Джонатан Кунтараф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2007 г.

На Библията може да се разчита

Веднъж Марк Твен казал, че слуховете за смъртта му са “силно преувеличени”. Човек може да направи същото твърдение и за Библията. Неведнъж хората са заявявали, че един ден Книгата на книгите ще бъде считана за отживелица, за останка от отминала ера. Например преди неколкостотин години един американски патриот на име Томас Пейн, коментирайки една от своите творби, казал: “Тя ще унищожи Библията. След 100 години тази Книга ще може да бъде намерена само в музеите или в мухлясалите ъгли на вехтошарските магазини”. Грешка! Точно обратното!

Въпреки това Библията продължава да се намира “под обстрел”. Интересното е, че критиците идват и си отиват, а Библията все остава. Идеите на нейните опоненти, някога считани за революционни, днес са отдавна забравени. Но Библията остава. Хора, считани за велики учени, чиито твърдения оспорват автентичността на писанията на Моисей или Исая, вече са забравени. Но Моисей и Исая все още се четат по целия свят.

През последните няколко седмици разгледахме няколко елемента, които трябва да ни дадат увереност в Библията. Тази седмица продължаваме с въпроса за надеждността й. След като в продължение на хиляди години хората не са имали копирни машини и цифрови скенери, колко точни са днес ръкописите? Как може да сме сигурни, че са точни? Защо им се доверяваме?

Нека да намерим някои от отговорите.

Сатана винаги е мразил Библията. Тя разкрива целия план за спасението на човечеството - от началото до края. В нея всеки може да намери пътя към вечния живот. Не е чудно, че Сатана я мрази.

Много пъти в течение на вековете той се е опитвал да я унищожи. Когато най-накрая поради огромното й разпространение това е станало невъзможно, Сатана е изпробвал нова тактика. Ако не може да унищожи самите Писания, тогава ще се постарае да унищожи доверието в тях. Оттук тръгва така наречената “висша критика”, която много успешно е унищожавала вярата в Библията като Божие Слово. За много учени тази Книга е само още един древен текст (например еврейска версия на египетската Книга на мъртвите - много интересна от историческа гледна точка, но със сигурност не и Боговдъхновена).

Тук има един проблем. Използваме това, което Библията казва за себе си, за да потвърдим собствената й истинност. Това е кръгово аргументиране. Как можем да използваме точно нея за удостоверяване на истинността й, след като именно собствената й надеждност е поставена под въпрос? Това прилича на даване определение на една дума, като използваме самата дума в това определение.

От друга страна, Бог ни е дал много причини да се доверяваме на Библията като на надеждна и достоверна книга. Дадени са ни достатъчно вътрешни и външни доказателства, за да можем да имаме доверие в това, което тя ни открива. Не е нужно да вярваме само защото тя казва да вярваме. Бог ни дава основания да й се доверим като на Негово Слово.

Както видяхме, в Библията има удивителни пророчества, които дават мощно свидетелство за нейната точност - както в Стария, така и в Новия Завет. Изпълнението на тези пророчества показва, че и двата завета са надеждни. Всеки съдейства за установяване достоверността на другия.

Но това не е всичко. В продължение на много години учените от висшата критика са твърдели, че не можем да се доверяваме на Библията. Все пак няма пълни копия на еврейския Стар Завет, които да датират по-рано от 900 г.сл.Хр. Без копирни машини в текстовете със сигурност трябва да са навлезли много грешки. Тогава как можем да имаме доверие в Стария Завет?

Тогава в началото на 1947 г. светът научил за т.нар. “най-велико археологическо откритие на века.” В някои пещери близо до Мъртво море били открити древни делви, съдържащи известните свитъци от Мъртво море, много от които датирали от 150 г.пр.Хр. до 70 г.сл.Хр., което означава, че тези библейски текстове били повече от хиляда години по-стари от много от другите известни текстове. Находката включвала най-ранния познат ръкопис на цялата книга на Исая и части от почти всяка книга от Стария Завет. Били намерени също 1 и 2 Царе в окъсан вид, заедно с две цели глави от Авакум.

Когато сравнили ръкописите от Мъртво море с другите ръкописи, учените били удивени да открият колко точни са съвременните Библии. В повечето случаи имало само незначителни правописни разлики. Откритието на ръкописите от Мъртво море дава голямо външно доказателство за това колко надеждни са текстовете на Стария Завет.

