Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.

Виждайки невидимия

Определението за вяра в книгата „Евреи” винаги е представлявало предизвикателство: „ А вярата е даване на твърда увереност за ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат” (Евреи 11:1). Как можем да сме сигурни в нещо, което не виждаме? И все пак Моисей е илюстрация точно на това в нашия стих за запаметяване – Той „издържа, като един, който вижда Невидимия” (стих 27).

Предизвикателството става още по-голямо, когато осъзнаем, че сме призовани да „виждаме Невидимия” не просто в добри времена, когато всичко се обърква. Затова ни е необходима вяра, Христоподобна вяра, която трябва да е оформена от истината за Бога и Божието царство. Истината за благостта на Отец, силата в името на Исус, силата на възкресението и състраданието на Бога са съществено важни истини, които ще ни позволят да останем силни в огнените изпитания, когато можем да сме изкушени да подложим всичко на съмнение.

Кои истини за Бога могат да ни помогнат да устоим дори и в най-трудните ситуации?

„Ако Бог наистина ме обичаше, то Той щеше да _______________ за мен!” Чудя се колко ли пъти ни е минавала през ума тази мисъл. Поглеждаме обстоятелствата и започваме да се питаме дали Бог наистина ни обича, защото ако ни обичаше, нещата биха били по-различни.

Има две неща, които често ни карат да се съмняваме в Божията доброта. Първо, когато в умовете и сърцата си силно желаем нещо, което смятаме за добро – тогава идеята, че Бог би могъл да желае нещо по-различно за нас, ни се струва нелепа. Второ, можем да се усъмним в Божията доброта, защото нашите преживявания са несъвместими с вярванията ни. Ако нещо изглежда добро или ни се струва добро, звучи добре или показва добър вкус, то би трябвало да е добро. Затова се ядосваме на Бога, ако не можем да го имаме.

Точно тук на сцената излиза вярата. Вярата се задейства именно в тези моменти, когато сме изкушавани да се усъмним в Бога и Неговата доброта.

В стих 32 има едно важно логическо заключение, което успешно може да ни пази да не бъдем погълнати от обстоятелствата. „Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?” Как е възможно да мислим, че Бог ще изпрати Исус да умре за нас, а след това ще стане злобен и свидлив?

Това означава, че истината за Божията щедрост към нас, проявена в смъртта на Христос, трябва да оказва по-силно въздействие върху нашето мислене, отколкото съмненията, които огнените изпитания биха могли да породят.

Исус скоро щеше да се раздели с учениците Си. Онзи, Който беше тяхна подкрепа и насърчение, щеше да се възнесе в Небето, а учениците започваха да се чувстват объркани и безсилни. Но въпреки че те нямаше да могат да виждат физически Исус, Той им даде едно забележително обещание.

Прочетете Йоан 14:1-14. Според стихове 13 и 14 Исус обещава да направи за нас „всичко”, което поискаме в Негово име. Заради това ние почти винаги прибавяме в края на молитвите си: „В името на Исус, амин”.

Когато молбата ни е отправена „в името на Исус”, можем да бъдем сигурни, че цялото Небе започва да работи в наша полза. Може да не виждаме ангелите, които работят около нас. Но те са тук – изпратени от небесния трон в името на Исус, за да изпълнят молбите ни.

Понякога, когато се молим в името на Исус, отваряме очи и очакваме всичко около нас да се е променило, а всичко изглежда по старому. Но въпреки че Божията сила може да се изяви драматично, както когато Исус смълча бурята, тя може да дойде и тихо, незабелязано, както когато Божията сила поддържаше Исус в Гетсимания. Нещо драматично може да не се случи внезапно, но това не означава, че Бог не действа за нас.

Възкресението е отговорът на човешкото безсилие. Когато си мислим за живота, смъртта и възкресението на Исус, често си мислим как смъртта на Исус е събитието, законово оправдащо ни пред Бога. И, разбира се, това е вярно.

Но възкресението добавя специфично измерение на спасението. Възкресението на Исус е значимо не само защото показва, че един ден ние също ще възкръснем. Възкресението постави Исус от дясната страна на Бога с власт и авторитет. Тази възкресна сила е същата, която Бог ни предоставя и днес!

