В началото на деветнадесети век Библията се сблъсква с яростни атаки от много посоки. Най-големите за съжаление идват от самите й изследователи, които твърдят, че просто не могат да се доверят на нея и на историческите й доклади. Предложени са всякакви нови теории за обяснение на произхода на Свещените Писания и, макар да се различават твърде много, те имат едно важно общо нещо: всички подлагат на съмнение достверността й. Интересното е, че когато тези атаки са били най-силни, археолозите започнали да правят поразителни открития и малко по малко съмненията в Библията останали безпочвени.

“В светлината на миналите открития – пише известен изследовател на Библията – човек може да очаква, че бъдещите археологически находки ще продължават да подкрепят библейските традиции (Едуин Ямочи, Камъкът и Писанието).

Тази седмица ще разгледаме накратко някои от археологическите открития и как те отхвърлят съмненията.

Макар най-вероятно Исус да не говори за археологията, когато прави горното изявление, то би могло да се отнася и за нея. В течение на годините различни археологически открития (като Розетният камък и надписът от Бехистун) в голяма степен потвърждават библейския доклад.

Предлагаме ви няколкото цитата по-долу от различни археолози:

Д-р У. Ф. Олбрайт, вероятно най-известният археолог на двадесети век, казва: “Няма съмнение, че археологията потвърждава реалната историческата достоверност на старозаветната традиция” (Археологията и религията на Израел).

Милър Бъроус от Йейл: “Като цяло археологическата дейност несъмнено е укрепила доверието в надеждността на библейския доклад. Много археолози са открили, че уважението им към Библията се е увеличило с разкопките в Палестина” (Какво означават тези камъни?)

К. А. Китчън: “По отношение на общата надеждност (...) Старият Завет изпъква забележително добре, когато писанията и писателите му са оценявани справедливо и безпристрастно” (За надеждността на Стария Завет).

Колкото и да ни е приятно да четем тези и други цитати, не трябва да основаваме своята вяра върху археологията, защото като всички науки и тя е човешко начинание. Доказателствата трябва да се тълкуват от хора и оттук произлиза елементът на субективност. Също така какво става, когато се открие находка, тълкувана от някои като противоречаща на библейския доклад? Разклаща ли се нашата вяра? Макар че е приятно, когато археологическите тълкувания съответстват на вярванията ни, вярата ни не трябва да се основава на камъни и надписи, но на Божиите обещания, разкрити ни в Исус Христос.

Както знаем, Библията е изпълнена с пророчества, много от които вече са се изпълнили. Вълнуващо е да погледнем към миналото от гледна точна на настоящето и да видим как откритията на археологията потвърждават, че тези пророчества са се изпълнили така, както Библията е казала.

Например Ниневия е била столицата на Асирия в разцвета на властта и славата й. Тя е била един от световните центрове. Нейните административни служби са разпращали управители в цялата обширна империя, простираща се от Персия и Арабия на изток до зелените брегове на Средиземно море на запад, и от границата на Етиопия на юг до Черно море на север. Но според Библията тя нямало да съществува дълго.

Чрез съединените сили на мидяните и вавилонците градът бил разрушен в 612 г.пр.Хр. Палатите били изгорени, храмовете - сринати до земята, а силните укрепления - унищожени.

Археологическите разкопки в течение на годините разкриват, че Вавилон някога е бил величествен град, който освен много други неща притежавал: 1) стена около основния град, дълга повече от 16,5 км и 25,5 м широка; 2) много порти, включително портата Ищар, покрита с емайлирани плочки, изобразяващи 575 дракони и бикове и 120 лъва; и 3) пищно украсеният дворец на Навуходоносор с банкетна и тронна зала, широки 17,1 м и дълги 50,4 м. Но независимо от древната си слава, градът днес е в развалини, както потвърждава и археологията.