“Ще бъда откровен с вас. Когато за пръв път разбрах, че няма оцелели оригинали от Новия Завет, аз бях наистина скептично настроен. Мислех си: `Ако всички имаме копия от копия от копия, как мога да имам каквато и да е увереност, че Новият Завет, който имаме днес, има нещо общо с първоначално написаното?” (Лий Стробел, Делото на Христос)

Добър въпрос. Тук също трябва да се запитаме: “Няма ли Бог да ни остави надежден източник, за да разбираме Неговата воля? Дори нещо повече – няма ли да ни даде основания да се доверяваме на каквито и източници да ни е оставил?”

Урокът от вчера ни показа, че откриването на ръкописите от Мъртво море е убедително доказателство за надеждността на Стария Завет. Можем ли да намерим същото доказателство и за Новия?

Един от най-удивителните факти, известни за Новия Завет, който представя тежко доказателство за неговата надеждност е, че все още съществуват множество древни копия на неговите ръкописи - много повече, отколкото при всеки друг древен ръкопис. Господ е оставил богато изобилие от ръкописи за доказателство. Според учените Норман Гейслър и Уилям Никс “Новият Завет е оцелял не само в повече материали, отколкото която и да е друга древна книга, но и в много по-чиста форма от която и да е друга известна книга – с чистота 99,5%” (Стробел. 65 с.).

Има също и много външни доказателства, т.е. много цитати и части от ранните копия на Новия Завет, открити в коментари, проповеди и писма на ранните църковни отци. Апостолските отци, които са писали предимно между 90 и 160 г.сл.Хр., разкриват голяма близост с повечето от книгите на Новия Завет. Това външно доказателство, наречено лекционарии, се е състояло от части от Библията, използвани в различни църковни служби. Към следата на ХХ век били класифицирани повече от 1800 такива части от Библията. Тъй като те толкова строго отразяват Новия Завет такъв, какъвто го притежаваме днес, тези ранни църковни ръкописи също ни дават много основания да му се доверяваме.

Какви други доказателства могат да ни помогнат да се доверим на Библията като на Божие Слово, освен тези, които разгледахме през последните няколко дни?

В 1 Коринтяни 15 глава ап. Павел изяснява централната роля на възкресението на Исус за нашата вяра. С други думи, въпреки че Спасителят е умрял за нашите грехове, въпреки че е наш Заместник, това не би довело до нищо, ако Той не е бил възкресен. Това показва колко важно е споменатото събитие за всички, които вярват.

Разбира се, едно е евреин да бъде разпънат на кръст от римляните. Това се е случвало през цялото време. Но съвсем друго нещо е този евреин да е бил възкресен. А точно това се е случило с Исус, заявяват новозаветните автори.

Каквито и различия да има в евангелските разкази (в смисъл, че някои автори са записали неща, които другите не са), всички те имат нещо общо– всички свидетелстват за възкресението на Исус.

Е, някои хора отхвърлят идеята, че въобще някой може да бъде възкресен след три дни. Това е лудост, казват те – това е продукт на болен ум, на нечии халюцинации.

Това би могло да бъде разумно заключение, ако само един човек твърдеше, че Исус е възкръснал. Но в този случай са четирима! Едно е всички автори на евангелията да са луди. Но да бъдат всички луди по един и същи начин? Като че ли теорията за халюцинациите не звучи смислено.

Някои съвременници на Исус са твърдели, че учениците са се наговорили да измислят разказа за възкресението Му.

Каква причина биха имали учениците за съчиняването на тази история? Власт? Престиж? Пари? Избягвани от своя собствен народ, отхвърлени от религиозните водачи и безмилостно преследвани от всички, те никога не си спечелили светска власт, влияние или пари вследствие възкресението на Исус. Точно обратното! Изгубили всичко, което светът може да предложи - точно защото настоявали, че то се е случило.

Някои твърдят, че макар учениците да са се наговорили с надеждата за лична изгода, нещата не тръгнали добре с техните планове. Но понеже вече се били въвлекли в историята за възкресението, нямали друг избор, освен да продължават да я разпространяват. Единственият проблем е, че евангелията не са били написани доста години след възкресението. Ако учениците са имали надеждата, че чрез измислената история за Исусовото възкресение ще придобият богатство или власт, бързо биха разбрали, че това е абсурд. И защо десетилетия по-късно (дълго след като са имали достатъчно време, за да се разделят с такава пропаднала кауза) те са продължавали да държат на нея – дори с цената на живота си?

