот прави хората слаби в намеренията им и променливи в желанията им” (Елън Уайт, Притчи Христови).

“Матей остави всичко, стана и последва Исус. Нямаше колебание, нямаше съмнение, нито мисъл за доходния бизнес, който трябваше да замени за бедност и трудности. Същото бе и с призованите по-рано ученици.

Когато Исус призова Петър и другарите му да Го последват, те незабавно оставиха лодките и мрежите си. Някои от тези ученици имаха приятели, които зависеха от тях за прехраната си, но когато приеха поканата на Спасителя, те не се поколебаха, нито запитаха: “Как ще живея и как ще издържам семейството си?”. Покориха се на призива” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

1. Каква е разликата между ученичество и църковно членство? Защо е важно да правим тази разлика? Как може някой да бъде църковен член, без да е ученик?

2. Прочетете дадените по-горе цитати от Елън Уайт. В известен смисъл значението им е ясно – трябва да бъдем изцяло посветени на Исус, независимо от личната цена, която плащаме. В същото време по какъв начин може да се злоупотреби с този принцип? Как е възможно споменатата идея да се използва от някого, за да не изпълнява възложените му от Бога отговорности? Как да правим разлика между посвещение и използване на посвещението като извинение за леност?

3. Какво означава да бъдеш изцяло посветен на Господа? По какъв практически и позитивен начин може да се изявява ученичеството? Задайте си въпроса как животът на хората около мен е благославян и подпомаган от моята вярност към Господа?

4. Какво означава “да се отречеш от себе си” и “да вдигнеш кръста си”? Макар че сме склонни да гледаме на тази заповед по-скоро като на личен призив, как би могла тя да се отнесе към вашата местна църква като цяло? Обяснете.

Един приятел спря пред притежавания от мен бар в Бенин – страна в Западна Африка, и ме покани у дома си на вечеря. След като хапнахме, аз задрямах. Помислих, че сънувам, когато чух някой да говори с прекрасен глас. Отворих очи и видях приятеля ми и още един човек да се молят. Молитвата им бе толкова красива, че аз също коленичих до тях.

Когато приключи с молитвата, човекът се извини за това, че ме е събудил. Попитах го дали може да ме научи да се моля и той отговори: “Когато опознаеш Бога лично, молитвата е нещо лесно.” Той бе пастор и предложи да ми преподава уроци.

След като започнах да изучавам Библията с пастора, осъзнах колко малко я познавам. Обърнах се към приятеля ми: “Ти си знаел всичко това, но досега не си ми казал нищо.”

Учуден, той ми отговори: “Та ти си собственик на бар. Откъде да знам, че ще искаш да чуеш всички тези неща?”

Колкото повече изучавах Библията, толкова повече осъзнавах, че за да го следвам, ще трябва да се откажа от моя бар и от танцувалния салон. Истините обаче бяха толкова прекрасни, че не можех да не ги последвам. Отказах се от всичките си вложения в бара и обърнах живота си към Христос. Съпругата ми също се кръсти.

Намерих си работа като рибар, но с този занаят човек не може да се изхранва в Бенин. Затова реших да търся работа в съседна Гана. Докато бях там, открих адвентна църква и осъзнах, че църквата е световна.

След завръщането си в Бенин погледнах към малкия параклис и малката група църковни членове. Осъзнах, че пред мен стои огромно предизвикателство. Вуду религията и магьосничеството са дълбоко вкоренени в живота на хората в Бенин. Те предпочитат да се присъединят към църква, която им разрешава да смесят вуду и християнство, вместо да застанат на страната на истината и да станат адвентисти от седмия ден.

Започнах да евангелизирам в родния си град и да призовавам хората да приемат Исус. Десет души се присъединиха към адвентната църква. Но когато дойдат беди, става трудно да останеш в църквата. В нашата култура погребенията включват с пиене на алкохол и жертване на боговете, за да се избегне вампирясване на починалите. Тъй като адвентистите не вземат участие в такива церемонии, членовете на нашите семейства ни създават големи проблеми.

Сега знам, че Божията църква е едно световно семейство. Моля се и ви призовавам да се молите Бог да работи мощно в Бенин, за да убеждава хората в Своята любов и сила. Продължавам да хвърлям Божията мрежа в морето на дявола и се стремя да бъда ловец на души за Христос.