Това са само някои от многократните споменавания за империята на хетите в Библията. В продължение на много години тези библейски текстове са били приемани за доказателство, че Библията не е исторически достоверна. Защо? Защото никой друг древен източник не споменавал за Великата империя на хетите. Затова някои критици считали тази липса за доказателство, че на Библията не може да се разчита. Хетите са били считани за легенда или най-много за незначително племе, обитавало едно или две села. Обаче благодарение на многобройните археологически открития днес знаем, че някога хетите са владеели по-голямата част от Мала Азия – от Средиземно море до реката Ефрат - и че тяхната сила едва ли е била по-малка от тази на Асирия или Египет. Едва когато империята залязла (около 1200 г.пр.Хр.), хетите най-накрая изчезнали от историята, макар че се запазили някои малки градове-държави. Камъните “отново” извикали своето свидетелство за точността на Библията.

В едно малко село на изток от Мъртво море бил открит Моавският камък – плоча с надпис от цар Миса. Той описва как Израел потиска Моав - точно според библейския разказ. Този камък сега се намира в музея “Лувър” в Париж. Счита се за много ценен, тъй като надписът съвсем малко се различава от ранния еврейски език. Той датира от около 850 г.пр.Хр.

Друго важно откритие са плочките от Ебла, намерени в сирийския град Ебла (Тел Мардик) през 70-те години на ХХ век. Това е цяла библиотека от глинени плочки – около 15 000, датиращи от около 2 300 години пр. Хр. Плочките от Ебла “сега се считат за по-важни в осветляването на древната история и на обстоятелствата,отразени в първите книги на Библията, отколкото което и да е друго археологическо откритие” (Томсън Чейн Рефърънс Байбъл, 1653, 1654 с.)

В продължение на години се е твърдяло, че няма такъв цар и затова на Библията не трябвало да се вярва. Но през 80-те години на ХІХ век археологическите разкопки разкрили дворец със статуя и надпис, които разказвали всичко за Саргон, асирийски цар. Достоверността на Библията отново била потвърдена от археологията.

И още един много интересен факт: намерен при разкопките асирийски исторически документ казва, че на двадесетия ден от месец тебет Сенахирим, цар на Асирия, бил убит от своя син по време на бунт.

Откритието на закона на Хамураби в Суза и разкопките на Нузи през 1901-1902 г. показват, че някои от практиките на патриарсите – като Сара, която дава робинята си на Авраам (Бит. 16:1-3), като продаването на първородството за храна (Бит. 25:33) и даването на прислужница на омъжените дъщери (Бит. 29:24, 29) – са били обичайни за древния свят.

Какви може да са били някои от богатствата, които Моисей е изоставил? През 1922 г. Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон, живял през ХІV век пр. Хр. Това откритие ни помага по-добре да разберем текста за Моисей и египетските богатства. Повече от 17 хиляди предмета са открити в гробницата на Тутанкамон, изложени в музея в Кайро. Те включват царска маска от чисто злато, златна лодка за мъртвия, 143 бижута и много други скъпоценни украшения. Само тази гробница съдържа съкровище на стойност милиони долари, което заслепява сетивата. А това е само за един от фараоните. Според Библията Моисей се е отказал от тези ценни съкровища, защото е “виждал Невидимия” (Евр. 11:27).

Зигфрид Хорн казва, че откриването на гробницата на Тутанкамон е дало отговори на критиците на Библията, които казват, че “споменаването на желязото в разказите от книгите на Исус Навин и Съдии е силно доказателство за едно по-късно време на написването им, защото се е считало, че желязото не е било използвано преди ХІІ в.пр.Хр. Железните предмети от гробницата на цар Тутанкамон обаче показват, че критиците грешат и че през онази епоха са се използвали железни предмети” (Лопатата потвърждава Книгата).