Павел казва, че след възкресението Си Исус се явява на над 500 човека, “повечето от които са все още живи”. С други думи, апостолът е така сигурен във възкресението Му, сякаш кани читателите си да говорят с тези очевидци и те да им разкажат какво са видели. И, разбира се, една от причините да е толкова сигурен в тяхното свидетелство, е фактът, че самият той е видял възкръсналия Исус (Деян. 9:1-8).

Адвентен библейски коментар, “Езиците, ръкописите и канона на Стария Завет”, т. 1.

“Бог има верни свидетели, на които е поверил истината и които са запазили Божието Слово. Ръкописите на Писанията на еврейски и гръцки са били запазени през вековете чрез Божие чудо” (Елън Уайт, Писмо 32, 1899).

“Освен ръкописите от Мъртво море има две други древни свидетелства, които удостоверяват точността на хората, преписвали Стария Завет. Едно от тях е гръцкият превод на Стария Завет, наречен Септуагинта. Другият е текстът, запазен от самаряните, които днес живеят в Наблус, Палестина. Не е чудно, че Р. Леърд Харис – учен, който изследва Стария Завет - прави заключението: `Сега можем да бъдем сигурни, че преписвалите Свещените Писания са работили с голямо внимание и точност върху Стария Завет, дори през 225 г.пр.Хр. По това време е имало на разположение два или три вида текстове за преписване. Обаче тези три вида толкова незначително се различават помежду си, щото можем да заключим, че по-ранните преписи също така точно и внимателно са предавали старозаветния текст. Всъщност би било безразсъден скептицизъм да се отрече, че имаме нашия Стар Завет във форма, много близка до използваната от Ездра, когато е поучавал на Закона завърналите се от вавилонското робство” (Р. Леърд Харис, Мога ли да се доверя на Библията си?)

1. Лев Толстой е написал своя класически роман “Анна Каренина”. Можете ли да си представите, че той да е бил склонен да понесе преследване, отхвърляне, затвор и примерно смърт, защото настоява, че цялата история е истина, макар да знае, че всъщност е съчинена от самия него? Как тази аналогия ни помага да разберем защо учениците не биха измислили историята за възкресението на Христос?

2. Колкото и много доказателства да ни е дал Бог, за да се доверим на Неговото Слово, винаги има място за съмнение; винаги има въпроси без отговор. Какво можете да направите за хора, които се тревожат от въпроса за надеждността на Библията?

Сабах живеела в градче в централна Гана. Когато станала на 17 години, приятели я поканили да посети евангелизаторски събрания близо до дома й. Сабах искала да отиде там, но знаела, че баща й ще се противопостави, тъй като ненавижда християните. Решила да не казва на родителите си къде отива всяка вечер, затова направила така, че да се среща с приятелките си в домовете им и да тръгва към събранията заедно с тях.

Сабах била развълнувана от онова, което научила за Бога. Отдала Му живота си и пожелала да се кръсти. Баща й обаче разбрал за плановете й и забранил да стане християнка. Заплашил да я пребие и да се откаже от нея, ако продължи да посещава християнски събрания. За съжаление Сабах не участвала в първото кръщение, но въпреки това не изоставила любовта си към Исус. Продължила да ходи на църква при всяка възможност.

Когато разбрал за нейния продължаващ интерес към християнството, баща й я изгонил от дома. Майка й обаче тайно насърчавала дъщеря си да стане християнка и я окуражавала във вярата. Когато бащата разбрал за това, наредил и на майката да напусне дома.

В деня на кръщението си Сабах променила името си на Кристин.

Скоро взела изпитите и се записала в гимназия, но без финансова подкрепа от родителите, нямало начин да продължи да учи. Като неин пастор аз я насърчих да се довери на Господа и да се моли за спонсор.

Не след дълго ми се обадиха по телефона, за да ме поканят да посетя офиса на Конференцията. Там се срещнах със семейство от Америка, което искаше да спонсорира образованието на Кристин. Така тя продължи да учи.

Кристин се справи добре в гимназията и сега желае да служи на Бога каквато и длъжност да й възложи. Благодарна е на тези, които й помогнаха да завърши образованието си, но още по-благодарна е на хората, които й дадоха възможност да се запознае със своя Спасител Исус Христос.