Павел се моли ефесяните да разберат няколко неща, които могат да бъдат правилно разбрани само с Божията помощ: (1) че има надежда за преобразяване и вечно бъдеще, към което ни призовава Исус; (2) че ние разбираме силата, проявена за нас.

След това Павел се опитва да обясни колко удивителна е тази сила. Силата, която е на наше разположение днес, е същата сила, възкресила Исус не само за земния живот, но за мястото Му на сила от дясната страна на Отец.

Но Павел не спира дотук. Възкресението не даде на Исус просто някаква сила, а силата да управлява и осигурява всичко възможно за Своя народ за цялата вечност!

Има една табелка, която хората поставят в домовете си и на която е написано: „Защо да се молиш, след като можеш да се тревожиш?”. Това ни кара да се засмеем, защото знаем колко често се тревожим, вместо да отидем при Бог и да Му предадем притесненията си.

Някой веднъж е казал, че когато животът ни стане завързан, трябва да го предадем на Бог, за да развърже възела. Колко ли копнее Бог за това! И все пак, удивително е, че ние се вкопчваме в проблемите си до пръсване. Защо чакаме, докато изпаднем в отчаяние, за да отидем при Бога?

Това е съвсем простичък текст. В него няма скрита тайна и той означава точно това, което казва. „Възлагам” означава точно това – да изхвърля, да предам, така че онова, което причинява болка и тревога, вече да няма връзка с мен. Но, разбира се, товарите ни не са стоварени просто някъде. Нашите тревоги не изчезват в празното пространство. Те биват предадени на нашия Небесен Отец, Който обещава да им намери решение. Точно това ни казва Исус в стиховете от евангелието на Матей. Проблемът, че не го правим не е в това, че е много трудно, а че ни се струва твърде лесно, твърде хубаво, за да е вярно.

Безпокойството се проявява по най-различни причини. Може да е резултат от напрежение на работното място. Неочаквана критика. Чувството, че си нежелан или необичан. Здравни или финансови притеснения. Чувства, които не са достатъчно добри за Бога. Убеждението, че не ни е простен някой грях.

Каквото и да е, една от причините, поради които се вкопчваме в тревогите си, е убеждението ни, че ще им намерим по-добро решение, от който и да е друг. Но Петър ни подканва да преосмислим тази идея. Причината, поради която не трябва да се тревожим, е, че Бог се грижи. Но дали Бог все още е достатъчно загрижен, за да се намеси, когато ни предстои развод или се чувстваме напълно безполезни? Библията казва, че Той е достатъчно загрижен, за да промени всяка ситуация.

Мисълта, че никой не го е грижа какво се случва с нас, е твърде неприятна. Но мисълта, че Бог не знае, нито го е грижа за нас, е най-потискаща.

На юдеите във вавилонския плен им се струвало, че Бог като че ли не е твърде загрижен за положението им. Те все още били в плен, все още се чувствали изоставени от Бога поради греха си. Но Исая ги утешава. Исая 40 гл. е прекрасен пасаж, в който пророкът нежно говори на народа за неговия Бог: „Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в пазухата Си, и ще води полека доещите” (стих 11). След толкова дълго време пленниците сигурно са си мислели: „Къде си, Господи? Не можем да видим никакво доказателство, че все още Си тук – или че те е грижа какво става с нас!”

Друга група хора, които смятат, че пътят им е скрит от Бога е описана в книгата Естир. В тази книга Бог нито веднъж не се споменава. Но цялата история е една развиваща се пред очите ни драма за Божията намеса в спасението на народа Му от непроменимия закон да бъдат унищожени. Тази история не само разкрива събития от миналото, но символизира и едно време в бъдещето, когато Божият народ отново ще бъде преследван и ще бъде издаден закон за унищожението му (Откровение 13:15). Можете ли да си представите колко лесно бихме могли да стигнем до заключението, че ако съществуват толкова ужасни обстоятелства, то Бог сигурно е изоставил Своя народ? Но ние не трябва да се страхуваме. Същият Бог, Който спаси избраните Си в историята на Естир, отново ще ги спаси при последната криза.

Елън Уайт, Пророци и царе, стр. 598–606 (англ. изд.).