Мнозина считат подобни текстове за обезпокоителни. Обаче в течение на годините археологията е хвърлила малко светлина, която може да ни помогне да разберем какво става. Някои археолози твърдят, че ханаанската религия е била извънредно жестока и кръвожадна и е водила ханаанците към изключително неморални и унизителни действия. Ако това е вярно, то може да даде обяснение защо Господ използва израилтяните, за да им отдаде възмездие. Междувременно Битие 15:16 разкрива един принцип, който може да ни помогне да разберем по-добре какво става тук.

Адвентен библейски коментар, “Археологията и възстановяването на древната история”, т. 1.

“Недоверието към древните писания въобще (в много случаи основателно) е било прехвърлено и върху писанията на Библията. Много хора мислели, че библейските доклади за древната история на този, както свят и разказите за патриарсите, пророците, съдиите и царете, са в повечето случаи близки до легендата, подобно на древната гръцка и латинска митология. Най-известните историци и теолози на ХІХ век били от хората най-силно съмняващи се в истинността на библейските истории и съответно – едни от най-ревностните й критици.

Това отношение много се променило с настъпването на ХХ век. Сега Старият Завет с неговите разкази и учения е много по-уважаван, отколкото преди няколко десетилетия. Резултатите от разкопките в Близкия изток са направили много повече от всичко друго, за тази промяна.

В потока светлина, хвърлен от археологията върху древните цивилизации, Старият Завет изпъква не само като исторически надежден, но и като уникален по обхват, сила и възвишени идеали в сравнение с най-добрите произведения на древния свят” (Адвентен библейски коментар, т. 1).

1. Обсъдете целия въпрос за вярата в Бога. Какво е вяра? Откъде идва? Каква е причината хората да я губят? Каква е ролята на археологията за нашата вяра? Защо не трябва да отдаваме прекалено голямо внимание на заключенията на тази наука (или на която и да е друга)?

2. Представете си, че никога не беше намерено доказателство за съществуването на хетите. Критиците все още щяха да използват липсата му, за да нападат Библията, въпреки факта, че хетите наистина са съществували. С други думи, това, че в даден случай няма лесно откриваемо доказателство, не означава, че нещо не е вярно. Какви поуки можем да извлечем от тази история? На какво трябва да бъде основана нашата вяра и на какво – не?

В село близо до Тихуана, Мексико, малка група адвентисти строят църква.

Първото нещо, което направили, бил басейнът за кръщение. Имали съвсем

сериозни намерения да водят хора при Исус.

Една жена на име Маргарита Карило била адвентистка вече от четири години.

Имала огромното желание да напълни църквата. Докато другите членове били

заети с даване на библейски уроци и проповядване, Маргарита разбрала, че не

може да прави точно това, тъй като била неграмотна. Съпругът и децата й се

опитали да я учат и бавно, с големи усилия започнала да произнася думите

сричка по сричка. След това Бог й показал, че има други дарби, които може да използва.

Едно семейство от селото имало дъщеря на 13 години, която била мъчена от зъл дух. Семейството отчаяно търсело лекарство за детето си. Маргарита организирала молитвени бдения за момичето и цялото й семейство. Всички се молили Бог да изгони нечистия дух. Малко по малко започнали да стават промени в живота на детето.

Когато съседите видели какво се случва, започнали да задават въпроси за Бога и за Библията. Някои се включили в групата за библейски уроци и след няколко месеца 14 души се кръстили.

Когато видяла как тези хора вземат решение за Христос, Маргарита осъзнала,

че Бог действа чрез силата Си. Знаела, че не може да е водач, ако не може да чете, но проявила вяра и започнала да води седмичните молитвени събрания, като запомняла наизуст библейските текстове, които трябвало да споделя с присъстващите.

Вярващите продължили да строят църквата. Някои правели тухли, други ги редели, а трети – започнали да правят амвона. Междувременно групата продължила да нараства, а Маргарита разбирала, че Бог действа чрез нея. Въпреки че й е трудно да чете, тя с радост споделя Божията любов с тези, с които се среща.