„Нима Бог не е казал, че ще даде Святия Си Дух на онези, които Го молят? И нима Духът не е реален, истински, верен водач? Някои хора като че ли се боят да се хванат за думите на Бога, сякаш това би било твърде самонадеяно. Те се молят Господ да ги научи и все пак се боят да възприемат обещаното Божие Слово, а вярват, че каквото знаят, са го научили от Него. Докато отиваме при нашия небесен Отец със смирение и с дух, готов за поучение, съгласен и нетърпелив да бъде научен, защо трябва да се съмняваме в Божието изпълнение на Неговите обещания? Нито за миг не трябва да се съмнявате в Него и така да Го позорите. Когато поискате да разберете волята Му, вашата част е да повярвате, че ще бъдете ръководени, направлявани и благословени при изпълнението на волята Му. Може да проявим недоверие към самите себе си, за да не изтълкуваме погрешно ученията Му, но дори това направете предмет на молитва и Му се доверете, доверете Му се, че Святият Му Дух ще ви ръководи в правилното тълкуване на плановете Му и в делата на Неговото провидение” (Елън Уайт, Публикувани ръкописи, том 6).

“Вярата укрепва от влизането в конфликт със съмненията и противопоставящите й се влияния. Опитността, придобита в тези изпитания, е по-ценна от най-скъпоценните камъни” (Елън Уайт, Свидетелства към Църквата, том 3).

1. Поговорете в групата си за нещата, в които вярвате, без да ги виждате, неща, които знаете, че са реални, но не са зрими. Как това може да ни помогне да разберем какво означава да видим “Невидимия”?

2. Обсъдете последния въпрос от частта за сряда. Колко често се озоваваме в подобно положение? Какво можем да направим, за да се доверим на Бог, че Неговото намерение за нас е най-доброто, дори да не съвпада с онова, което желаем?

3. Ако “вярата укрепва от влизането в конфликт със съмненията и противопоставящите й се влияния” и това води до нещо изключително ценно - “по-ценно и от най-скъпоценните камъни”, – как би трябвало да се справяме с подобни ситуации?

4. Повечето от нас са виждали хора, дори християни, в ситуации, при които изходът е ужасен – поне от наша гледна точка. Случва се най-лошото, което сме си представяли, въпреки молитвите и най-добрите ни усилия. Как да разберем това в светлината на изучаваното от нас?

Трудно е да си единственият адвентист в семейството, но Бог ми показа как да почитам святите Му заповеди и особено четвъртата.

Уча в техническо училище в Камерун и някои от изпитите се паднаха в събота. Учителите ми писаха двойка заради пропуснатите изпити. Един от последните изпити също бе насрочен за събота. Знаех, че ако го пропусна, ще трябва да повторя цялата година. Бях обаче решена да почитам Божия свят ден.

Не казах на родителите си за съботните изпити, но съучениците ми знаеха. Когато не се явих отново на изпит, някои от тях дойдоха у дома да проверят какво става с мен. След като научиха, че съм пропуснала много изпити и ще се наложи да повтарям годината, родителите ми се ядосаха твърде много.

Повторих цялата училищна година, но изпитите отново се паднаха в събота. Учителите и директорът настояха да се явя, но аз заявих, че няма да ходя на изпити в съботния ден. Реших да се доверя на Бога да ми помогне и ако отново получа двойка, да бъде Неговата воля. Един от учителите насрочи изпита за друг ден, но другите започнаха да питат: “Как е възможно религията да е толкова важна, че да рискуваш бъдещето си?” Отговарях, че се доверявам на Бога и съм сигурна, че Той ще направи така, че да завърша успешно.

Един от последните изпити отново бе насрочен за събота. Бях под натиск да се явя, затова в съботната сутрин излязох извън града, за да не бъда изкушена.

Когато резултатите бяха обявени, аз не се осмелих да погледна в списъка, защото бях сигурна, че отново имам двойка. Един съученик ми се обади и от него научих, че съм минала. Бях като зашеметена. Дори учителите останаха удивени и се питаха как съм минала, след като не съм се явила на два от изпитите. Казах им, че Бог е направил това за мен.

“Твоят Бог е много силен – сподели една учителка. – През всичките си години като преподавател не съм виждала нещо подобно да се случи.”

Родителите ми не се интересуват от Божиите благословения над мен, но брат ми и сестра ми проявяват голям интерес. Брат ми също застана на страната на Бога, а две от сестрите ми изучават Библията заедно с мен.

Благодаря на Бога за това, че ми помогна да остана вярна в момент на изпитание.